Задълженията на болниците са 388 млн. лева, заяви здравният министър проф. Петров

Болниците с най-големи дългове в България са "Свети Георги" в Пловдив, Университетска болница "Света Марина"- Варна, "Пирогов" и Александровска болница. Това заяви служебният министър на здравеопазването проф.д-р Николай Петров от парламентарната трибуна в началото на дискусията за проблемите в здравеопазването.

В страната има 176 държавни и общински болници, с общи задължения – 388 млн.лева, просрочени от тях са за над 86 милиона лева - данните са към 31 март 2013 г. , уточни министърът.

Общинските болници са 109 и техните задължения към 31 март т.г. са в размер на 65 млн. лв., а просрочените от тях са 32 млн.лв.

Направих класация - болници с най-малко дългове с държавно участие са болниците в Сливен и Габрово, а тези с най-високи- "Свети Георги" в Пловдив, Университетска болница "Света Марина"- Варна, "Пирогов" и Александровска болница. При болниците с повече от 50% държавно участие - най-ниски дългове имат болниците в Смолян и Кюстендил, най-зле са болниците в Обединената болница в Стара Загора, в Окръжната болница в Пловдив и Бургас.

Министерството на здравеопазването в момента не осъществява контрол върху лечебните заведения по предписването и отпускането на лекарствени продукти за лечение на онкологични заболявания, каза министърът.

Проф. Петров обясни, че контролът по предписването, отпускането и приложението на лекарствените продукти е извършван от специализираната дирекция към МЗ по плануван график и по сигнали, както и от РЗИ.

Проф. Петров обясни, че МЗ плаща на държавните и общински болници за лечение 72 100 000 лв., от които за спешна помощ 15 000 000 лв., 2 млн. лв. за спешни състояния, 1 млн. лв. за дейности по осигуряване на деца и новородени, 29 млн. лв. за стационарно лечение на пациенти с проблеми в психичното състояние, предвидени са средства за болни от ХИВ, от туберкулоза, 100 000 лв. за военноинвалиди, за раковия регистър, за трансплантации и др.

Второто голямо перо е доставката на лекарствени продукти за лечение на СПИН - над 12 млн. лв., за лечение на зависимости - над 1 млн. лв., над 1 млн. лв. за националната програма за лечение със стволови клетки. Третото перо разходи е за трансфери към НЗОК – за неосигурени пациенти, подчерта министърът.

"По отношение на Изпълнителната агенция по лекарствата, може би това е едно от направленията, в които получихме най-много жалби за три месеца. Предприехме мерки, и то доста сериозни, в резултат на което оптимизирахме част от състава, останалата предстои да се оптимизира", каза Николай Петров и призовава следващият министър да се вгледа в тази агенция, защото е много важна.