След като 25 години корупция и "калинки" са хранителната среда на властта, защо очакваме да се появят министри професионалисти, честни, опитни, млади, независими...

13-ото българско правителство след старта на демократичните промени е факт. Заченато бе в грях с подкрепата на "Атака", но от политиката и живота знаем, че родителският грях не определя характера на детето.

В момента най-вълнуващият обществен дебат е колко ще издържи правителството, като прогнозите са за краткотрайност, най-много до европейските избори догодина. Хоризонтът на мандата е важен, но по-важно е какво има да решава приоритетно. Задачите са ясни, може да ги разделим в три групи -

мерки срещу нарастващата бедност,

социални политики, ценова - по отношение на тока (иска се от уязвими групи, наетите лица, т.е. повечето българи); противодействие на изкуствените монополи, насърчаване на електронни услуги (в подкрепа на бизнеса); да не загубим 750 млн. лв. по оперативните програми тази година и да подготви документацията по следващия програмен период на ЕС (ясно защо). Има и ред други задачи (демография, изборен процес, вътрешен ред), но най-неотложни са икономическите, а тестът за издръжливостта на правителството ще бъде предстоящата зима.

Коментирайки експертния и административния потенциал на гласуваното в сряда правителство, трябва да изхождаме от способността му да реализира горните приоритети. Всякакви други цветни прения - кой кого подкрепя, как, с падащ или политащ кворум, са за наша вътрешнополитическа употреба. Разбира се, министрите трябва да управляват честно, да задават прозрачни процедури, а и още нещо, твърде важно - социалните политики следва да се провеждат съобразно възможностите на фиска (неимоверно трудна задача).

Българското обществено мнение посрещна изключително негативно новия кабинет (форуми, социални мрежи). Проведе се протест срещу него, преди да се закълне. Едни недоволстват от експертността на експертите (дайте ми обаче дефиниция за експерт!) , други, че зад него няма ясна политическа отговорност, трети са против прозиращите приятелски кръгове. Сигурен съм, че ако Орешарски бе съставил изцяло партиен кабинет, критиките щяха да бъдат защо е партиен. Ако е само експертен, защо само експертен.

"Събуждане. Мамицата ти. Тяхната мамица. Мамицата им аз на тях. Ще им разплача мамицата... Такива дни в живота на Стоян имаше триста шейсет и пет в годината" ("Един ден на Стоян", Станислав Стратиев) -

това е мисловният модел на българина,

в него има всичко, не е и угодия. Властта не бива да ползва комфорт, но да бъде яростно клеймена, преди да е конструирана, ми се струва ненормално.

Кабинетът на Орешарски наистина е странен - личат партийни квоти, има и експерти, прокарва се тънък мост към среди в ГЕРБ и президента Плевнелиев (чрез Йовчев, Папазов, Терзиева). Но когато оценяваме списъка с министри, трябва да отчетем сложната обстановка, в която се създава - нестабилна парламентарна подкрепа, улица в бойна готовност, отъняваща хазна, която трябва да решава социални проблеми, задлъжнялост на държавата. Плюс лоша стопанска конюнктура в перспектива, сложна геополитическа ситуация, при която е възможно България като южен фланг на НАТО да бъде поставена под напрежение (Иран). В тази обстановка се изисква управление с широка обществена и политическа подкрепа. Гафът с Калин Тихолов е факт.

Интересна е възможността за общи действия с ГЕРБ по определени въпроси - именно благодарение на крехкото днес мостче към ГЕРБ. Подобен съюз би бил морално неприемлив, но на полето на реалната политика би неглижирал "Атака" и снижил цената на ДПС. Когато реди правителство, един добър премиер се съобразява с тези фактори.

