Завръщането на Черната вдовица

Тероризмът за пореден път напомни за себе си, след като миналата седмица самоубийствен атентат в руския град Волгоград отне живота на шестима души. 32-ма са тежко ранени след взрив в автобус на градския транспорт, който дори бе запечатан на видео.

Атентатът бе извършен от 30-годишната Наида Асиялова, обявиха руските власти. Жената се качила в автобуса на една от спирките и почти веднага след това се взривила с ръчна граната. В автобуса е открито и обезвредено още едно взривно устройство. Властите в региона заявиха, че всички семейства на жертвите ще получат финансова компенсация от 1 милион рубли. За тези, които са пострадали от действията на атентаторката-самоубийца, ще бъдат изплатени 400 000 рубли. От вторник, 22 октомври, в района на Волгоград бе обявен тридневен траур за жертвите на терористичната атака.

Според някои експерти атентатът е заради наближаващата олимпиада в Сочи и не е изключено в страната да има още подобни нападения, особено след заканата на самопровъзгласилия се чеченския лидер Доку Умаров, че ще окъпе игрите в кръв. Фактът, че именно жена е автор на бомбената атака, събуди отново страховете, че на сцената на тероризма се завръщат позабравените жени-самоубийци, наричани още „черни вдовици“. Наскоро самият Умаров призова лоялните му чеченци да направят всичко възможно, за да саботират Олимпийските игри, които започват само след около 100 дни.

За пореден път жертва на една война, която започна преди 20 години и явно скоро няма да приключи, станаха невинни граждани. От началото на века страната не беше подмината от вълната от тероризъм, заляла света. С рухването на кулите-близнаци на Световния търговски център на 11-ти септември 2001-ва година рухна и досегашната илюзия за недосегаемост на западните общества за екстремизма. И до днес десетки ключови въпроси около най-смъртоносния терористичен акт в историята на човечеството търсят своите отговори. Едно обаче е сигурно, със или без помощ отвътре, терорът достигна до вратата на западното общество. Последваха трагичните събития в Мадрид и Лондон, с които Испания и Великобритания също изживяха своя 11-ти септември. Паралелно с това Русия също не беше подмината от терора. Чеченските бунтовници периодично организираха своите акции срещу цивилни обекти, като само Московското метро бе обект на пет нападения през последните 15 години.

На 23 октомври 2002 година пък бе извършено нападение над театъра на улица Дубровка, в Москва по време на представянето на мюзикъла "Норд-Ост". Всичките зрители на представлението, както и актьорите и останалия персонал бяха хванати за заложници. Драмата продължи повече от 3 денонощия до нощта на 26-ти срещу 27-ми, когато руските спецчасти атакуваха театъра със боен газ и го превзеха. По време на атаката обаче загинаха 129 заложници, както и всички терористи. Ръководител на терористичната акция бе Мовсар Бараев, племенник на полевия командир Арби Бараев, убит от руските сили при една от акциите на руските федерални сили в Чечня. Сред участниците в нападението бе и жената на убития лидер, както и жените на няколко от високопоставените чеченски главатари, убити при стълкновенията с армията. Освен тях в сградата се намираха и 711 зрители и 100 души персонал.

Основното искане на терористите както тогава, така и всеки път, когато взимат заложници, е едно – незабавно и безусловно прекратяване на войната в Чечения. Позицията на Русия обаче също всеки път е една и съща – да не преговаря с терористи. Така се стигна до операцията, при която руските спецчасти унищожиха терористите. Акция, отнесла в гроба и 129 невинни, чиито единствен грях е бил това, че са решили да отидат на театър. Тогава Москва отказа да съобщи каквито и да било подробности за характера на газа пуснат при атаката на службите. Това предизвика множество критики от страна на експерти, анализатори и противници на Русия. Според тях, е трябвало да се направи всичко, за да бъде спасен животът на повече хора и не е трябвало да се прибягва до употребата на непознат газ. Всички обаче мълчат при въпроса – какво точно е трябвало да направят спецчастите и дали е имало шанс някой да излезе жив от театъра, ако те не бяха действали? Въпрос, който и до днес търси своя отговор.

След кървавата развръзка тогавашният президент Владимир Путин предприе още по-твърд курс спрямо екстремистите и техният отговор не закъсня.

