Желязната лейди си отиде на 87-годишна възраст след инсулт

Бившият премиер на Великобритания Маргарет Тачър е починала на 87-годишна възраст, предадоха световните агенции, позовавайки се на говорител на семейството.

Известната като Желязната лейди е починала тази сутрин след получен инсулт.

"С голяма тъга Марк и Керъл Тачър обявяват, че тяхната майка – баронеса Тачър, тази сутрин почина спокойно след инфаркт", гласи съобщението.

Тя бе министър-председател на страната от Консервативната партия в периода от 1979 до 1990. Тя бе първата жена премиер в историята на "Острова".

Очаква се семейството й да издаде комюнике по-късно днес.

Тачър съставя правителство на 4 май 1979 с намерението да преодолее спада в икономиката на Великобритания и да намали държавните разходи.

Тачър започва мандата си с повишаването на лихвените проценти, за да запълни паричния резерв. Тя предпочита косвените данъци пред данъците върху приходите, данък добавена стойност (ДДС) нараства рязко с 15%, в резултат на което инфлацията първоначално се увеличава. Този ход удря бизнеса, особено производствения сектор, безработицата бързо преминава границата от 2 милиона души.

Въпреки всички негативни икономически и политически прогнози тя осъществява реформата, а през 1983 г. страната е стабилизирана отново и е много по-силна кономически.

Сред нейните емблематични политически моменти е окупирането на Фолкландските острови от Аржентина през 1982 година.

Тачър незабавно изпраща военноморски сили в района, които побеждават, а във Великобритания, година преди поредните избори, резултатът е вълна от патриотичен ентусиазъм.

Голямата изборна победа на Консервативната партия на изборите през юни 1983 годна е приписвана често на “Фолкландския ефект”. Тачър осигурява правото на работниците да купуват жилищата си с отстъпка и това повишава популярността й сред работническата класа.

Тачър е решена да намали властта и на синдикатите. Няколко професионални съюза решават да започнат стачки, които частично или напълно целят да навредят на нейната политика. Най-значимият опит е този на Националния профсъюз на миньорите, оглавяван от Артър Скаргил.

Насилието, проявено от демонстрантите, заедно с факта, че профсъюзът не е извършил тайно гласуване, с което да одобри стачката, са достатъчни, за да обърнат общественото мнение на нейна страна. Стачката на миньорите продължава цяла година (1984-1985), преди протестиращите да бъдат принудени да се оттеглят и да се върнат на работа без споразумение.

В разгара на стачката, на 12 октомври 1984, Тачър оцелява в бомбен атентат в Гранд хотел в Брайтън по време на конференцията на Консервативната партия. Както тя, така съпругът ѝ Денис, оцеляват по чудо, без наранявания. Пет души умират при нападението, включително и съпругата на парламентарния служител Джон Уейкъм.

По време на Студената война Тачър подкрепя политиката за неизползване на военни сили, както и на президента на САЩ Роналд Рейгън срещу Съветския съюз. Тачър допуска военните сили на САЩ да разположат ядрени ракети в британски бази, което предизвиква масови протести в хода на кампанията за ядрено разоръжаване.

През 1985 г. Оксфордският университет гласува да отнеме почетната ѝ степен в протест срещу това, че тя намалява бюджета за образование. Тази награда винаги се е давала на премиери, завършили Оксфорд.

Със спечелването на общите избори през 1987 г. тя става първият министър-председател на Великобритания, който печели три пъти подред изборите от времето на лорд Ливърпул, управлявал от 1812 до 1827 година.

В Брюж през 1988 г. Тачър изнася реч, в която критикува предложенията от Европейската общност за федерална структура на Европа и за увеличаване на централизацията при вземането на решения.

Въпреки че подкрепя членството на Великобритания в ЕС, Тачър вярва, че ролята на Европейската общност трябва да бъде ограничена до осигуряване на свободна търговия и ефективна конкуренция.

Тачър започва да губи популярност през 1989 г., тъй като икономиката страда от високи лихвени проценти, въведени, за да спрат спада в растежа.

Голямата демонстрация в Лондон срещу данъците на 31 март 1990, датата преди те да бъдат въведени в Англия и Уелс, се превръща в бунт. Милиони хора се противопоставят на плащането на данъците. Тачър отказва да направи компромис и да промени данъците, но неодобрението се оказва основен фактор за нейното падане от власт.

След напускането на голямата политика тя пише мемоари в два тома. През 1992 г. тя е титулувана баронеса Тачър от Кествен в графство Линкълншир и е приета в Камарата на лордовете. Съпругът ѝ Денис Тачър получава титлата баронет през 1991 г.

През юли същата година Маргарет Тачър е назначена от тютюневия гигант Филип Морис за геополитически консултант със заплата от $250 000 на година и годишно дарение от $250 000 за нейната фондация.

Тачър помага на компанията да навлезе на пазара в Централна Европа, бившия Съветски Съюз, Китай, Виетнам, както и в борбата с наложената забрана от Европейската Общност за рекламиране на тютюн.

На 22 март 2002 година лекарите й и препоръчват да не изнася повече обществени речи по здравословни причини, след като е получила няколко леки сърдечни удара. На 26 юни 2003 остава вдовица.