По-голям шанс имат бунтарите и смелите

Кризата удари сериозно Европа и все повече фирми и граждани едва издържат на икономическия срив. Има обаче една тънка прослойка, която не само не губи от проблемите, а става все по-богата и по-богата. Това е групата на милионерите.

В ЕС най-много милионери живеят в Германия. Между 2011 и 2012 г. броят им се е увеличил с 6.7%, пише вестник "24 часа". Извън ЕС най-много са се увеличили богаташите в Швейцария. С 12% са се увеличили милионерите там през последната година. Най-бърз е растежът в Китай – вече китайските милионери са с 14.3% повече.

С какво тези хора са по-умни от останалите и как се става милионер?

На тези въпроси отговаря германският изследовател на богатството и социолог Волфганг Лаутербах в интервю за “Франкфуртер алгемайне цайтунг”.

Той дефинира и какво означава всъщност богаташ според икономическата наука. Това са хора, които разполагат с двойно или тройно повече, отколкото средния човек. Това се дължи или на висок доход или на голямо наследство.

В Германия истински богато е едно семейство с две деца, които разполагат с 11 000 евро месечно. Това е двойният и дори тройният доход на едно средностатистическо германско 4-членно семейство. При човек без семейство за богат минава онзи, който разполага с над 3000 евро месечно, пише profit.bg.

Факт е, че повечето от хората, които по дефиниция са богати, съвсем не се чувстват такива, признава Лаутербах. “Ако се срещнат група милиардери и сред тях има някой, който притежава “само” 900 милиона, то той със сигурност ще е убеден, че е провалил живота си”, казва ученият.

Банките също имат по-високи изисквания за определението богаташ. Според тях богат е онзи клиент, който разполага с 500 000 евро свободен капитал – тоест пари извън недвижимите имоти.

Тази сума изглежда невероятно голяма, но не е достатъчна за живот само от нея. Притежателят  е принуден да продължи да работи или да кара парите да работят, за да запази добрия си стандарт. Лаутербах и екипът му са изчислили, че за да се запази стандарт на богат живот, без да се работи, са нужни минимум 30 милиона евро.

Големите богати фамилии обикновено притежават около 300 милиона евро свободен капитал. В такъв случай дори и една финансова криза като сегашната не е кой знае колко болезнена за тях.

За целта е нужно да се види само колко бързо богаташите в света успяха да преодолеят загубите от големия срив на банката Lehman Brothers през 2008 г. От 2009 до днес броят на милионерите в света се покачва устойчиво и от 11 вече са 12 милиона души.

Това обаче не е лошо. Богатството по принцип е движеща сила за напредък. Желанието да спечелиш пари е причина за развитието на обществото. Перспективата да подобриш стандарта си те кара да си креативен и да полагаш усилия.

Според учените богатството, което е по-скоро вредно за обществото, е това от наследство. То противоречи на принципите на пазарната икономика, тъй като собствениците му не са положили усилия за него.

Още по-вредни са спекулантите, тъй като също не допринасят с нищо за обществото, печелейки парите си. Лаутербах е и против екзотично високите заплати на мениджъри. В Германия се разпали скандал покрай информацията за заплатата на мениджъра на Volkswagen Мартин Винтеркорн, който се разписва срещу 19 милиона евро годишна заплата.

Размерът на тази сума предизвика брожения сред акционерите във фирмата, а работниците бяха на път да обявят стачка. Според учения преминаването на определени граници е вредно за обществото. Той дава за пример Швейцария, където съществува горна граница на заплатите  на мениджърите и с това се изключват подобни скандали.

Най-добрият пример за “добър” богаташ е средният бизнесмен, който успява да забогатее чрез работата и смелостта си да рискува.

Лаутербах обаче не е безкритично строг към хората, забогатели само благодарение на наследството си. Според него е разумно една държава да облага с по-висок данък наследството, но само ако то не е впрегнато “да работи”.

Тоест трябва да се прави разлика между готови пари за харчене и пари, инвестирани в бизнес. Семейният бизнес е в основата на успеха на съвременна Германия, аргументира се той. Със собствен бизнес в Германия са забогатели цели 40% от заможните. Богатство трупа почти всяко предприятие с над 15 служители.

И все пак кой има по-голям шанс да забогатее? Според едно проучване милионери стават онези, които на младини са бунтари и по-често имат проблеми в училище. Екстровертните и агресивните по-често стават милионери от интровертните и кротките. Не че последните нямат шанс, но на тях просто им е с една идея по-трудно да натрупат богатство.

Това важи за забогателите със собствен бизнес. За натрупалите състояние като мениджъри на високи позиции са нужни други качества. Добра матура, добро и подходящо висше образование, дори докторат улесняват пътя към високите етажи на бизнеса.

Често се спекулира и че богатите всъщност определят политиката. Лаутербах и колегите му обаче правят разлика между богати и елит. Елитът е прослойка в една държава или общност, която се движи от еднакви интереси и има сходен статут и образование.

Богатите, за разлика от тях, са много по-голяма група с разнородни интереси. Затова се преувеличава възможността на богаташите да влияят на политиката.