На 15 август отбелязваме Голяма Богородица, смятана за покровителка на майчинството, жените и семейното огнище

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-значимите християнски празници, честван от православни, католици и други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението й, а на 8 септември пък отбелязваме Малка Богородица, свързана с рождението на Христовата майка. Според преданието на днешната дата апостолите се събрали от местата, където проповядвали,
за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло.
На 15 август Божията майка, която е била на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди нейната смърт Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. Погребват я в една пещера край Гетсимания (намира се в Йерусалим) и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят,
за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й.
На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените раздават за здраве и за починалите близки.Традиционните ястия на трапезата включват прясна питка, украсена с орнамент, пилешка каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
По цялата ни етническа територия култът към Богородица е дълбоко вкоренен. Тя е почитана като покровителка на майчинството, брака и семейството и затова във всеки дом се дава курбан в нейна чест - шиле или овца, а след това се раздава от него на съседи и роднини. Жените изпичат и специални обредни „богородични пити”,направени от новото жито, които също се раздават за здраве. На Голяма Богородица в много населени места се правят сборове (събори), особено там, където има храм, носещ нейното име. Общоселските празници обикновено се правят край църкви, параклиси и манастири. Кожата и двете плешки от жертвеното животно се даряват на църквата и от тях се приготвя обредната храна за събора. Освен курбана и ритуалните погачи, на празничната трапеза задължително се нареждат пилешка каша, мед, жито, царевица, плодове - диня и грозде.Вярва се, че ако на този ден вали дъжд, това предвещава плодородие през следващата година.

В много църкви и манастири иконата на Богородица се смята за чудотворна и лечебна. На празника u жените без деца носят дарове и ги поставят под иконата на светицата, защото вярват, че тя ще им помогне да се сдобият с рожба. Счита се още, че тя има големи лечителски способности и е посредник между нашия и отвъдния свят.
В България църквите и манастирите, които носят името "Успение Богородично", са над 200, като най-големите са Бачковският и Троянският манастир.