В килиите на Държавна сигурност стотици са насилвани, изтезавани и убивани

В Пловдив е даден нов старт на идеята за създаване на "Музей на насилието" под сградата на общината на пл. "Стефан Стамболов" №1.

Много хора се присъединяват към създадената петиция, има възраждане на идеята, каза за Plovdivutre.bg Христо Марков – бивш депутат от СДС. 

Намерението е мястото под административната сграда да се превърне в мемориален комплекс, където ще бъдат изложени спомени от близкото минало. Пазят се списъци с имената на избитите в Пловдивско, снимки, схема на разположението на килиите за изтезание. Исторически документи показват, че само за пет дни от 9 до 14 септември 1944 г.  в Пловдив без съд и присъда са избити 88 българи! И не са всички... Има и "безследно изчезнали", пише във фактическата справка към петицията.

Инициативата за музея е на Фондация „Торос-Вит”-Пловдив и Движение СДС – Възраждане.

От 1944 до 1959 год. в сегашната сграда на общината е било областното управление на милицията. Там са били местата за задържане /килиите/ на Държавна сигурност. Още има живи пловдивчани жестоко измъчвани в тях. Има и живи насилници. Извършвани са и убийства. Най-страшна е била т.н. водна килия, разказа Христо Марков. С огромно бетонно корито, където през зимата репресираният може да не излезе жив.

През 91-92 година, 40 години след зверствата, насилван мъж влязъл отново в мазето и се напикал от ужас...

След 1959 година зданието става сграда на местната власт.

След 90-та година мазетата на общината се превръщат в склад, по-късно там е преместен архивът на администрацията.

На 17 април миналата година фондация Торос-Вит е изпратила официално предложение до кмета Иван Тотев и председателя на общинския съвет Илко Николов за създаване на такъв музей. Отговор не е получен.

Междувременно Фондация "Пловдив – европейска столица на културата" дава подкрепа на идейния проект. През миналото лято в града е организирана и международна конференция "Комунизмът и ДС-неразказаното минало на България". В нея участвали научни работници, включително и от САЩ, репресирани, двама съветници на президента Плевнелиев. Всички подкрепили идеята с нарочна подписка и декларация.

След второ писмо кметът Иван Тотев връща отговор. Според него "идеята е много интересна", но "подземните нива на сградата на пл. "Ст. Стамболов" №1, към момента изцяло са заети с архива на Община Пловдив. "Търсим подходящо място за нашия архив, но засега общинската администрация не е намерила подходяща сграда за него" и в заключение "продължаваме да търсим разрешение на този проблем".

Към петицията за създаване на момериално място за жертви на болшевизма са публикувани някой спомени на изтезавани и техни близки. Публикуваме ги без редакторска намеса.

„Бяха преградили с платформи сградата, уж да не се чува и вижда какво става там, но вечер из целия квартал се разнасяха писъците и стенанията на измъчваните хора. Докарваха ги с камионетки…Ние, съседите, не смеехме да минаваме от там, нито да питаме какво става. Един ден чичо Петър, бащата на Стефка, моята съученичка, изчезна…След два-три дни го взеха от подземията. Мъртъв. В затворен ковчег. А беше млад човек."/Лиляна Пиперкова/.

„Моите страдания започнаха от подземията на тази сграда, където сега е общината. Натъпкаха ни в килиите всички, които хванаха от първата Асеновградска конспирация и започна денонощен бой. После съд, затвор… И така 21 години.”/Стефан Вълков/

„Два – три пъти прибираха в тези подземия и Сашо Сладура, докато бе в Пловдив, после го убиха в Ловеч.” /Тодор Тодоров-Африката/.

 „Ама защо бе всичко това?! Защо? Толкова хора изпотрепаха… И аз минах по реда си.” /Стойчо Чучев/.

В много от бившите комунистически страни има подобни музеи на насилието, каза Марков. "Трябва да има и в Пловдив, защото народ, който не помни историята си, има опасност да я повтори."