„Доволен съм от себе си, животът ми си тече нормално като на българин в чужбина. Винаги съм се стремял да нося двете дини под една мишница-класическата музика и рок музиката!”

Дотук-четири готови записа за предстоящ албум – идея, която назрява с години, но чак сега започва развитието си. Инструментали-рок, който се лее от китарата на професионален музикант. И планът-до догодина албумът да е завършен. Работно заглавие няма, но чувството за него е ясно – ще бъде откровение на душата на творец, който има своя дом в Германия, но сърцето и музиката му го връщат поне 3-4 пъти годишно в България. Музиката е неговата орисия и път – опера и рок ръка за ръка в живота на Димитър Димитров-роден в Нова Загора,
живял в Стара Загора (където са и до днес родителите и брат му ), от 24 години с дом и семейство в Германия и все на път – напред в кариерата (имал е участия в турнета из Италия, Ню Йорк, Тел Авив) и назад към родна България.
Връщаме лентата назад към 1989 година, когато Димитър Димитров печели конкурс и заминава за Германия. По това време той е завършил Музикалната академия в Пловдив и този едногодишен договор изпраща младият талант в Музикалния театър в Бауцен-малко градче, разположено в долния десен ъгъл на Саксония. Година по-късно си подновява договора с още една година напред и се жени. После се раждат синовете му. През 1993 година сменя театъра и местоживеенето с Кемниц и започва работа в Оперния театър и до днес вече 20 години работи там. Любопитен факт – той е баритон, който е пял в Пазарджишката оперета, Пловдивската опера, а в Германия с години пее (около 10 години) като тенор, което довежда до скъсване на лявата му гласна връзка и след много сложна операция, за щастие успешна, отново се връща към баритоновото си аз. Лятото задължително си идва насам-за почивка и среща с близки и приятели, а тази година – и заради записите в студио. Срещаме се именно при поредния работен ден в Стара Загора и първият ми въпрос е дали му липсва България. "Като доказателство, че ми липсва - аз съм може би един от малкото българи, които не са си сменяли гражданството и нямам намерение да го сменям. Имам къща там, но не страдам от комплексите на повечето ни сънародници навън - никога не съм се срамувал, че съм българин. Доволен съм от себе си, животът ми си тече нормално като на българин в чужбина. Винаги съм се стремял да нося двете дини под една мишница-класическата музика и рок музиката. Още на времето, като тийнейджър, много се палех по „Щурците”, после завързах близка приятелска връзка с Пеци Гюзелев (светла му памет, той почина на 25 април тази година). Започнах да пиша рок музика и сега паралелно с работата ми в Операта правя и записите. Доскоро имах и рок група с участия, но много рядко започнах да я събирам. Имам си самостоятелен репертоар –изпълнявам най-известните италиански канцонети- „О sole mio”, „Санта Лучия” и други плюс рок репертоара- в зависимост от публиката. Мечтата ми беше да запиша някои неща, а не само лайф да ги изпълнявам. Всичко започна от погребението на моя скъп приятел Пеци Гюзелев-записах баладата за Пеци, но тогава (в началото на май) не в студио и като композиция още едно рок парче. Ето че преди няколко седмици бях в студиото на Тенко Славов, чийто път е тръгнал от Стара Загора. Там направих записи, а сега и в студиото на Радио Стара Загора записвам още 2 инструментала. Те са написани преди 10 години, но сега ще ги документирам.”

Митко си е вече в Германия – записва само инструментали - без глас. Защо ли– Митко отговаря, че чрез инструмент като соло китарата човек може да каже не по-малко, отколкото с гласа си. С усмивка споделя, чеалбумът  може и да стане  като подарък за догодина -за 55-тия му рожден ден и разсъждава на глас, чеще включи 8 или 10 парчета, но за заглавието – иска да бъде
изповед, но не може да повтори заглавието, което Петър Гюзелев е сложил на последния си албум („Изповед”), въпреки че този предстоящ албум ще бъде пълно душено откровение за Митко.
Очакваме го – и Димитър Димитров, и дебютния му албум - до следващо завръщане в Стара Загора и до следващ музикален проект. Успех!