Британското правителство разсекрети документи, датиращи от 1983 г.

Айнщайн навремето е казал: "Не знам какви оръжия ще се използват в Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни." Прогнозата му за невъобразимите последствия от евентуално използване на ядрено оръжие, за жалост, съдържа твърде много истина в себе си. Дори днес световните лидери гледат с мрачна подозрителност към бъдещето,опитвайки се да ограничат производството на подобен вид технология. Изминалият век не веднъж бе разстърсен от всеобща паника и страх, застанал на прага на ядрена зима. Но какъв би бил животът ни днес, ако подобна война наистина бе покосила света?

Представете си луната, изгряваща над улиците на Лондон. Сенките на облаците поглъщат хилядите разрушени къщи, горящи и разхвърляни като детски играчки. Стотици хиляди тела, покрити с кръв и сажди, заливат улиците. Бъкингамският дворец е в руини, а Тауър Бридж лежи на дъното на Темза. Кралицата, опитала се да вдъхне кураж на нацията с изявление по телевизията, е в неизвестност от дни. Някъде на изток, небето над страните от комунистическия блок е закрито от гигантски ядрени гъби. Пролетният въздух е натежал от пепел и радиация, притискайки земята в отровна прегръдка. Годината е 1983, а светът отдавна се е променил.

Макар да звучи като нечий болен кошмар, гореописаната картина е представлявала реална заплаха. Поне според наскоро разкрити правителствени документи, извадени на бял свят от Националния архив на Великобритания с позование на 30-тодишното правило (закон във Великобритания, Ирландия и Австралия, според който всички засекретени документи на което и да е бившо правителство следва да станат публично достояние 30 години след като бъдат създадени).

Въпросните файлове, датиращи от март 1983 г., носят кодовото название Wintex-Cimex 83 и описват най-големият кошмар на тогавашното правителсто – ядрена война между Изтока и Запада. В тях е разгърнат до най-големи подробности евентуалният план за действие при появата на какъвто и да е вид агресивност от страна на Съветския съюз. Сюжет, който донякъде е съвпадал с истината.

През 1982 г. начело на СССР застава бившият шеф на КГБ Юри Андропов. Неговата политика, описвана от английския парламент като "силно обезпокоителна", само засилвала напрежението между Москва и Вашингтон. Това подтикнало Роналд Рейгън и Маргарет Тачър да подсилят противоядрените си защити, очаквайки всеки момент насочени към тях ракети да прорежат небосвода.

С времето населението на двете страни свикнало да живее с постоянния ужас и параноя от потенциална ядрена атака. Страх, който сковал дълбоко сърцата на нациите. Пресният спомен от Кубинската криза само утежнявал положението. Именно затова Великобритания решила да се подготви са подобно бъдеще, създавайки редица защитни мерки, проекти за евакуация и дори обръщения към народа от страна на кралицата.

Разкриването на съдържанието на тези документи ни напомня нещо много важно – опасността все още не е отминала. Държавите, притежаващи ядрено оръжие, трудно биха се отказали от подобна власт. Подозренията помежду им никога няма да изчезнат. А ако има нещо, което се разпространява по-бързо от всеки вирус, по-бързо от всяка радиация, то това е страхът.