Народът ще трябва да плати сметката на политическия елит

В събота вечерта протестиращи младежи скандираха пред централата на ДПС: "Волене, излез!" Тази закачка разкрива дълбокия абсурд, в който е затънала родната политическа класа. Няма и двайсет дни след като кабинетът "Орешарски" положи клетва, а вече многохилядни множества заливат центъра на София и площадите на големите градове и искат едно-единствено нещо - оставка и нови избори. 
След като в продължение на 17 години след свалянето на Жан Виденов България се радваше на относителна политическа стабилност, сега се очертава за половин година да бъдат съборени цели две правителства. Сценарият от февруари изглежда се повторя с още по-голяма интензивност - граждани излизат на спонтанен бунт по конкретен повод (било заради сметките за ток, било заради назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС), след което вълната на гнева се пренасочва мощно срещу изпълнителната власт. 
Т.нар. програмно правителство на Пламен Орешарски от самото начало знаеше, че 
стъпва върху изключително тънкия лед
на остатъчното народно търпение. В 42-рия парламент пък подкрепата за кабинета бе сглобена по изключително странен  начин. Навремето за кабинета "Беров" се казваше, че "управлява с мандата на ДПС, с програмата на СДС и с подкрепата на БСП". За сравнение днешният Министерски състав пък работи с мандата на БСП, програмата на ДПС и благодарение на дискретната подкрепа на "Атака". Сегашната власт не само че не беше проектирана от избирателите, но 
изглежда и твърде проблематична в очите 
на отделния привърженик на БСП, ДПС и "Атака". От която и гледна точка да се погледне.
В тази нестабилна и изнервена обстановка всяка искра можеше да взриви напрежението. Фитилът запали назначението на Пеевски за председател на ДАНС, а спорните назначения на областните управители бяха ръженът, който разгоря огъня. Резултатът е налице. Улицата отново се напълни и иска оставки. Този път освен Бойко вън, десетки хиляди скандират "Червени боклуци! и "Кой не скача, е червен!" - лозунги, които не бяхме чували от януари 1997 г. 
Излиза, че политиците ни изобщо не са разбрали поуките от февруарските въстания и не са видели жълтия картон, който тогава бе показан. Изглежда БСП са смятали, че единствено ГЕРБ са мишена на отчаяния ропот и 
на тях самите ще им бъде спестена горчивата чаша 
Гилотината на улицата, която посече Бойко Борисов в края на зимата, днес обаче виси застрашително над "Позитано" 20. И то без дори БСП да е имала шанса да поуправлява известно време, нито дори да окомплектова напълно кабинета.
За да спасят положението си, социалистическите лидери публично се извиняват и си посипват главата с пепел, но пък в същото време се опитват да прехвърлят вината на Пламен Орешарски. Без да си дават сметка, че всъщност те са воденичният камък за Орешарски.
Защото положението сега е по-безнадеждно от края на зимата. Тогава, макар да помръкна звездата на ГЕРБ, хората имаха малка надежда. Мечтаеха да дойдат на власт политици, които поне да не повторят грешките на предишните. Докато днес с отмирането на надеждата идва и страхът: какво става, ако Орешарски хвърли? 
След социалната криза, която премина в политическа, днес сме на крачка от пълен колапс. И колкото повече затъваме в блатото на безизходицата, толкова се увеличава и вероятността от по-радикален изход. Свикване на Велико народно събрание, нова конституция, президентска република - тези доскоро отвлечени сценарии стават все по-вероятни и спират да звучат като научна фантастика. Но докато чакаме развръзката, с пълна сила ни връхлитат развихрената безработица и тотално срината икономика. Администрация, която от месеци не работи в очакване на нова власт. Бизнес, който е на крачка от фалита заради липса на правила. Както и бюджет, изтърбушен от всякакви харчове, в очакване на европари.
Някой трябва да плати цялата тази сметка. И който политик се прави, че не го разбира, значи работи срещу народа. 
А ние, хората, за съжаление нямаме голям избор. Може или да отидем по площадите, или да палим свещи в църквите. По-умните вече направиха своя избор - Терминал 2.