Шапки долу пред Коко Динев и Цецо Василев

Всеки мъж се вълнува преди първия си път. Няма значение в леглото ли ще е, зад волана или нещо друго. Независимо на колко години си, сефтето винаги се помни. Като това, което чака Коко Динев в събота. През годините той имаше Вихрен, негов сега е Локомотив Пловдив. Но никога поради незначителното присъствие на санданчани в елита и липсата на Ботев досега, Коко не беше сядал в ложите за такъв мач.

Да, черно-белите написаха история при него, играха финали, стигнаха Европа. Но тръпката на Градската битка е нещо различно. Само и единствено тя ражда градските герои. Дори когато Локомотив стана шампион, най-важното бе Ботев да бъде победен. При това два пъти. И точно този неистов крясък за победа роди едни от най-запомнящите се двубои.

Иначе никога такива като Марчо Дафчев, като Боби Димитров нямаше да разберат какво е да си Господин за един ден. Те видяха, че не е страшно да загубиш битката за Пловдив, стига да си влязъл в нея като мъж. И дълго време феновете ги помнеха само защото са успели да вкарат за най-слабия Ботев срещу най-силния Локомотив. Успели са да поддържат мита за едно легендарно съперничество.

Времената се завъртяха, с тях и приоритетите пред двата отбора. Днес Ботев е титулуван като фаворит за титлата. Докато Локомотив е просто симпатичен. Със старите кучета, които често хапят и до кръв. С феноменалната си публика, която е 10 пъти по-малко от тази на домакините, няма да се даде. И естествено с Коко Динев. Този човек се върна в Локомотив, за да го спаси. А и винаги ще е във футбола. Докато не сбъдне мечтата си най-накрая да доведе в България някой като Меси.

Няма как да стане, но му стига да вади по някой като Гара, като Базил, като До Кармо сега. Когато през лятото феновете на Локомотив обсадиха хасиендата на Динев в Сандански с молбата да се върне на Лаута, главният мотив бе: “Ела да видиш какво е мачът с Ботев”! На Коко му трябваше само това и запали колата за Пловдив. За да оцелее Локомотив. За да бъде спасена магията на “А” група. Защото и тази събота ще се види, че без Ботев срещу Локомотив това не е “А” група.

Затова шапки долу и пред Коко Динев, и пред Цветан Василев. Най-накрая двата пловдивски отбора имат хората отгоре, които заслужават. Край на Христоловщината завинаги. Сбогом на Емил-Наковщината. Тези дребни хитреци историята ги сдъвка и изплю. Защото Ботев и Локомотив не са за андрешковци. Трябват им такива като Цветан Василев и Динев.

Да, Коко днес няма парите на банкера, но пък богаташът няма футболната страст на санданчанина. Което донякъде уравновесява нещата. Или по-скоро помага на Ботев и Локомотив да бъдат симпатични по своему.

Канарите са единственият подреден днес отбор в България. Един дава парите, втори ги управлява, трети строи, четвърти тренира, пети играе. За капак след дербито отваря врати и уникалната база на клуба. На Лаута е друго. Както винаги е било друго. Ботев беше преди символ на пловдивската армия, днес е символ на финансовия ред.

Докато Локомотив беше любим отбор на другата общественост. На културната, на алтернативната, на артистичната. Затова и оцеля. Ако беше войскова футболна единица като Ботев, единият щеше да е излишен в Пловдив. Както и сега. Щяха да се избият, за да оцелее един! А “А” група само печели от тази различност под тепетата. И колко много печели ще се види в събота. Защото този уикенд това ще е Мачът. И не само този. /SPORTLINE.BG