Еврокомисията санкционира Програмата за развитие на селските райони заради лоши поръчки и слаб контрол по общински проекти

България има пореден проблем с еврофондовете - този път става дума за програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Според писмо, с което "Капитал" разполага, през септември главна дирекция "Земеделие" към еврокомисията е уведомила страната, че ще наложи финансови корекции за над 38 млн. лв. (19.538 млн. евро) по проекти на програмата. Поводът е точно същият, както и при прекъсването на плащанията по "Околна среда" - открити слабости при контрола на проектите, както и съмнителни условия в обществени поръчки. Отново става дума за проекти по общинските схеми - за обновяване на населените места и за създаване на основни услуги на населението в селските райони. Именно към тях ПРСР в последните години пренасочва все повече средства заради риск от загуба на пари. Общият бюджет на програмата е 3.2 млрд. евро.

България може да поиска помирителна процедура, чрез която евентуално да намали отписаните суми. По-големият въпрос е обаче дали са взети достатъчно мерки, за да не се повтарят нарушенията. Тъй като ПРСР е пословично най-непрозрачната от всички европейски програми, е трудно да се прецени доколко този проблем е системен и ще застраши всички пари.

До редакционното приключване на броя от земеделското министерство не отговориха на въпросите по темата.

Грешки за милиони

В документа, чието съществуване министерството на земеделието не е обявявало досега, се казва, че главна дирекция "Земеделие" поддържа становището си, че българските органи "не са спазили изцяло изискванията на законодателството на ЕС". По време на одит през 2011 г. от Брюксел са открили различни проблеми при изпълнението на общински проекти: изкуствено разделяне на проект, за да се заобиколи таванът на финансирането по дадената мярка; придаване на прекомерна тежест на критерии като "непредвидени разходи" при избор на изпълнители (виж подробности в карето).

Става въпрос за проекти на общините Пирдоп, Септември и Долна баня, които са за реконструкции на инфраструктура, основно ВиК. В заключенията си Брюксел съобщава, че са открити пропуски при контрола на тези проекти от страна на фонд "Земеделие", който трябва според еврорегламентите да прилага предварителен и последващ контрол на процедурите по обществени поръчки.

Какво следва

Налагането на финансови корекции на практика означава, че тази сума ще бъде изключена от финансирането на програмата за България. По-големият въпрос обаче е какви мерки са взети за подобряване на контрола върху проектите от страна на фонд "Земеделие", което би предотвратило подобни санкции в бъдеще.

През последните години заради станалия вече традиционен риск от загуба на средства към двете общински мерки в програмата започнаха периодично да се пренасочват пари от други пера. Така към момента има одобрени предложения от местните власти за над 1.6 млрд. лв.

Ако ЕК реши, че посочените проблеми са системни, има риск да се повтори сценарият с "Околна среда" и плащанията по програмата да бъдат прекъснати.

Проверката на генерална дирекция "Земеделие" посочва няколко причини за наложените корекции (финансови санкции). Ето част от тях:

Липса на контрол над обществените поръчки

Според Брюксел разплащателната агенция по програмата не е извършвала подробна проверка на спазването на процедурите за възлагане на обществени поръчки и не е била запозната с жалбите по процедури. Обяснението от българска страна е, че решението по жалби се взема от Комисията за защита на конкуренцията, а разплащателната агенция е длъжна да го изпълни (или това на съда). Проверящите обаче подчертават, че регламентът изисква ефективна проверка от разплащателната агенция по спазване на правилата на обществените поръчки на етап одобрение на проекта. Това изисква изчерпателен анализ на процедурата, който се осъществява от разплащателната агенция преди началото на дейността на проекта.

Разделяне на проектите по изкуствен начин

Според правилата на програмата максимално допустимите разходи на проект на община са 3 млн. евро. Проверката показва, че община Пирдоп представя три заявления за подпомагане на село Душанци, като и трите се отнасят до един голям проект - за ВиК реконструкция, включително изграждане на пречиствателна система. Евентуално би могло да се приеме в полза на държавата членка и бенефициента, че водоснабдяването се счита за един проект, пречиствателната станция - за втори, а канализационният проект - за трети. Според европроверяващите, ако друг град е имал такива три проекта с общи разходи под 3 млн. евро, той вероятно би ги представил като един проект. В този случай обаче разходите за канализационния проект надвишават максималната стойност от 3 млн. евро. Заключението е, че проектите "са представени, след като са били разделени по изкуствен начин, за да бъде заобиколен таванът от 3 млн. евро". И трите проекта са били одобрени от разплащателната агенция в един и същи ден.

Брюксел плаща и цената няма значение

Проектите по проверените две мерки от програмата се финансират изцяло с евросредства. "Следователно общината няма стимул да избере офертата с най-ниска цена, тъй като не участва във финансирането на проекта", считат проверяващите. Одиторите са проучили проекти, свързани с изграждане на водоснабдителна и канализационна система или на мост над малка река. На търговете е избрана "най-добрата оферта", като са приложени критериите за цена и за качество. При оценяването е дадена ниска тежест на цената, като при проверката на два вече приключили проекта поръчката е била възложена на фирмите с най-висока цена. Според одиторите българските органи не са предприели необходимите мерки за защита на финансовите интереси на ЕС. Българската позиция е, че не може да се ограничават правата на бенефициентите при процедурите за възлагане на обществени поръчки. Брюксел обаче счита, че правилата за обществените поръчки важат в случаите, когато публичен орган възнамерява да сключи договори, финансирани от собствения му бюджет. А държавата трябва да определи правилата, според които може да се получи подпомагане по тези две мерки на програмата. Като те трябва да защитават финансовите интереси на ЕС.