Една хубава война тези дни е за предпочитане пред старото клише за най-лошия мир. Понеже отдавна не се вижда друг начин за преподреждане на ценностите, разместени от световната охранена скука. И макар че Сирия въобще не звучи като лош избор на дестинация, може да се съжалява, че поводът не го даде Испания. Там не пръскат с химикали по местното население, но една местна компания с глобална разпознаваемост му демонстрира в лицето как може да пръсне 100 милиона от скука и за задоволяване на егото, че тя е най-пръскащата на света. А ако сериалът по трансфера на Гарет Бейл в „Реал” беше продължил още месец, за него google вероятно щеше да показва същия брой резултати като при търсенето „Сирия война 2013”. Което щеше да е черно на бяло пример, че този свят вече е стигнал до дяволите само защото е нямало какво друго да прави.

В страна, чиято безработица всеки месец чупи рекорди и наскоро надхвърли 27%, местна компания да си внесе работник, откупвайки го за 100 млн. евро от предишния му работодател, и да заложи още толкова пари за заплатите му през следващите няколко години от контракта му – цялата работа прилича на повод най-малкото за свикване на нов вселенски събор на Католическата църква, на който да се дадат модерни дефиниции за разврат и богохулство.

Не му е работа, нито имаше гаранции, че би спрял лудостта, но новият папа можеше да опита да усмири разврата. Не заради друго, а защото, изглежда, е последният авторитет, когото биха послушали в Мадрид. Имаше цялото време до затварянето на трансферния прозорец да попита – Проклети и себични кучи синове, да не сте се побъркали, че сте готови да дадете 100 милиона на евреи (собствениците на продавача „Тотнъм”), при това за британец. Който обективно нито е най-добрата, нито пък заслужава да е най-скъпата човешка футболна стока. Звучи като сделка, която чак на другия край на света не оставя съмнение за умопобърканата страна в нея. Друг на ваше място би получавал нервно разстройство, когато толкова скъпа инвестиция на два крака леко настине и кихне, защото всеки сопол ще й смъква цената с няколко десетки хиляди. Но на вас не ви мигна окото, само и само да се перчите, че можете да харчите през пръсти и цената има значение единствено ако е висока. Държите се като във виц за руски олигарси на почивка в безбожен курорт. И когато единият се похвалил с часовник за 10 бона, другият започнал да му се подиграва, че се е минал, защото същият часовник в съседния магазин го продавали с 50% отгоре. Ще се моля за вас да заживеете отново на Земята, ще се моля и за всички глупаци, които тръгнаха след вас и изоставиха реалността. Те трябваше най-малкото да ви изпочупят прозорците, както биха го направили с правителствените, ако кабинетът реши да похарчи безбожни пари за спорен проект, понеже последното лято му е било прекалено скучно. Но вместо това 20-30 хиляди глупаци се събраха и отидоха да гледат на живо представяното на най-скъпото човешко месо, облечено в бяла фланелка. Това вече не е маркетинг, не и тези дни.

Тези дни просто плачат за истинска война, защото в тях откровено има нещо сбъркано, което може да се лекува само с класическите ужаси от живота. Изпитана бабешка рецепта за периодично източване на мръсната кръв, която от прекалено много мир се е заразила с прекалено много скука, и на телата вече нищо не й им е интересно. Те трябва да подушат миризмата на истинска война, иначе ще се задушат от миризмите на бутафорните си граждански революции за бутафорни проблеми, като например липсата на бутафорна демокрация. В тези дни сирийците са просто подходящото пушечно месо в подходящото време.

Много актуален пример за загазил народ, на който тепърва му предстои още много да пропада заради собствената си скука. Една част от него търси помощ от половината свят, за да се запази сегашният режим. А другата част се обръща към другата световна половина и я подканва – елате и се разправете с лошите. И накрая няма да остане нито един сириец, запазил национално достойнство.

Историята е дотам проста и лесно смилаема, че може да бъде използвана като мързелив полуфабрикат с житейски опит от всеки народ. Стига той да не е отегчен прекалено от сирийците, заплашващи да се превърнат в голяма досада. Никой няма да го признае, но ако на някого правителствено му ставаше лошо, че сирийският народ не живее с достиженията на световната демокрация – щеше да отвори широко вратите на посолството си и да издава експресни визи на всеки кандидат за Демокраси. Ако чисто човешки пък някой преживяваше нещата - щеше според възможностите си да приеме по един бежанец или по цяло семейство и да ги настани в задния си двор. После да ги снима всеки ден с айфона и да качва снимки във Facebook, за да научат всички каква хуманитарна работа кипи у дома.

Но всъщност никой няма намерение да прави нито едното, нито другото. Сирийците в момента са неканена досада, прииждаща на милиони. Ако има начин да си стоят у дома, ако могат там да се оправят сами. Няма нужда да занимават целия свят, търсейки от него помощ, за да се избиват помежду си. Тяхното е върховата точка на скуката и ако скуката не е деградирала световната мозъчна маса, от войната всъщност би излязло нещо полезно като припомняне на някои базови ценности.