Добрият обрат в живота започва с покаяние, казва патриарх Неофит

Патриарх Неофит оглави православната ни църква на 24 февруари 2013 г. Интронизацията съвпадна с мощните улични протести и кризата във властта. В първия си месец като глава на БПЦ дядо Неофит направи няколко силни послания към миряните. Сред тях бе и призивът му българите да не прибягват към самозапалвания. Новият патриарх упорито избягва медийните изяви. Пред "Стандарт" той даде и първото си голямо интервю след избора му за наследник на дядо Максим на патриаршеския престол.

- Ваше Светейшество, бяхте избран начело на Българската  православна църква с огромно доверие и в труден за обществото и държавата  момент. Към Вас са насочени много очаквания и надежди да помогнете на българите  да възвърнат високия си дух. Как ще го постигнете?

- Православието е религия на Възкресението, на вярата, на  надеждата. То ни разкрива Бога като всемогъщ, но и милостив, справедлив, но и  любящ, едновременно вездесъщ и държащ всичко в десницата си, но и близко до  всеки от нас, чуващ нашите болки, копнежи и надежди. Тази вяра ни учи как да  посрещаме страданията и изпитанията в живота с достойнство, без да губим  присъствие на духа и да се поддаваме на гняв и отчаяние. Християнството носи  посланието на радостта и мира и ни показва вярната посока, когато сме объркани и  в безизходица.

- В словото си след молебена за помирение на народа казахте, че  обществото преживява дълбока криза на устоите, отношението към живота, света,  ближния. Възстановяването е дълъг и сложен процес, не може да стане за ден-два,  нито за година. Откъде да се започне?

- Когато св. Йоан Предтеча излиза на проповед, той призовава  към покаяние. Обратът в живота, промяната към по-добро, за да бъде истински, а  не външен и проформа, трябва да започва с лично покаяние: със сериозно вглеждане  в себе си - в делата ни, думите ни, мотивите ни; с трезва преценка в какво  нашата съвест - макар и дълго време заглушавана, пренебрегвана, залъгвана - ни  изобличава. С решимост да оставим всичко, което противоречи на здравия  християнски морал, и със завръщане към високите критерии на непреходните  християнски ценности.

- Мерките за излизането от материалната нищета са работа преди  всичко на политиците. Но и хората трябва да върнат вярата в себе си. Как  църквата ще им помогне?

- Без вярата в Бога вярата в човека винаги ще ни носи  разочарование и горест. Без вяра в Бога вярата в нас самите и в другите хора е  суетна, празна, измамна. В Свещеното писание е казано: "Проклет оня човек, който  се надява на човек" и "Благословен оня човек, който се надява на Господа и  комуто надеждата е Господ". Защо е така? Защото увреденият от греха човек е  несъвършен, немощен, склонен към грях: към алчност, гордост, завист, егоизъм...  а при най-малките изпитания - и към униние и отчаяние. С колкото и добри и  справедливи намерения да започва едно дело, ако човек няма Бога за своя опора,  упование, надежда и коректив - резултатите няма да са добри. Всяко човешко  начинание без Божието благословение няма да даде добри плодове. Какво значи да  вярваш в себе си? Не един властник и силен на деня човек са вярвали в себе си и  в правотата си. Но какво добро е донесла тази тяхна вяра без вярата, че има Бог  и Той е нашият морален коректив и Съдник. В дни на изпитания трябва да знаем и  да помним, че Бог е и неизчерпаемият източник на благодатни сили и вдъхновение  за всяка почтена човешка проява. И който търси Неговата помощ, ще я намери.  Който иска - ще му се даде преизобилно, "защото всеки, който иска, получава, и  който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори". Няма баща, който  ако синът му поиска хляб, ще му даде камък или ако му поиска риба, ще му даде  змия. Още повече Отец Небесний е щедър към чедата си на добри даяния.

- Една от големите цели, които миряните разчетоха в първото Ви  слово като патриарх, е да върнете хората в храма. Имате ли вече план?

- Мисията на Църквата е да води хората по пътя на спасението.  Но, както казва св. Йоан Златоуст, Бог никого не насилва да вярва в Него против  волята му, а очаква свободно да се обърнем към Него. Вратите на храмовете са  широко отворени за всички, които влизат в тях "с вяра, благоговение и страх  Божи", а "кой е вярвал Господу и е бил посрамен?"

- Дългите години на атеизъм и лошите примери на отделни  духовници със спорно поведение сринаха доверието в църквата. Клирът също има  своите проблеми като ниски доходи - заплатата е около 350 лв., а от треби се  печели само в големите градове. Как ще се преодолее това?

