Приходите от облагането на доходите от депозити за януари са 8.6 млн. лв. Заложените 150 млн. лв. годишно може да не се изпълнят

Горе-долу добре, но докога. Така може да се определят 8.6 млн. лв. приходи за януари от новия данък, с който от началото на годината се облагат лихвените доходи от депозити на физически лица в банките. Това число съобщи източник на "Капитал Daily" от Министерството на финансите, според когото данните са задоволителни, макар и под оптимистичните очаквания.

В проектобюджета за 2013 година управляващите заложиха от облагане на лихвените доходи да се съберат около 150 млн. лв. В същото време прогнозите на банкери тогава бяха, че хазната няма да събере повече от 80 млн. лв., като някои очаквания бяха още по-скептични — 50 млн. лв. Въпреки че данните от един месец са недостатъчни за изводи и не могат механично да се пренесат за цялата година, януарските приходи показват, че прогнозата на финансовото министерство е била по-скоро оптимистична и реалното изпълнение може да е под поставената цел, но без да предизвика проблеми за публичните финанси.

Малки загуби и закъсняла реакция

Основният риск за неизпълнение на приходите от данък върху лихвите са алтернативните варианти на вложения, при които физическите лица могат да избегнат плащането на данъка. Такива са традиционните спестовни влогове, които останаха необлагаеми, както и структурирани депозити с инвестиции във взаимни фондове, които досега са по-скоро изключения. От Министерството на финансите признаха, че тази тенденция е реална, тъй като банки с водещ дял на депозити от домакинствата са внесли под очакваните приходи в бюджета. Това е възможно, защото облагаеми са единствено лихвените доходи по срочните депозити. Един от основните сценарии е през следващите месеци приходите от данък върху лихвите да намаляват заради прехвърляне на средства в необлагаеми сметки.

Ако това се случи, ще е много вероятно приходите от облагане на лихвите да не се изпълнят, защото евентуални законодателни промени за затваряне на вратичките ще сработят едва през второто полугодие, и то ако в новия парламент, който трябва да заработи през май, има воля и мнозинство за промените.

Експерт от Министерството на финансите, разработвал проекта за бюджет 2013, призна, че е много вероятно прогнозата да не се изпълни. Данъкът е бил въведен, за да се изготви реалистичен бюджет, при който допълнителните разходи за увеличените пенсии ще се покрият с устойчиви приходи, а не със заеми.

Неизпълнението на приходите от данък върху лихвите обаче няма да е голям проблем, тъй като в най-добрия случай те могат да осигурят под половин процент от консолидираните приходи на държавата за годината. Неизпълнението им пък ще постави въпроса за смисъла от този данък при следващия парламент и възможността той да се събира по-ефективно или да се търсят други решения.

Малко данъчно бягство

Данните за депозитите за първия месец на тази година показаха съществено движение на средства от влогове, които подлежат на облагане, към такива, които остават извън обхвата на новите правила. Всъщност януари не е първият месец, в който се наблюдава това. Би могло дори да се каже, че се е оформила тенденция в тази посока от есента на миналата година, когато идеята за облагане на доходите от лихви по депозити се появи.

Новият данък беше гласуван през ноември 2013 г. Данните за депозитите показват, че през януари тези с договорен матуритет (в тях влизат срочните депозити) са намалели спрямо предходния месец с 244.4 млн. лв., докато т.нар. депозити , договорени за ползване след предизвестие (в тях влизат и спестовните влогове), са се увеличили за един месец с 379 млн. лв. Статистиката показва още, че ако за 12-те месеца до септември 2012 г. обемът на срочните депозити се е увеличавал средно с по 223.4 млн. лв. месечно, то през октомври 2012 г. нарастването е с едва 54.03 млн. лв., а увеличението за ноември е било с 45.59 млн. лв.

След взетото през ноември окончателно решение на парламента с новия данък да се облагат само средствата именно по срочните депозити данните за декември показват спад в общия им обем с 354 млн. лв. Отчетеното свиване прави още по-голямо впечатление, като се има предвид, че през последните няколко години именно последният месец на годината е този, в който се наблюдава най-голямо месечно нарастване в обема на тази категория депозити. Увеличението през декември 2011 г. например е било с 418 млн. лв., а през декември 2010 г. – с 406.15 млн. лв. Общият обем на депозитите на домакинствата в банките към края на януари е малко над 36 млрд. лв.

На пазара нищо ново

Проучване на "Капитал Daily" на място в банкови офиси на петнайсет банки в началото на годината показа, че те имат в портфолиото си готови оферти отпреди новия данък и въвеждането на новия данък не ги е мобилизирало да произвеждат конкретно сметки за заобикаляне на данъка. В редки случаи имаше и нововъведени продукти, а имаше и банки, които се готвеха да предложат конкретно разработени сметки с по-атрактивна доходност, доближаваща се до тази на депозитите.

В последвалите два месеца се появиха нови, специално структурирани спестовни продукти в три банки. Голяма надпревара за предложения няма, тъй като смисъл за прехвърляне на средства от срочен депозит в такъв тип сметки има, ако сумата е по-съществена – поне над 10 000 лв. При по-малки суми в общия случай по-ниската лихва по спестовните влогове не компенсира спестения данък. При малки суми – например 1000 лв., гимнастиката няма много смисъл, тъй като дори и при плащането на данък пак реализираната доходност от срочен депозит остава по-висока.

Освен това при безсрочните и спестовните сметки обичайно има такси за теглене, докато при депозитите няма, ако е на датата на падеж. Има и такси за откриване и закриване, месечна такса за обслужване, изискване за неснижаем остатък и за минимално внесена сума за откриване на сметката. Срочният депозит в почти всички случаи е освободен от такива такси и изисквания. Освен това в някои случаи има и други особености по структурирането на продукта, като изискване за брой или обем тегления, право да се довнася до определен период или само на определена дата, задължително поне една транзакция за внасяне на средства на месец с определен минимум.