На този ден хората носят в църквата приготвената обредна храна и вино

Голяма Задушница се празнува в съботата преди Месни Заговезни и Великия Пост. Пада се на различна дата всяка година, която е в събота 8 седмици преди Великден. През 2014 е на 22 февруари. В Българския църковен календар има три важни Задушници - Голяма Задушница, Черешова Задушница и Архангелска Задушница. С тях българите почитат паметта на своите покойници. Малко видоизменени ритуалите по тези дни са наследени още от траки, славяни и прабългари.

Самото име Задушница говори за характера на празника - почитане душите на умрелите. Сунтринта на Голяма Задушница се извършва заупокойна молитва в храмовете. На този ден хората носят в църквата приготвената обредна храна и вино, които се осветяват от свещенник. Обредната храна се състои предимно от варено жито и хляб. След службата вярващите се отправят към гробищата, където почиват техните покойни близки. Една част от обредната храна те оставят на гроба, а другата част се раздава на близки и познати за Бог да прости.

Освен храна на гробищата се носи и червено вино, с което се полива гроба. Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино. Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която вярванията осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат.

На следващия ден след Голямата Задушница българите отбелязват един от първите пролетни празници - Месни Заговезни. Голяма Задушница и Месни Заговезни са свързани един с друг. Българите отдават своята почит към мъртвите си роднини. Това обикновено е свързано с най-големите ни празници Великден и Коледа. Те винаги се отбелязват преди началото на големите Великденски и Коледни пости. Изключение от това правило прави Черешова Задушница, но тя също е свързана с Великденския цикъл.