България се нуждае от спешни реформи, за да се бори с влошаващата се демография, според доклад на Световната банка

България трябва спешно да започне реформи в ключови сектори, за да намали неблагоприятните ефекти от все по-застаряващото население. Очакванията са след около 40 години работещите хора, т.е. тези, които създават добавената стойност в икономиката, да са с 40% по-малко. Това става ясно от изготвен от Световната банка доклад, озаглавен "Смекчаване на икономическото въздействие от застаряването на населението".

В документа се посочва, че България е на път да се превърне в страната с най-рязък спад на съотношението между застаряващо и население в трудоспособна възраст, а това ще засили натиска върху икономиката и държавните финанси. Причината - делът на работещото население е ключов фактор за нивото на доходите. Ако те не растат, икономиката също няма да върви нагоре.

Според авторите на документа, за да се намалят негативните ефекти, страната се нуждае от сериозни действия поне в три важни области – пенсионната система, здравеопазването и образованието. Oт Световната банка препоръчват и мерки за подобряване на бизнес климата и инфраструктурата, намаляване на емиграцията и повишаване на производителността на труда.

"Справянето с икономическото въздействие от застаряването на населението изисква съчетаване на разумна фискална политика и предоставяне на висококачествени публични услуги с устойчив ангажимент за реализиране на широки реформи", се посочва в изследването. При това авторите отбелязват, че забавянето на реформите увеличава рисковете от задълбочаване на негативните ефекти от демографските изменения.

Предизвикателствата

Освен с бързите темпове на застаряването на населението България трябва да се справи и с проблеми като относително слабата икономическа активност, ниската производителност на труда и очакваното повишаване на разходите за публични услуги в бъдеще. Според прогнозите на ООН до 2050 г. трудовите ресурси, с които страната разполага, ще се свият с до 40%.

Това неизбежно ще се отрази и на темповете на икономическия растеж, като според анализаторите от Световната банка дори и при благоприятен сценарий, до края на този период ръстът на БВП ще се забави до 0.7% на година.

Освен директните ефекти на пазара на труда демографските промени излагат на риск и бюджетните спестявания на страната заради свързаното с тях увеличаване на разходите за здравеопазване, пенсии и дългосрочни грижи за сметка на свиването на приходите от данъци. Увеличаването на публичните разходи пък се очаква да доведе до повишаване на съотношението дълг към БВП от сегашните 18% до 51% към 2050 г.

Тоест, за да запази темповете на растежа, страната ще трябва да увеличи производителността на труда. Това ще й позволи също така да запази по-добрите си възможности за повишаване на заетостта както чрез привличане на работна ръка от чужбина, така и чрез ограничаване на емиграцията. Препоръките в тази посока включват още прилагането на политики, насочени към подобряването на бизнес климата, подкрепа на иновациите и повишаване на достъпа до инфраструктура.

"Тези мерки не само ще подкрепят растежа на производителността, но също така ще се отразят положително върху търсенето на работна сила, което в комбинация с активни политики за насърчаване на икономическата активност ще бъде необходимо за задържане на процесите на намаляване на работната сила", коментират авторите на доклада. По отношение на разширяване на икономическата активност се обръща внимание на необходимостта от мерки, насочени към по-активното включване на жените, възрастните и младите хора на пазара на труда. 

Повече социални разходи

Сред основните предизвикателства е и това как да се финансират потребностите на възрастните хора, така че да им се гарантира приемлив стандарт на живот, особено в контекста на факта, че 60% от хората на възраст над 65 години в България са в риск от бедност или социално изключване. В този смисъл от Световната банка изтъкват още, че от 2005 г. насам спестяванията на домакинствата в България са отрицателни, което допълнително засилва необходимостта от насърчаването им. Като цяло обаче прогнозата им е по-скоро консервативна поради негативния ефект от продължаващата висока безработица, слабия растеж и всеобщия риск от бедност.

Като проблем пред страната авторите на изследването очертават и очакваното запазване на съществуващия и в момента дефицит в пенсионната система. "Въпреки че други държави от ЕС заделят сходна част от своя БВП за пенсии, имат сходна възраст за пенсиониране и плащат сравними компенсации, ниските социалноосигурителни вноски в България са довели до спад в приходите и увеличаване на субсидиите от държавния бюджет", се посочва в доклада. Според изчисленията на анализаторите от 2009 г. правителството на практика играе ролята на трети осигурител, като покрива 12% от общата осигурителна база. Прогнозите им са към 2050 г. трансферите от общия държавен бюджет към пенсионните фондове да са от порядъка на 5.6%.

Като възможни полезни ходове, които биха намалили негативните ефекти от демографските промени, от Световната банка очертават още стъпки в посока изравняването на пенсионната възраст на 65 години за мъжете и жените, както и увеличаването на общата пенсионна възраст над 65 години в бъдеще. В съчетание със стимулирането на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и предприемането на действия за повишаването на финансовата информираност и образованост на хората това би допринесло и за насърчаването на спестяванията на населението. Отделно от това авторите на доклада препоръчват на управляващите да се въздържат от мерки като извънредни увеличавания на размера на пенсиите, които допълнително затрудняват бюджетното планиране.

И още реформи
 
Освен в пенсионната система анализаторите изтъкват необходимостта от съществени реформи и в образованието – в частност по отношение на увеличаването на възможностите за учене през целия живот. Особено внимание е нужно и по линия на намаляването на броя на учениците, които отпадат преждевременно от образователната система, посочват авторите. Неучастието на пазара на труда от страна на младежите, които нито работят, нито учат, струва на България близо 2.3% от БВП, посочват например авторите на изследването.
 
Здравеопазването е третият основен сектор, в който са нужни дълбоки реформи с оглед на очакваното "безпрецедентно търсене" на здравни грижи. "Въпреки че здравеопазването е претърпяло редица реформи през последните няколко години, те не са били в състояние да ограничат нарастването на личните разходи и да подобрят здравето на българите в сравнение с други страни от ЕС", се посочва в доклада. В този смисъл усилия са необходими както в посока повишаване на качеството на предоставяните здравни услуги и увеличаване на ефективността в дейността на здравните заведения, така и например за посрещането на очаквания ръст в търсенето на дългосрочни грижи, очертават анализаторите.