Имена на известни родни политици засега не изплуват от "Офшорлийкс".

Замесените в аферата "Офшорлийкс" българи се множат. Оказа се, че сънародниците ни с бизнес в зони тип "данъчен рай" са много повече от обявените вече в медиите 30-ина души.

Това показа проверка на "Труд", след като вчера базираният във Вашингтон Международен консорциум за разследваща журналистика публикува в интернет всички данни за хора и фирми със сметки в данъчни убежища, с които разполага.
Става въпрос за сметки в 10 офшорни зони на 122 000 фирми и 130 000 физически лица и посредници от 170 страни по света, вероятно укриващи данъци. Общият обем на документите е над 2,5 милиона за последните 30 години.

Преглед на публикуваните вчера данни показва, че няма офиси или компании, регистрирани на българи в офшорни зони. Посочени са обаче адреси за регистрация в България - само 10 на брой. Зад тях се крият и небългарски граждани.
Зад тези адреси стоят държавен служител, финансист, свързан с бившата групировка СИК и създател на частен университет. Изплуват и чужденци с българско гражданство, адрес у нас или друга връзка със страната.
Отделна проверка при търсене на произволни имена обаче отприщва поток от информация. Например ако се потърси човек с фамилия Петров, излизат осем резултата.

Един от тях вероятно е на българин. Останалите са руснаци. Сред тях е и човек с име Алексей Петров, пред който дори е сложена титлата "господин". Той обаче е от Москва. И вероятно може да е лидерът на славянския ъндърграунд в Москва, известен и с прякора Леня Хитрия. На търсене с Георгиев изкачат имената на трима евентуални нашенци.

Появяват се и имената на двама българи с малка разлика в годините и с еднакви презимена и фамилии, които вероятно са братя. Заедно с тях е и трети българин. Проверка на "Труд" показа, че тримата имат общи фирми и у нас. 
Има и наши сънародници, които са регистрирани адресно в чужбина - Австрия, САЩ, Англия и др. Не е ясно обаче дали не става въпрос за хора, които срещу минимално заплащане са предоставили личните си документи, за да бъдат използвани за отваряне на дружество зад граница. Такава практика е известна и у нас и чрез нея се осъществяват ДДС измами.

Имена на известни родни политици засега не изплуват от "Офшорлийкс". 
Скандалът гръмна в началото на април тази година. Оказа се, че общите авоари в офшорни зони възлизат на поне $32 трилиона (25 трилиона евро), но не стана ясно каква част от тях притежават осветените лица и фирми. Китай, Хонконг, Тайван, Русия и бившите съветски републики присъстват с най-много собственици на офшорни сметки и фирми. Такава компания имал и грузинският премиер Бидзина Иванишвили.
Негов говорител каза, че от 2011 г. той няма участие в нея, стана ясно при разгарянето на скандала. Тогава Европейската комисия настоя страните - членки на ЕС, да погнат данъчните измами, които лишават правителствата от 1000 млрд. евро годишно. А покрай "Офшорлийкс" паднаха и глави (виж карето вляво).

Разкрития взеха главата на банкер

Eдин от най-известните и утвърдени банкери в Европа - главният изпълнителен директор на Райфайзенбанк Интернешънъл Херберт Степич, подаде оставка заради "Офшорлийкс" в края на май.

Степич бе принуден да се оттегли, след като германският в. "Зюддойче цайтунг" и австрийското сп. "Нюз" разкриха, че висшият банкер тайно е контролирал две офшорни компании в Хонконг и Британските Вирджински острови.

Херберт Степич призна, че е основал две компании през 2006 г. и 2008 г. с цел да инвестира в недвижими имоти в Сингапур.