Детството на служебния министър минава в Средец по времето, когато странджанското градче се нарича Грудово

От сряда телефонът на Нели Заберска не спира да звъни. Едни просто се обаждат, за да честитят и да кажат колко много се радват за успеха на д-р Николай Петров, други много настояват за телефона му. Аз не го давам на никого, казва жената.

Заберска е втора братовчедка на новия здравен министър и е сред малкото роднини, които са останали в родния му Средец. Всъщност проф. Петров е роден в Сливен, когато баща му - офицер от армията, е разпределен там, разказва в. "24 часа".

Детството на Николай обаче минава в Средец по времето, когато странджанското градче се нарича Грудово. Тук той завършва и гимназия с отличие, след това кандидатства във Варна и го приемат веднага.

Здравният министър по своеобразен начин наследява професиите и на двамата си родители - свързан е с армията като баща си и с медицината като майка си. Докато Николай е ученик, Руска Петрова работи като хирургична сестра в болницата в Средец.

Да, навремето в нашата болница и хирургия имаше, сега са останали няколко кабинета, ако мога да поискам нещо от братовчеда, ще е да запази болницата, тя е единственото здравно заведение в общината, казва Нели Заберска.

Петрови известно време живели и в Бургас - бащата Кирил работел във военното окръжие, а майката се пенсионирала като старша сестра в онкологията. Запазили обаче къщата в Средец.

Тук прекарвали ваканциите двете по-големи деца на доктора - Руслана, която сега е на 22 г., и Стефан - на 18 г. Преди няколко години обаче Кирил и Руска взели решение да последват сина си в столицата и продали имота в Средец.

Това обаче не означава, че Николай Петров е забравил пътя към родното място. Запазил е връзката с роднини и приятели. Пристигне ли в Бургас, намира време да отскочи и до предишното Грудово, за да види леля си Невена. За последно пристигнал със семейството си и най-малката си дъщеря - 5-годишната Никол, миналото лято, в дните след атентата на бургаското летище.

18 юли е първият ден от отпуската на анестезиолога, който той прекарва в болницата, за да помогне на колегите си.

Майка ми и леля Руска са първи братовчедки, но се обичат повече от сестри, и двате много хубаво пеят, родът им е свързан с Янка Рупкина, Николай е наследил този талант от тях, разкрива братовчедката Нели. В младежките си години бъдещият анестезиолог свирел на акордеон като истински виртуоз.

Предпочитал македонските песни, тъй като баща му бил от този край. Свирел и пеел и странджанска музика.

И сега се справя отлично с клавишите, но е по-трудно някой да го накара да свири, издават го роднините.

За нас той е Господ, така се случи, че е спасявал живота и на мен, и на брат ми,
разказва Нели Заберска. Преди 13 години тя е между живота и смъртта след нелеп инцидент в столицата и тежка травма в главата. Ако не беше Николай, сега нямаше да си говорим, убедена е жената. Прекарва 20 дни в кома.

Петров спасява след катастрофа и брат  Петьо Заберски, бивш състезател по борба и настоящ футболен мениджър.

Според братовчедката на служебния министър дори родителите на професора не знаели
предварително за номинацията му Вероятно е искал да им спести вълнението, чух се с леля Руска още в сряда, много е щастлива, казва Нели Заберска.

Хората в Средец, които познават Николай Петров, са убедени, че министерският пост няма да го промени. С града на детството му го свързва и провереното през годините приятелство със зъболекаря д-р Петър Ковачев.

Колегите му също обичат и уважават професора. Реанимацията на ВМА е това, което е, благодарение на него, признава началникът му ген. Стоян Тонев. Умеел перфектно да организира и да мотивира хората.

Създавал добра атмосфера в клиниката и затова тя била като магнит за специализанти.
Има славата на човек, който непрекъснато работи.

“24 часа следя какво се случва с пациентите ми. Не изключвам телефона си”, казва той. Работно време нямал. Стоял, докато има работа.

“Ако ген. Тонев ми се обади и каже, че ме чака в кабинета след 10 минути, аз 
тръгвам, независимо дали съм бил на 2 ракии, дали съм в Бургас, или на друго
 място”, споделя Петров.

За музиката все по-рядко намирал време. Признава, че освен на акордеон свири и на електричесто пиано.

“Аз наистина съм музикант - чувствам музиката, но не преигравам с това. Здраво съм стъпил на земята. Това не е скромност, това е нормалност”, казва той. Нямал нищо общо с хората, които стоят в кабинета си с вратовръзка под бялата престилка и слушат класическа музика.

Навремето спортувал, но вече рядко му се случвало.  “Ловец съм по документи от 10 г., но нямам пушка и не ходя на лов”, казва той. Все възниквало нещо.

Новият здравен министър е заклет пушач. Категоричен е, че това е личен избор. Според него българите са царе на преиграването и често са п католици от папата.

Това, което най-много го дразни обаче, е негативизмът и озлоблението. Затова той не търпял някой да каже “не” на нещо, ако не може да предложи друго, по-добро. Към този стил смятал да се придържа и на новия си пост.