Близо две години след трагедията в Москва, въоръжени до терористи превзеха най-голямото училище в северноосетинския град Беслан. На 1 септември 2004 г. бунтовници, настояващи за изтегляне на руските войски от Чечения, нахлуха в училище номер едно в града. Последва тридневна обсада, след която силите на реда щурмуваха сградата. Трагичната равносметка от щурма е 332-ма загинали, като повече от половината бяха деца. Драмата от Норд – Ост се повтори в още по-голям мащаб, като много анализатори побързаха да сравнят случилото се в Беслан с атентатите срещу кулите-близнаци. И наистина – трагедията в Северна Осетия се оказа с чудовищни размери, след като стана ясен броят на загиналите деца. В съзнанието на цивилизована Европа трагедията в Беслан още повече затвърди убеждението, че тероризмът води война против всички и никой не е защитен от неговите кървави атаки. По същата тази логика дори да не бяха съгласни с много от политическите аргументи на Вашингтон, хората по света се обединиха около идеята, че борбата срещу тероризма трябва да се води по твърд начин. Поради това и Путин нямаше друга алтернатива, освен да затегне още повече положението и да въведе още по-сурови мерки за сигурност.

„Нищо на този свят не заслужава цената на дори и една детска сълза" – Фьодор Достоевски изрича тази мисъл в средата на 19-ти век, в години на деспотизъм в царска Русия, когато човешкият живот не се е ценял особено много. Оттогава е минал почти век и половина. Дали богатото въображение на големия руски хуманист е допускало, че ще дойде време, когато в името на някакви „каузи" ще бъде жертван животът на стотици деца? При това в епоха, която претендира за хуманизъм и която развява като своя емблема Хартата за човешките права. Във времена, в които според американския философ Франсис Фукояма, вече е дошъл дори и краят на историята с победата на свободния пазар, универсалните ценности и либералния икономически ред. Съдейки по трагедията в Беслан, отговорът е по-скоро отрицателен. И докато при Норд Ост с много по-голяма категоричност може да се каже, че щурмът е бил планиран, в Беслан реалността бе съвсем друга. Случайна или не, експлозия на бомба вътре в училището накара специалните части да нахлуят в сградата, в опит да спасят колкото се може повече невинни. За съжаление обаче, това не се случи и близо 200 деца, както и над 100 техни родители и учители загинаха. За непланирания щурм говори и големият брой жертви, който дадоха специалните части – нещо нетипично за добре обучените подразделения на Алфа и Вимпел. За съжаление и след тази трагедия, много въпроси останаха без отговор.

Ужасяващият атентат в училището в Беслан демонстрира не само насилието, на което са способни чеченските терористи и неспособността на регионалните държавни структури да реагират съобразно тази опасност. Кървавата драма извади наяве един неприятен за Москва факт, а именно, че насилието е излязло отдавна извън границите на Чечения и владее останалите, принадлежащи към Русия републики в Северен Кавказ. Информациите за атентати срещу граждани и представители на силите за сигурност в Дагестан, Ингушетия и Кабардино-Балкария пристигат почти всекидневно. Трудно може да се състави реална картина за ситуацията в тези републики, особено за онези, които наблюдават отвън. Все по-големи стават съмненията за това, че Москва не е в състояние да контролира източната част на Северен Кавказ. Вярно, Кремъл разполага с тежък арсенал от военни средства. Освен това финансовите трансфери за тези републики й осигуряват проруски настроени елити. В същото време обаче местните власти разполагат с голяма самостоятелност, която могат да разширят още повече, ако финансовата подкрепа от Москва започне да намалява заради глобалната криза. Последните години показаха, че досегашната политика на Кремъл в региона е неефикасна. Тя разчита най-вече на военни средства и някои лоялни спрямо Москва политици. Провали се и опитът да се използва проруският чеченски водач Рамзан Кадиров срещу местните сепаратисти и ислямисти. Факт е, че чеченските бунтовници претърпяха военно поражение, но това не доведе до създаването на мирен и стабилен ред в Чечения. Така че руската политика в Северен Кавказ се намира в задънена улица. Нещо повече: налице е реална опасност Кремъл да загуби изцяло контрола си над региона.