Тонове утайки "потъват", еколози искат независима проверка на Пречиствателната станция

Проф. Кръстьо Петков иска да се направи независим мониторинг на работата на Пречиствателната станция на Пловдив. Мотивът – сигнали за ужасяващата миризма, която души града.

Експерти от Съюза на икономистите у нас имат съмнения, че хиляди тонове утайка се депонират в двора на станцията, а друга част се изпуска умишлено във водите на Марица.

Допреди 4 години утайките са извозвани в депото на Катуница. След закриването му обаче обществото не знае какво се случва с боклука.

Ежедневно Градската пречиствателната станция за отпадъчни води произвежда около 150 тона утайка от фекална и дъждовна вода. На година това прави близо 60 000 тона. За 4 години – почти четвърт милион тона.

Според Георги Мумджиев /контрольор във ВиК-Пловдив 2001-2005/ част от утайките 4 години се депонират в двора на Пречиствателната станция. Това е все едно да ви забранят да хвърляте в кофите за боклук и вие да го правите в междублоковото пространство, коментира той. Ако всичкият отпадък е на терена на станцията, там би трябвало да има боклук с размера на едно тепе, прогнозира експертът. Притеснението на еколозите обаче е, че част от утайката се изпуска умишлено в Марица. По думите на Мумджиев проби от поречието на реката показват завишение на азот и фосфор. Неприятната миризма е най-малкият проблем. Запрашеността, патогените, които разнася вятъра, са сериозна предпоставка за епидемия в Пловдив, заяви специалистът.

Еколозите имат данни, че част от утайката се обработва от калифорнийски червеи, а друга отива за биогаз. Какво е количеството обаче не знаят.

Оператор на пречиствателната станция е ВиК-Пловдив. Кметът по закон организира управлението на дейностите по отпадъците.

Проф. Кръстьо Петков ще изиска от екоминистъра да се назначи независим мониторинг на дейността на станцията, за да е ясно какво става със сухата утайка. Проверката ще отнеме месец. Обективната картина ще бъде старт за търсене на решение, каза професорът.

По предварителни данни мониторингът ще излезе 30 хиляди лева, които ще бъдат търсени от ведомството на околната среда и водите или чрез европрограми.

Съюзът на икономистите ще инициира и среща с български евродепутати, а на 16-17 октомври с казуса ще бъде запозната и Европейската комисия.