- Недостойните постъпки на отделни християни не бива да се  приписват на самата Църква. Ние, духовници и миряни, сме в Църквата не защото  сме свети, а за да се осветим. За Христовата Църква и всички, които наричат себе  си "християни", пример за подражание и идеал, който се стремим да постигаме, е  Сам Господ Иисус Христос. Той е основанието на нашата вяра и несъвършенството на  този или онзи човек, па било то и духовник, не оправдават нашето нехайство по  отношение на вярата и собственото ни спасение и няма да ни послужат за  оправдание в съдния ден. А Църквата винаги е имала, има и сега, достойни  свещенослужители, които независимо от всичко - тежките обстоятелства, нападките,  клеветите срещу Църквата, недоимъка... - достойно, със страх Божий и любов,  вършат своето служение, ежедневно принасят молитви за поверените им от Бога хора  и се стремят да им помогнат по-леко да носят житейския си кръст.

- Посочихте като Ваши задачи грижата за свещенството, духовните  учебни заведения, храмовете и просветната дейност. Кадровата криза в  духовенството е един от големите проблеми на БПЦ. Какви мерки сте набелязали за  преборването й?

- В последните години в редиците на православното свещенство  навлязоха много млади, високообразовани и силно мотивирани свещенослужители.  Това е факт, който ни радва. Но, за жалост, свещеници все още не достигат.  Особено в обезлюдените бедни райони на страната, където един млад  свещенослужител трудно може да обезпечи семейството си и с най-необходимото за  нормален живот. Малко са и желаещите да учат в духовните училища. За да се  промени това, не са достатъчни само финансови стимули. За един добър, безупречен  духовник е нужна и вътрешна мотивираност и отдаденост на това служение. Така че  т.нар. от Вас кадрова криза в духовенството може да бъде преодоляна само когато  вярата в Бога започне да заема челното си място в ценностната система на  повечето български семейства. Когато родителите са вярващи хора, те и децата си  ще възпитат в Христовата вяра, а от тях съвсем естествено ще израснат и бъдещите  възпитаници на духовните ни училища и добри духовни пастири.

- Приоритет на църквата е и въвеждане на вероучението като  задължителен предмет в училищата. Как ще оборите критиците, според които  духовенството трябва да привлече миряните в неделни школа, а не да опитва да  достигне до паството през държавната образователна система?

- Прицърковните школи по вероучение и часовете по религия в  светското училище не се взаимно изключват, а се допълват. Духовно-нравственото  възпитание на децата е обща грижа на държавата, Църквата и семейството, и  историята показва, че е най-добре, когато те си взаимодействат и сътрудничат в  това благородно дело.

Църквата и властта имат грижата за един и същ народ и  по-високият обществен морал е тяхна обща цел, а православната вяра има доказано  благотворно влияние върху душите на хората, тяхното изграждане като пълноценни  личности и добри граждани на обществото. Тя учи, че всеки човек има уникални  дарби от Бога и духовни качества, които е призван да развива за свое спасение и  за полза на другите хора.

- Ще замените ли църковнославянския с българския език в  богослужението - за да го разбират миряните по-добре? Разбира се, там, където е  възможно.

- Където и доколкото е възможно, това се прави и досега. Голяма  част от молитвите и песнопенията са преведени на новобългарски и разбираеми за  християните, Евангелието, Апостолското четиво, проповедта - също са на  съвременен български език. Мнозина оправдават нежеланието си да идват в храма за  богослужения с неразбираемостта на богослужебния език, но църковнославянският  език не е пречка, ако християните имат желание да се молят, ако разтворят душите  си за молитвите, за химните на благодарение и покаяние, които са се излели от  дълбините на сърцата на великите боговидци, на великите духовни поети и певци,  ако се оставят да бъдат завладени от техния духовен порив към Бога. Молитвата  изисква известно усилие над собствената ни леност. Премъдрият Иисус, син Сирахов  съветва: "Преди да наченеш да се молиш, приготви се." /Сир. 18:23/.

- Известен сте с благия си нрав, който успява да балансира  между противоположностите. Митрополитите също са хора и имат своите  противоборства - как ще ги помирявате?

- Духът на авторитарност винаги е бил чужд на св. Православие.  Принцип при нас е въпросите да се решават съборно и всеки свободно да изказва  мнението си. Когато не сме безразлични към проблемите, естествено е при  разискванията да има различни виждания, позиции, различни гледни точки, да бъдат  изказвани различни мнения и аргументи... Но, слава Богу, с взаимни отстъпки и  след внимателен размисъл в Светия синод винаги сме съумявали да стигнем до  съгласие и единна позиция, колкото и време да ни е струвало това.

