Стоянка Мутафова: За да се самозапалиш, значи животът ти е по-тежък от огъня

Срещаме се с великата Стоянка Мутафова часове след постановка в Пловдив. Намираме я все така усмихната и енергична. Говорим си за театъра, за абсурда на самозапалванията, за нещата от живота.

Пием кафе в лоби бара на хотел „Лайпциг“, където актрисата е отседнала. Чака ни в компанията на свои колеги, с които предишната вечер е разсмяла за пореден път пловдивчани с комедията „Госпожа стихийно бедствие“. Интересът към представлението предизвиква 19-годишната актриса в главната роля, шегува се актьорът Николай Атанасов – Шуши. „А кой не обича млади хора? Дали на 19 или 91, важното е, че духът е 19-годишен, споделя той разковничето на таланта на голямата Мутафова.

Актьорите се шегуват, че ще готвят премиери както за 95-годишнината й, така й за 100 – годишния й юбилей. Една от емблемите на българския театър се държи непринудено и е неприлично откровена. Казва за себе си, че е непостоянна и разхвърлена както в живота, така и в мислите. И „нищо, че е дърта“ повече помни за премиерите от по-младите си колеги.

Мутафова е убедена, че от сцената и от малкия екран трябва да се говори правилен български, с пълен и кратък член и спазване на всички правила. Според нея сега почти никой не си прави труда за това. Освен за театъра и дарбата с нея си говорим за обикновените неща. Споделя, че за вечеря е хапнала подбрани мариновани зеленчуци на плоча, подправени със специални билки и мноого чесън от главния готвач на ресторанта на хотела.

Г-жо Мутафова, как е възможно една пиеса да държи публиката повече от 18 години?

„Госпожа стихийно бедствие“ е раздвижена. В нея нищо не може да очакваш и няма напражение, а е част от живота на една къща. Например, като моята – аз живея с дъщеря си. Нещо подобно се случва и у нас. (смее се). Кой не би надникнал в чуждата къща? Не искам да се хваля, но добре играем (пак се смее). С голям кеф. Спомням си, че премиерата беше през 1994 г. в Хасково. На един голям постер бяха написали „бедствие“ с удебелено „т“ - беТствие. Грамотните в театъра явно бяха много. По едно време бях избягала от постановката. Като започна да играя нещо почвам да не го харесвам. Има мигове, в които изчезвам, а после се връщам. В Сатиричния театър също постъпих така – тръгвах си от постановка, която колегите готвеха за моята 90 – годишнина „Столетие мое“. Бях подлудила режисьора, който работи във Франция. Но Слава Богу сега салонът е пълен.

• Най-важното за един актьор е...

• Основното е да имаш чар. Да можеш да приковаваш на публиката вниманието. Спомням си баща ми беше много против това да стана артистка. Борбата вкъщи беше голяма. И все ми викаше „Пък не си й хубавичка, бе татко!“. А пък аз минавах за хубава, заради чара. По наше време, за да станеш актриса се искаше голяма красота. Такава нямах, но вярвах в себе си. Винаги съм знаела, че ще бъда комедийна актриса. Не съм мечтала да се превъплътя в красавица. Исках да играя съдби, живи хора. Това е животът.

• Какво мислите за връщането на българските сериали на малкия екран?

• Театрите са пълни. Има връзка между телевизионните сериали и театъра. Те подсъзнателно карат зрителя да ходи на театър. Мен телевизията ме направи известна. Непрекъснато снимахме. Имам сега една малка роля в "Столичани в повече". (усмихва се)

• Следите ли протестите в страната и абсурдния начин, по който хората слагат край на живота си?

• Абсурдно е, но е нормално. За да се самозапалиш, значи животът ти е по-тежък от огъня. Нормално е да се случват тези неща, не ме учудват, защото идва до гуша. Иначе не знам как би могло да се избегне всичко това. Онзи ден ми показаха, че водя листата на академиците заедно с Георги Калоянчев, Татяна Лолова и други актьори. Става дума за една книга за Богдан Филов, който действително беше много умен и знаещ. Да го пита човек защо се хвърли в политиката.

• От къде извира силата Ви? Винаги сте заета и играете ли играете.

• Така съм си родена. Иначе съм мързелива. От дете обаче съм много енергична и жива. Да, нямам нито един ден свободен за месец напред, а съм на 91 години и то все съм на път. И ми предстои честване, на което трябва да си събера акъла. Ще ме изтъпанчат да говоря пак. (усмихва се).

• Често гостувате в Пловдив. Има ли спомен, който е във вас?

• Пловдивската публика е театрална. Има много добри артисти и художници, които излязоха оттук – Цеца Манева, която много харесвам. А градът е запазен – Старият град е в един стил за разлика от София. Само не съм съгласна с това, че пред „Тримонциум“ направиха площада. Там имаше много хубави старинни богаташки къщи. Имах и приятелка, която живееше там. Спомням си преди да взривят къщите, бях отседнала в хотела. Точно срещу него имаше красива турска кръгла баня. Когато я взривиха, на покрива лежеше котка. Викам от прозореца на „Тримонциум“: Моля ви, свалете котката!, а те въобще не ми обърнаха внимание и гръмнаха банята заедно с котката. Та това е живо същество и то трябва да живее. (Прави пауза) Имаха една леля, която не настъпваше дори и мравки, но настъпи нас. (смее се).