Началните заплати на македонските педагози със 100 евро по-високи

Бюджетът на училищата у нас да не зависи от броя на учениците в школото е едно от 20-те предложения на КТ „Подкрепа“ към бъдещото правителство. Заради обвързаността брой на ученици и делегиран бюджет, разликата на заплатите на преподаватели в школо с под 300 деца и тези в големите учебни заведения е с около 200 лева, съобщи в Пловдив Юлиян Петров, председател на синдикат „Образование“ към КТ Подкрепа.

„В малките училища, каквито са повечето в Пловдивска област, бюджетът не стига за всички дейности. Заплатите на учителите там са по-ниски и те са зависими от броя на учениците. Децата знаят това, възплозват се като не се съобразяват с реда в школото“, смята Петров. Резултатът – губи се качеството на родното образование.

Този проблем в съседна Македония е решен - доходите на учителите не зависи от броя на учениците. Оказва се, че българският учител е по-ниско платен от македонските си колеги. Там реподавател без стаж взима 350 евро, докато у нас заплата е 500 лева и то с последното увеличение. „За средното им учителско възнаграждение нямаме данни, но началните им заплати са значително по-вискоки“, коментира Петров.

Другото, което е по-важно, че македонските преподаватели получават 80 % от заплатата си при пенсиониране, а в България е едва 40 %.

Ще бъде ли българското образованието приоритет е въпросът, който синдикатите задават към всички партии, които ще участват в предизборната кампания. „До сега 20 години всички политически сили обещаваха, че една от най-важните сфери ще е образованието, а в крайна сметка излиза, че други интереси го изместват“, коментират от конфедерацията.

Синдикатите ще настояват пред новия парламент за увеличаване на единния разходен стандарт на малките училища. „Например школо с под 200 ученика да получава с няколко процента повече за ученик“, обясни Петров.

В момента за образование в България се отделят едва 3, 5 % от Брутния вътрешен продукт (БВП). В далечната 1942 г. са се давали 10 %. „Подкрепа“ предлага стратегия, която до 2016 г. да осигури 6 % за образование от БВП. В Македония към момента за просветата се отделя с процент повече отколкото у нас.

„Финансирането пряко се отразява и в качеството на образованието. Не сме забравили най-голямата учителска стачка отпреди 6 години, именно заради малкото пари в сферата“, вметна Петров.

Голям проблем се оказват и големите групи в детските градини. По думите на синдикалистите броят на малчуганите достигат 35 в група, а възпитателите не успяват да ги опазят и да въведат ред. „Искаме делегирани бюджети и за детските градини“ , настояват те.

Корекция трябва да има и при директордките постове. В училищата липсва възможността за кариерно развитие, защото няма мандатност на директорите. „На 3-4 години те трябва да се явяват на конкурс. Друг минус са и политическите назначения. Това трябва да се промени, за да не бягат младите учители от професията“, предлагат от синдиката.