Вместо да информират хората, че помощите им се полагат по закон, национално представените организации ги заблуждавали, че е необходимо да членуват в някоя от тях.

Над милион и половина годишно са предвидени за придружителите на хората с увреждания, съобщи БНР. 

Сумата обаче, се разпределя между 38 хиляди души и така на ден се падат по 12 стотинки.

Изпълнителният директор на Центъра за независим живот Капка Панайотова обясни, че за разлика от всички останали помощи, тези стигат до хората през национално представените организации. Вместо да информират правоимащите, че помощите им се полагат по закон, те ги заблуждавали, че е необходимо да членуват в някоя от организациите.
Пред БНР Панайотова попита, на какво основание е взето решението само четири от общо 21 национално представителни организации на хора с увреждания да раздават целеви помощи. И вторият, по- важен въпрос - защо изобщо е необходимо тези помощи да се обработват и разпределят от друг, а не от Агенцията за социално подпомагане, както е редно да бъде и както се случва с всички други помощи?

Панайотова разказа за случаи, в които от организацията удържат сума за членски внос от целевата помощ и така отчитат необходимата им членска маса за специалния им статут. 

Освен това правото на придружител е ограничено до 10 часа годишно, което било крайно недостатъчно. А по данни на Евростат за миналата година, българите с увреждания са най-слабо образовани и имат най-недостъпна среда и транспорт.

От центъра призоваха министърът на труда и социалната политика да организира официално и прозрачно преброяване на членовете на всички национално представени организации на и за хора с увреждания, както и да въведе прозрачност в режима на финансирането им.