Секторът не е регулиран, но прокуратурата насочи проверката си към БНБ и КЗП

Бързите и често много скъпи заеми събудиха вниманието на управляващите. Първо депутати заговориха за затягане на регулациите на небанковите финансови институции, сред които е и слагане на таван на лихвите по малките потребителски кредити, а вчера прокуратурата образува проверка в сектора. Тя обаче не е в конкретни фирми, а в БНБ и Комисията за защита на потребителите (КЗП). Прокуратурата ще проверява как двата регулатора защитават клиентите, които ползват т.нар. бързи кредити.

Поводът за проверката е излъчен репортаж по "Нова телевизия", в който се разказва за фирма за бързи кредити, която продължава да плаши клиент със съд и саморазправа, въпреки че той е погасил задълженията си към нея.

Тези скъпи, скъпи заеми

От КЗП не крият, че жалбите за подобни случаи зачестяват. Най-често става въпрос за скрита информация, която първоначално не е била представена - изискват се допълнителни такси за обслужване на кредита, които се оказват несъразмерно високи (виж карето) Практиката, която също се упражнява, е да не се предоставя копие от договора на теглещите заема. В много случаи дори и след изпълнително дело от някои фирми продължават да търсят клиентите си. При конкретния случай в репортажа, заради който прокуратурата започва проверката, също има начислена неустойка в размер на 50% от размера на заема плюс разноски за арбитражен съд, за съдия-изпълнител. Именно този тип такси и неустойки формират големи размери за връщане. Естествено високите такси не са характерни за 100% от фирмите на пазара.

Проверката на Върховната касационна прокуратура обаче е насочена не към конкретни фирма, а срещу два от органите, които по закон имат малки права за контрол в този сектор. От БНБ казаха за "Капитал Daily", че са получили писмо от прокуратурата, като информацията ще бъде предоставена в дадения срок. В сряда в ранния следобед в КЗП не беше постъпило нищо от прокуратурата.
Пазарът на бързи кредити е голям - по данни на БНБ към края на полугодието обемът на отпуснатите бързи кредити възлиза на 1.993 млрд. лв., което е 2.38% ръст на годишна база. Годишното оскъпяване на заемите варира в широки граници - от 40-50% до трицифрени числа. На пазара работят големи чуждестранни и местни финансови дружества с традиции. Има обаче и много малки компании с местни капитали, които търсят законовите вратички, за да намерят начин за бърза и висока доходност.

Лек режим

БНБ обаче не регулира фирмите за бързи кредити, тъй като според законовите изисквания те подлежат само на регистрация в централната банка. Това означава, че ако едно дружество отговаря на изискванията за регистрация, тя не би могла да откаже такава. За да бъдат регистрирани, този тип компании трябва да имат определен минимален внесен капитал - 250 000 лв., акционерите и лицата в управителните органи трябва да отговарят на определени изисквания за квалификация, професионален опит и репутация. Представят се и финансови отчети – баланси, отчети за доходите, доклади на одиторите (когато има такива) за последните две години дейност на юридическо лице, което ще е акционер, декларация за произхода на средствата, с които са придобити акциите/дяловете в капитала, и други. При отчитането на дейност раздаващите кредити са задължени само да предоставят финансовите си отчети на тримесечна база в БНБ за нуждите на статистиката. Тоест контрол по закон липсва.

Само констатация

Подобно е положението и с КЗП - възможностите й според Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит (ЗПК) са ограничени. "Комисията може да извършва проверки, да констатира, да дава препоръки, както и да завежда колективни искове. Но при заведен колективен иск комисията няма право да претендира за вреди - т.е. за обезщетяване на потребителя. Това той може да направи, като заведе самостоятелно иск или чрез сдружение на потребители например", обясни Илияна Цолова, директор "Правни дейности" в КЗП.

Има и случаи, при които дори вече е минало изпълнително дело за събиране на вземането, след което потребителят се оплаква в комисията, а в тези случаи тя няма никакви правомощия. КЗП може да провери общите условия, клаузи в договори и пр., но ако има спор между двете страни за задължения, комисията не може да се намеси, като потребителят може да се обърне към съда или към помирителна комисия (доброволен способ за извънсъдебно разрешаване на спорове - бел. ред.), обясни Цолова. По думите й обаче ефективността на помирителните комисии не е много голяма, тъй като самите страни не предпочитат по този начин да разрешават споровете си. Освен това заемите, които са в размер, по-малък от 400 лв., не влизат в обхвата на ЗПК, което означава, че комисията не би могла да прилага разпоредбите му.

Към всичко това се прибавя и фактът, че няма съдебна практика, на която да се позове комисията при конкретни случаи. Ситуацията е нова и за нас, и за съда, посочи още Илияна Цолова. Към момента КЗП е завела няколко колективни иска срещу дружества, отпускащи т. нар. бързи кредити, но все още не им е даден ход. Исковете са във връзка с клаузи, които комисията е определила като неравноправни, но съответните дружества не са приели това и не са ги отстранили.

Или, с други думи, секторът е пълен с проблеми, като те не са в регулаторите, а в липсата на правила и пълна информация за предлаганите бързи заеми.