Българка остана без паспорт и пари. Няма помощ от властите

Всеки ден в Италия стават стотици кражби. Всяка втора жертва е турист. Красивият Рим “храни” мафиотски организирани групи. Сред най-големите обирджии има и българи. Както и сред най-обраните.

Българските туристи, поели да видят вечния град, подписват декларация, че са запознати с изкусните мошеници и обирджийски техники. Стискането на чантата, докато обикаляш столицата, се превръща в гаден навик. Никой не е застрахован, че от минаващ мотор няма да ти прережат дръжките или че докато снимаш спомени, няма да останеш без цент.

Денят е 3 май /петък/. Часът – около 8 сутринта италианско време. Автобус с 42-ма български туристи потегля от хотел на обиколка из Рим. На задния прозорец на рейса се чука. Костюмиран мъж държи ключове, които всеки взема за загубени. Екскурзоводът слиза. Приема ги и изтичва до рецепцията, за да ги предаде. Предната врата на рейса остава отворена. Влиза друг мъж, спокоен, мургав, добре облечен. Оглежда за секунди пътниците, сякаш търси някого... Грабва дамската чанта на екскурзоводката /от първата седалка/. Става за част от секундата. Бяга. Мъжете от рейса се спускат след него, но крадецът вече се качва в кола, която изчезва...завинаги.

Чуват се писъци, всички са в шок. Екскурзоводът Анна Димитрова остава без личен документ, служебни и лични пари. С чантата изчезва и мобилният й телефон.

Жената сигнализира италианската полиция. Случаен минувач видял номера на мафиотската кола. Без резултат. Карабинерите не откриват нищо и никого.

Анна разказа, че е правела опити да се свърже с българското посолство в Рим. Без резултат. Великден е. В службите никой не вдига посочения денонощен телефон. Междувременно сестра й /от София/ търсила помощ във Външно министерство. Пак без резултат. Почивни дни са. Кой ще намериш на работа?

Българката не получава съдействие от никъде. Изходът е да стои в Рим до 7 май. Празниците ще са минали и посолството може да издаде временен паспорт, с който да мине границите.

По една щастлива случайност международният паспорт на Анна е в София. Около Великден обаче у нас се оказва, че не работи нито една куриерска фирма. Накрая сестра й пропътува над 1000 километра до словенската граница, за да й донесе документа, с който тя заедно с групата пресича Хърватия и Сърбия.

В българското посолство в Рим имаше дежурен 24 часа, обясни за Plovdivutre.bg консул Ирена Тодорова. По думите й и други "изгорели" туристи са търсили помощ. По Великден били издали два временни паспорта. По телефона консулът не се ангажира да каже защо никой не е отвърнал на молбите на пострадалата Анна.

Сигурен ли е българският турист в Италия? Защо никой от посолството не е отговорил на позвъняванията на ограбената? Защо нашата държава не й помогна, когато тя имаше спешна нужда от нея? Кога, ако не в криза, търсиш посолства, консулства, разни там задгранични служби, които вземат заплати от нашите данъци?

Стискайте здраво чантата и гледайте Рим!