Според старите монашески правила духовниците се молят и работят всеки ден

"Ето го, дядо игумен си идва!" След това възклицание от пораздрънкан автомобил слиза игуменът на манастира "Свети Георги" в Поморие архимандрит Йеротей.

В обръщението "дядо игумен" няма нищо странно, ако не го изричаше майка му Руска. И ако игумен Йеротей не бе на 36 години, разказва в. "Труд".

Руска работи в манастира при сина си. Продава свещи и се грижи за обителта, подобно на всички десет души тук. Монасите и послушниците са четирима заедно с игумена. Легло, масичка и гардеробче - това е обзавеждането на стаите им. Компютър има само архимандритът.

Според старите монашески правила духовниците се молят и работят всеки ден. Режимът е железен. Ставане в 6 ч. В 7 ч започва службата, след това се хващат да копаят градината, в която отглеждат краставици и домати. Един от монасите е пчелар. Грижи се за кошерите до лехите със зеленчуци. Към манастира има и лозя. Монасите си готвят сами. Само през лятото, когато идват доста гости, наемат готвач. 

Посрещат в уютна гостна. С плазмен телевизор и старинно котле, спуснато над камината.

Нестежание,
целомъдрие и
послушание
"Нестежание - човек да няма своя собственост, целомъдрие - равноангелски живот, и послушание са трите обета, образец за монаха. Естественият стремеж на човека да се освободи от временното, материалното битуване и да осъществи връзка с Бога, която да бъде на чисти основи, е причината да избера това поприще", разкрива игуменът Йеротей.

Не нещастна любов или голямо разочарование станали причина да се замонаши - "Ние бяхме възпитани в атеистично време, но получих вяра от родителите си. От майка си, от нейната майка. Не съм изявявал някакъв стремеж към материалното."

Дядо игумен бил военен, завършил военното училище във Велико Търново. "Исках да защитавам родината. Когато навлязох в материята на вярата, разбрах, че трябва да напусна армията и да поема по духовния път. Познавал съм момичета, но никога не съм поемал сериозен ангажимент към някоя жена", разказва игуменът. Дядо Йеротей твърди, че не е спал никога с жена, че няма блудни помисли, нито има наклонности към мъже.

"Извинението не е покаяние", казва архимандритът. То става покаяние, когато е осъзнато, а не просто когато се изговаря една фраза, без желание да се поправим. 
Името му от светския живот е Ивайло. "Когато човек се замонаши, камбаната бие на умряло, защото той де факто умира за светския живот и поема по духовния път", обяснява Руска.

"Българската православна църква в момента се издържа от свещи и това е един от големите проблеми. Само от това не може да се издържа тази голяма обител, завещана от нашите деди", разказва дядо Йеротей. Има проект парцел на манастира, който се намира в близост, да стане градски парк на Поморие. Ако това се осъществи, монасите ще получават месечен наем и ще им е по-лесно да посрещат нуждите си и ремонтите, които се налагат.

В Поморие климатът е суров. Духовниците разказват за монах, който страдал от астма. Наложило му се да отиде в друг манастир, защото тук вечно бил по лекари.

За позволеното
и полезното

Монасите гледат телевизия, предимно новините. Гледат и мачове. Но не казват от кой отбор са. "Покойният дядо Киро, Варненският митрополит, бе привърженик на ЦСКА, но ние не можем да изразяваме пристрастие. Свети апостол Павел казва: "Всичко ми е позволено, но не всичко ми е полезно", уточнява архимандритът. 

Монасите казват, че се стремят да правят това, което е полезно за тях. Затова имали кола, с която си вършат работа, без тя да привлича хорските очи - от 1996 година е. Канонът не забранявал да се кара автомобил, но предупреждавал: "Ако свещеник причини без да иска катастрофа, се лишава от право на служение!" "Но се налага да шофирам. С Божия помощ, с молитва към Бога, започва всяко пътуване", казва дядо Йеротей. А то е обикновено до Шуменския университет, където е докторант по догматическо богословие. Докато траят лекциите, спи в студентско общежитие.

Монашество
в криза
"Вярата на хората не е утвърдена. Те вярват, но сами не могат да формулират своята вяра. Това е време на съблазън, на изкушения. Българската православна църква е неизменно с народа си и няма да си отиде от него. Но проблемът е, че никой вече няма доверие в нищо. Институциите са изпразнени от доверие от страна на обществото. Нужно е по-добри примери да има, за да могат хората да почувстват вярата и за да видят на дело нещо. Исус Христос се обръща към учениците си да направят така, че хората да казват за тези с добро име, че те са християни", реди игуменът.

Монашеството в България е в сериозна криза. У хората е оскъдняла вярата, загърбили са много добродетели, коментира дядо Йеротей. Но не спира да вярва, че тези времена ще отминат и монашеството ще процъфти както в Гърция, Румъния и Русия.

В манастира разказват една легенда - за съня на дядо Нено. Някога тук имал чифлик турски бей - Селим. Той се разболял и неговият слуга дядо Нено на няколко пъти видял насън свети Георги. Светецът му се явил и му казал да дойде на това място, където днес е камбанарията на манастира. Да изрови негова икона, а водата, която намери там, да занесе на бея, за да се излекува. Светецът казал още да се възстанови църквата, която според преданието съществувала на това място. Хората разкопали мястото и наистина намерили каменен барелеф на свети Георги от десети - единадесети век. Сега той е вграден в западната стена на църквата. Потекла и вода и Селим бей се излекувал. В знак на благодарност той дарил земя и започнало възстановяването на древната обител.

Духовниците казват, че има много хора, които дошли в манастира да търсят изцеление и си тръгнали здрави. Защото иконата на свети Георги е чудотворна.