- Част от коментарите след избора ви бяха, че че дядо Максим се  радва на небето, защото любимецът му го е наследил на трона. На какво най-важно  Ви научи покойният патриарх, с когото бяхте духовно близки, празнувахте заедно  именните си дни на 21 януари?

- Просто съвпадение е, че паметта на нашите небесни покровители  - св. Максим Изповедник и св. мчк. Неофит, Църквата отбелязва в един и същи ден  - на 21 януари. Това е и един от важните уроци, които на дело ми "преподаде"  блаженопочиналият патриарх Максим: да почитам своя небесен покровител и всички  Божии угодници и да се стремя да подражавам в живота си на техните добродетели,  на неотклонността, с която са живели и отстоявали вярата си: на думи, на дело и  с мисъл. За всички ни патриарх Максим бе и ще остане пример за незлобие, за  търпеливо понасяне на превратностите в живота и човешката несправедливост. На  него му бяха неприсъщи злопаметството, злоречието, припряността във вземането на  важни за Църквата и народа ни решения.

- Сега, ако позволите, няколко лични въпроса. Свикнахте ли с  интереса към личността Ви? Вие и близките Ви ще прочетете много неверни неща в  т.нар. жълти медии.

- Интересът към една публична личност, каквато безспорно е  първойерархът на Българската православна църква, е разбираем. Стига този интерес  да не е нездрав, да не търси непременно скандалното, а когато не го открива - да  го измисля. Във всичко трябва да търсим духовна полза. Във вглеждането в другия  човек - също, трябва да търсим пример или поука. Особено внимателни в това  отношение трябва да бъдат популярните личности и журналистите - какъв пример  представят на хората. Моето пожелание и надежда е: все повече да се стараем да  спираме вниманието си върху добрия пример и онова, което ни насочва към доброто.  

- Брат Ви Димитър Димитров също е обичана личност в църковните  среди, диригент е на хора в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".  Шегувахте се, че той е баткото на дядо владика. Как престоят Ви на трона ще  промени отношенията Ви със семейството - освен че ще имате по-малко време за  тях?

- Задълженията на патриарха са много и не оставят място за нищо  встрани от ангажиментите към Църквата. Слава Богу, в по-голямата си част моите  близки по плът са ми близки и родни по вяра и по един или друг начин са свързани  с Църквата. Живеят с ритъма на богослужебния и църковен живот и всеки на своето  място изпълнява служението, което Бог му е възложил. Това общо служение на Бога  и на Църквата, всеки "в званието, в което е призван" /1 Кор. 7:20/, ни свързва  още по-дълбоко, независимо че времето, което можем да отделим един за друг, е  оскъдно.

- Ваше Светейшество, влизаме във Великия пост, на 5 май е  най-големият празник - Възкресение. Какво послание ще отправите към миряните  чрез в. "Стандарт"?

- Великият пост е време, в което човек в по-голяма степен  насочва вниманието си към Бога. През Великия пост, по примера на Христос, Който  е прекарал четиридесет дни в "пустинята" в пост и подготовка за Своето служение,  Църквата ни въвежда в пустинята на нашите собствени души. Та останали насаме със  себе си и с Бога, да погледнем на бързопреходността на нашия временен живот, да  обърнем ума и сърцето си към Бога, за Когото няма нищо невъзможно. Бог е близо и  винаги е готов да откликне на молитвата ни и може да ни помогне да намерим изход  от всяко затруднение.

Изкушенията - духовни и телесни, на които Син Божи е бил  подложен в пустинята, са около нас всеки момент, актуални във всяко време: да  бъдем наситени с всяко благо, да бъдат задоволени всичките ни материални нужди,  самоволно да се разпореждаме с живота си, без да се съобразяваме с Божиите  повели, изкушенията да се радваме на власт, слава, почести. Във време като  нашето сме изкушени да избираме между мира и разрухата, между безчинството и  спазването на Божиите заповеди. Но, преминавайки през пустинята на Великия пост,  нека чрез въздържание от блажна храна, вършене на зло и суетни желания да си  припомним, че "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от  Божиите уста", и да се изпълним с грижа към тези, които изпитват болка и  лишения. Да се подготвим духовно и телесно да посрещнем с радостни сърца  най-светлия християнски празник - Възкресение Христово, та с жива вяра,  неизменна обич и преданост към Христа Спасителя, светата ни Църква и свидното ни  Отечество, да можем да се поздравим: "ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!" - "ВОИСТИНУ  ВОСКРЕСЕ!"