Сега за самите министри. Преди да ги разгледаме, нека си припомним други. Надежда Михайлова, Муравей Радев, Марио Тагарински, Венцеслав Върбанов... Долорес Арсенова, Васил Иванов-Лучано, Валентин Церовски... Емел Етем, Петър Мутафчиев, Николай Цонев... Цветан Цветанов, Мирослав Найденов, Вежди Рашидов... Кой от изброените е по-добър от номинциите на Орешарски? Какви специалисти бяха, в коя област, преди да станат министри? Припомням, не за да сравняваме. А за да покажа, че на този етап от историческото си развитие партиите

  не могат да излъчват нещо по-добро  

При Орешарски ще има и хубави, и лоши фигури, и честни, и корумпирани. Групировки ще инвестират срещу дивиденти, лобита ще прокарват закони, будни зелени ще ги спират... Но, общо взето, това е продуктът, който днес е способна да сътвори политиката ни. Няма как, след като 25 години корупция и "калинки" са хранителната среда на властта, изведнъж да очакваме министри професионалисти, също и честни, опитни, ама и млади, независими, заедно с това отговорни. Подобно желание не само е утопия, то е обективна невъзможност при досегашните натрупвания.

Не мисля, че Орешарски е лош финансист. Нито че Папазов и Клисарова са лоши специалисти в своите области. Подозирам същото за Греков. Не знам в какво е сбъркал Хасан Адемов. Фактът, че Драгомир Стойнев се изявявал в социалната политика, не значи, че не може да бъде добър икономически министър.

Съмненията също са факт 

Новото министерство на инвестиционното проектиране е подозрително. Министърът на спорта буди недоумение, главният финансист е спорен. Вигенин тръгва с фалстарт. За всеки може да бъде казано и хубаво, и лошо - това е най-нормално правителство. И тъй като личи опит да не е тясно партийно обвързано, но същевременно е ясна политическата отговорност (БСП и ДПС), мисля, че няма повод да го оплакваме. Поне не докато не видим първите действия. Време трябва за оценка.

Орешарски ще воюва на много фронтове, ще плаща цена за свои и чужди грешки - това също е нормално. Ще го питат за връзките му с олигарси, къде са обещаните работни места, за левия завой, защо експертите му са десни. ГЕРБ ще го атакува, че уволнява специалисти на ГЕРБ, БСП - че не назначава социалисти. ДПС ще иска своето, а и Сидеров. Всичко, което прави, може да се окаже вярно, а и грешно - зависи от гледната точка. Но все си мисля, че критерий за оценка не бива да са очакванията на сините каски и червените каскети, а резултатите в икономическата сфера. Там са най-съществените задачи.

Чухме заявки за спешно изплащане на ДДС, отпадане на процедури при стартирането на бизнес. Увеличаване на майчинските, както и скок от 150 лв. на 310 лв. на помощите за първолаци. Не вярвам на обещания, чакам действия. Но как да кажа, че намеренията са лоши? Същевременно налице са и въпросите -

откъде пари?

Всяка власт, тази също, обещава свиване на контрабандата и увеличаване на събираемостта. Но никога не се случва. Рестарт на "Белене"!? Но ако все пак правителството реализира социални мерки и насърчи фирмите без теглене на заеми, то не виждам лошо, ако ще Орешарски да не е изискан откъм политическата хигиена.

В очакванията и оценките си обществото ни често показва незрялост, подобна на проявяваната от политическия елит. Разсъждаваме непременно в бяло (утопии, месии) или в черно (щом видим партийни шмекерии, конфликт на интереси, почваме да мислим, че нещо уникално лошо се случва в България, пак сме изтеглили късата клечка). Но животът е цветен. Установяваме го например, като погледнем Брюксел и други западни столици. Икономическият им стандарт е висок, стремим се към него. Но "ценностите и принципите" им често са по-низки от нашите (корупция, лобизъм, лъжи към избирателите). Демокрацията е сложна, противоречива, ангели и дяволи живеят съвместно в свобода, подлост и доброта се конкурират - нищо не е нито непременно хубаво, нито лошо. Да се разпъва на кръст нероден Петко, да се искат оставки при най-малката грешка, непрекъснато да се правят глобални заключения от най-обикновени битовизми, означава да не живеем нормално, означава да се самоубиваме в черно-бял свят - бленуваме рай, щом не е, значи е ад.

Тъй и с правителството на Орешарски - нито е бяло, нито черно. Особено след като е изтекъл само ден от неговия мандат.