Всеки православен християнин има своя ангел-пазител, който се моли за него на Бога, предпазва го от беди, съветва го да върши добри дела, внушава му добри мисли и желания и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди

Именници: Ангел, Ангелина, Ангелинка, Архангел, Гавраил, Гаврил, Емил, Емилия, Емилиян, Емилияна, Лина, Мила, Миладин, Милан, Милана, Миланка, Милен, Милена, Мильо, Михаел, Михаела, Михаил, Михаила, Михо, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Рада, Ради, Радивой, Радка, Радко, Радмила, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рафаил, Рая, Руси, Руска, Руслан, Серафим.

Православен празник, който се чества на 8 ноември в чест на "съборното единство на ангелските чинове". Архангеловден е известен и като Събор на св.Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили.

Традициии за Архангеловден :

Oсновната насоченост на обичаите през този ден и името на празника се определят от нар. вярване, че Св. Рангел е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Той вади душата на човека и затова е наречен душевадник .

В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца, правят се обредни хлябове, чиято пластика е сходна с тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Най-често те се наричат Рангелово блюдо , Рангелов хляб , параклис.

Най-възрастният в дома чупи обредния хляб на кръст, полива го с вино и благославя: “Св.Архангеле, св. Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!…”.

Раздава се жито, което всеки поема с две ръце ­ за да бъде изобилно, и нарича: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.

Българската православна църква почита Деня на Светите Ангели и най-вече на Архангел Михаил, вожд на небесните сили в борбата им срещу духовете на мрака и злото. В църковния и народния български календар Архангеловден е най-големият есенен празник след Димитровден (26 октомври).

Всеки православен християнин има своя ангел-пазител, който се моли за него на Бога, предпазва го от беди, съветва го да върши добри дела, внушава му добри мисли и желания и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди. Седем са ангелите, които стоят пред Престола на Господ. Един от тях – Денница – се възгордял и чрез своето падение увлякъл много духове. Оттогава светът е разделен на добро и зло. Под водачеството на Свети Архангел Михаил всички ангели останали верни на доброто. Затова той е на особена почит сред християните. Светецът е символ на доброто, на справедливостта и светлината. Носител е на силата, която облагородява, затова в иконите е изобразен с копие в ръка, а с краката си тъпче дявола. Свети Архангел Михаил е покровител на мъртвите , а денят му е свързан с почитта към тях.

На неговия празник във всеки български православен храм се отслужва тържествена Света Литургия и се прави Водосвет за здраве.

Поверия за Архангеловден:

Народът ни вярва, че когато умиращият се усмихва, Архангел Михаил му подава златна ябълка. Ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша. Народната вяра представя светеца като страведлив и състрадателен. Познат е приказният сюжет в българския фолклор, в който Архангел Михаил моли Бога за душата на сиромаха – да не останат децата му сираци. В някои икони Архангел Михаил държи в ръцете си везни, с които отмерва греховете на хората. В негова чест вярващите правят семейно-родови курбани, очаквайки от светеца-покровител здраве и закрила.

Приготвят се специални обредни хлябове – Рангелов хляб , “Параклис” и от тях жените раздават за помен на мъртвите и за здраве на близките си. Чрез почитта, оказана на мъртвите, се търси тяхната помощ. На традиционните селски сборове в България Архангеловден се отбелязва с обща трапеза.

Рецепта за Рангелов хляб:

- За закваската: 2 с.л. брашно, 3/4 кубче прясна мая, 1 ч.л. захар, щипка сол

- За тестото: 1 кг брашно, 1/2 кофичка кисело мляко, 4 яйца + 1 жълтък за намазване, 1/4 кубче мая, 125 г меко масло, 1 ч.л. сол, 1/2 ч.л. захар

За закваската маята се стрива със солта и захарта, добавя се брашното и топла вода, колкото да се получи гъстотата на боза. Оставя се да втаса 30 минути.

Яйцата и киселото мляко се разбиват, добавя се останалата 1/4 от маята, закваската и постепенно се прибавя пресятото брашно. По време на месенето се слага на порции мекото масло. Тестото се поставя в намаслена купа, намазва се отгоре с още малко масло и се оставя да втаса, докато удвои обема си.

След като втаса, от тестото се отделя малка част. От нея ще се направят едно малко топче и една плитка. Плитката се извива като подкова и в средата й се слага малката топка. Тестото за хляба се поставя в намазнена и набрашнена дълбока тава. Украсява се и намазва с разбит жълтък. Оставя се на топло за повторно втасване. Хлябът се изпича за около 40 минути на 200°.

Символиката на извитата като подкова плитка и малката питка в нея е оградата на двора със семейството и добитъка. Оградата нарочно се оставя отворена, за да може да влезе ангелът пазител и да предпази от болести и беди.

 Източник: zajenata.bg