Организмът ни е близък до съвършенството, но продължава да ни изненадва с някои свои способности

Човешкото тяло е механизъм, който продължава непрекъснато да ни удивява със своето съвършенство. Независимо от огромния напредък на науката – в медицината, биологията, химията се появяват все нови и нови данни, доказващи как природата е създала една „машина” наистина в много аспекти близка до съвършенството.

Това, че човешкото тяло се състои от 80% вода е известно на мнозина, но въпреки това, оказва се, организмът ни крие много тайни, които постепенно ясни, но невинаги сме готови да обясним причината за тяхното съществуване. А хилядите химични реакции, които протичат всяка секунда, често правят нещата трудни за разбиране, още повече за обяснение.

1. Кожата ни има четири цвята

Да, наистина кожата ни е в състояние да променя цвета си – в зависимост от някои обстоятелства. Сама по себе си кожата има кремаво-бял цвят (след като изключим цвета, който пигменът й придава). Кръвоносните съдове, разположени непосредствено под нея, понякога я правят да изглежда червена – също като тях. При хепатит кожата ни придобива жълт отенък. А меланинът, който се произвежда в нея под въздействие на слънцето, й придава по-тъмен цвят.

2. Безопасните „зарази”

Не само прозявката е заразителна. Според натрупаните данни смехът също се разпространява сред хората в една компания подобно на зараза. Оказва се, че звукът на смеха стимулира участъците от мозъка, отговорни за движението на мускулите, включително тези на лицето. А мимиките имат особено място в способността на хората да общуват помежду си – смехът, прозявката, кихането, плачът създават силни социални контакти между хората в една група.

3. Мъдреците – зъбите, които наистина са признак на ум

Мъдреците всъщност са страничен ефект от увеличаването на масата на човешкия мозък. Еволюцията не бива да се възприема като безгрешна – напротив. Ако беше такава, по-логично би било да ни порастват криле, не мъдреци. Но в ранния период от еволюцията на човека „излишните” зъби са били „запасен” вариант – допълнителни зъби, чрез които хомо сапиенс да може да дъвче добре месото. Същевременно, с увеличаването на обема на мозъка, се е променяла и човешката челюст, а фактът че мъдреците са безвредни, е довел до това, че те са останали в устата ни.

4. Слузта в тялото ни се придвижва чрез косъмчета

Немалка част от клетките в човешкия организъм се състои от микроорганизми, заобиколени от външната си страна от специфични реснички. Благодарение на последните тези организми осъществяват най-различни функции – от способността ни да преработваме храната до тази да чуваме. Например в носа тези реснички придвижват слуз към по-външната му част, за да се преодолее процесът на изсъхване. Ако обаче тази слуз стане твърде много, се стига до запушване на носа (например при настинка).

5. По време на половото съзряване структурата на мозъка се променя

Хормоните са катализатори на различни изменения в човешкия организъм – от това че те стимулират израстването ни на височина, до подготовката ни да създаваме поколение. Промените в количеството и съотношението на различните хормони е именно причината на възраст между 12 и 18 г. човешкият характер да изглежда противоречив и различен от това, което е бил по-рано. Например тестостеронът влияе активно на развитието на невроните в мозъка, а всички такива промени се отразяват и на характера и поведението ни. Състояния като апатията, емоционалната скованост, шаблонността при вземането на решения са все странични явления от съзряването на мозъка.

6. Хиляди яйцеклетки пропадат неизползвани

50-годишната възраст у жените е съпроводена с появата на климакса. Яйчниците произвеждат все по-малко естроген, а тялото отделя все по-рядко годни за оплождане яйцеклетки. Същевременно у всяка жена по правило има много повече фоликули (неузрелияйцеклетки), отколкото могат да съзреят за целия й живот. Типичният брой у едно 18-годишно момиче е около 34 хиляди. От тях обаче през репродуктивния период узряват не повече от 350. Любопитен факт е, че в този процес участва не само заложеното от природата, но и мозъкът – ако не се планира бременност дори в по-далечно бъдеще, мозъкът спира съзряването на яйцеклетки.

7. Храним се, за да мислим

Дори на пръв поглед да звучи странно, това до голяма степен е факт. Мозъкът представлява около 2% от теглото ни, но за неговата работа се използват над 20% от калориите и кислородът, постъпващи в тялото ни. Затова и в организма ни има 3 големи артерии, които захранват мозъка. А прекъсването на дори една от тях има пагубни последици.

8. Минералният баланс е жизнено важен

Всички минерали в човешкото тяло, дори т.нар. основни (или есенциални), са в привидно много малки количества. Но всеки недостиг може да е фатален. Най-осезаемият пример е здравето на костите. Ако в тях не достигат калций и фосфор, те стават чупливи. Калцият е необходим още и за нервните клетки и мускулите. Естествената реакция на организма е, ако калцият не е достатъчно, цялото количество, постъпващо чрез храната, да отива към нервите и мускулите. Така костите остават игнонирани.

9. Позата влияе на паметта ни

Ако не можете да си спомните някаква важна дата от миналото си – например кога е била сватбата ни, застанете на едно коляно. Спомените се въплъщават в чувствата ни. Затова и определен звук или аромат могат да предизвикат връщането към някакъв дори много далечен спомен. Изследователите отдавна са установили, че ние ще си спомним дори някой „погребан” дълбоко спомен, ако, заравяйки се в миналото, заемем позата, в която сме били по време на ситуацията, за която се мъчим да си спомним.

10. Стомашният сок е изключително силен абразив и изключително опасна киселина. Тя има състав, много сходен с химикалите, които в промишлеността се използват за обработка на металите. Клетките в човешкия стомах отделят солна киселина, която е много силен абразив, но, оказва се, той е напълно безопасен за слузестите стени на самия стомах./ здраве.bg