"Новите медии започват да работят като долна камара на парламента. Социалните мрежи дават възможност за пряко политическо представителство на хората"

 Това заяви председателят на СЕМ Георги Лозанов по време на дискусия "Социалните мрежи - новото гражданско общество" в рамките на Деветата световна среща на българските медии, организирана от БТА, цитиран от Дарик.

Според Лозанов социалните мрежи дават възможност политиците да бъдат прескочени и гражданите да се превърнат в представители на самите себе си, да застанат директно пред институциите без посредничеството на политици. Именно тук медийният експерт вижда ролята на новите медии като "мехлем, който да смаже обществото".

Политическото представителство ще става рехаво, несигурно в себе си и във всеки момент може да бъде опровергавано от тази долна камара, заяви Георги Лозанов. Той посочи още, че традиционните медии се изживяват като институция и именно тези медии-институции са изгубили доверието на аудиторията. Според него трябва да бъде върнато съждението, че като се каже нещо по телевизията или се прочете във вестника, се изживява като истина.

Лозанов отбеляза, че изчезва рамката между автора и неговата публика в новите медии, както и че протестите през последните месеци са породили взаимодействие между новите и традиционните медии.

Професорът по културна антропология в Софийски университет Ивайло Динчев коментира в началото на дискусията, че новите медии дават надежда, тъй като в тях няма цензура, но от друга страна постави въпроса дали свръхпредлагането на информация дава по-пряк достъп до истината. Много трудно можем да кажем кой е пуснал дадена информация и тя няма как да бъде проверена, добави той.

Дичев определи като втори проблем авторското право - непрекъснато от сайт в сайт циркулират картини и текстове, без непременно да се ползва право. Това по думите му подкопава професията на журналиста, освен това буди подозрения как се финансират тези нови платформи.

Относно действието на социалните мрежи като долна камара на парламента журналистът Иво Христов постави въпроса дали това непременно е положително и могат ли те да мотивират мнения, поведения, да изместят традиционните демократични механизми. Според него повечето от големите каузи във Фейсбук са ксенофобски и расистки.

Той открои еволюция на информацията в няколко посоки - социалните мрежи преформатират съзнанието на самия потребител към фрагментарност, краткост и превес на образите. Ако не бъде уловено вниманието до третото изречение, читателят е загубен, посочи Христов. По думите му образите взимат превес над текста и лесно един манипулативен колаж може да надделее над християнска проповед.

Когато избираме своите приятели във Фейсбук, избираме и редакторите, които ще четем, заяви Христов. Затова според него е добре да избираме и свои опоненти сред тях, за да имаме и друга гледна точка.

Според Полина Паунова от "Mediapool" има криза на доверието в медиите и читателят вече не вярва на журналиста, че е на негова страна, а от тази на властта. По думите й социалните мрежи играят ролята на показалка, с която се посочва кое е вярно и кое не е, затова те се явяват не толкова като долна камара, а като отговорен редактор. Тя добави, че професионалните стандарти трябва да бъдат водещ фактор както в новите, така и в традиционните медии.

Тезата, че интернет медиите предполагат по-добра среда и платформа за доказателствен материал и потвърждаване на истината, тъй като има коментари, изложи Владимир Йончев от "OFFNews". Според него традиционните медии имат авторитет, който трябва да прелеят на новите.

Силвия Авдала от "Aliya.bg" в Израел посочи, че българите в чужбина често се опитват да общуват с българските институции чрез социалните мрежи, но това се осъществява доста трудно. Според нея институциите ги възприемат само като инвеститор.