Златотърсачи ровичкат Искар, търсят пръста, изровена от машините за метрото

Преминавайки по моста на софийското "Цариградско шосе" над река Искър, човек вижда тъжна гледка. Бреговете на реката са осеяни с трапове с правилна кръгла или правоъгълна форма.

Една разходка по течението на реката из гората разкрива още такива ями, много от които са подкопали коренищата на големите тополи в така наречения парк на жк "Дружба".

Ямите са дело на златотърсачи, които промиват и пресяват наносите на реката, за да открият миниатюрните златинки, които Искър носи от планината. Причината да подкопават дърветата пък е, че в коренищата се трупат най-много от златните частички.

Независимо дали с подкопаване на дърветата или не, Искър не е най-дашната река към златотърсачите. Тук златинките са тънки и трудно се събират големи количества,
обяснява пред в. „24 часа“ Илиян, който обикаля бреговете на реката, яхнал старо колело.

Доста по-богати били останалите реки около столицата. А няма река край София, която да не е златоносна, твърди той.

"От три години се запалих. Идеята беше да събера злато да направя по един пръстен на мен и на жена ми. Още не съм го събрал това злато", обяснява Илиян. Работи като машинист в метрото и идва на Искър в свободното си време.

"Златото тук е събирано с векове и е нормално да е по-малко. За едно излизане на реката се правят няколко десетинки от грама", разказва Илиян. А един грам искърско злато се плаща най-много по 50-60 лв., и то само в няколко ателиета в София. От тези пари на златотърсача му се удържат 10 лв. за стопяване и определяне на каратите на златото, което е донесъл.

За да се съберат обаче златинки за грам, трябва да се промива баластрата от наносите на реката цял ден, и то с драга и помпа. Има и такива златотърсачи, истински професионалисти с техника, които обаче стоят във водата от тъмно до тъмно и в студ, и в пек.

Освен професионалистите има още две групи златотърсачи. Първите са хобистите. Голяма част от тях са заможни хора, които преследват своята страст по всевъзможни начини. Това са и основните клиенти на всякакви аксесоари за златотърсачи. Оказва се, че в хоби магазините се предлагат дори специални златотърсачески легени по 100 лв. бройката. По дъното си имали гумени оребрения, които да задържат златото. Не били обаче много подходящи за българските находища, защото в нашите реки ценният метал е на люспи, а не на зрънца.

"Жълтото" в Искър е с чистота 18 или 23 карата. Често пъти обаче излиза заедно с живак и добиването на самото злато е доста опасно занимание.

Материалът трябва да се сложи в съдинка върху газов котлон, за да се изпари живакът. Златото остава на дъното на канчето под формата на капка. Изпаренията на живака обаче са много опасни и топенето трябва да се прави само навън, по възможност по-далеч от дома.

Докато метромашинистът обяснява тънкостите на златотърсаческия занаят и особеностите на Искъра, край реката започват да се появяват и други хора с легенчета. Започва обсъждане къде пуска и къде "жълтото се крие". Разказват се и легенди за старите златотърсачи по Искъра, които с едно излизане на реката вадели грамове. Има дори "рибарски" разкази как преди години с едно лято миене на злато в Искъра се изкарвали пари за гарсониера, а сега приходите стигат само за цигари.

Лека-полека разговорът за златото стига и до нови планове и кроежи. Трябва
да се намери къде се кара пръстта от изкопите за метрото, което в момента се строи в жк "Дружба". И като се намери, да се промие за злато. Очакванията са това да е нещо като Елдорадо за софийските златотърсачи.