Колегата-журналист показа последния си роман за лудостта, любовта и смисъла на живота

- Не познавам творчеството ти, но сега съм тук и искам да представя на нашите читатели последната ти книга.

- Започваш от най-доброто.

Така колегата-журналист Антон Баев ме грабва и отварям "Рай друг не чакай".

В ръцете ми е история за лудостта и любовта, роман за възможното завръщане, битка с лъжата. Страници за надеждите, за смисъла на живота - сега. Книга с откровения и човешки истини.

Снощи пред десетки близки, приятели и колеги писателят показа новата си рожба. И сподели, че иска тя да докосне читателя, да бъде разбрана. "Надявам се да сте тук заради романа, а не заради мен", каза Баев.

Страниците дават личен прочит на всичко случило ни се през последните 20 години, т.н преход, разказа Баев за читателите на Plovdivutre.bg. Като се започне с банковите фалити, медийните взривове и се стигне до емигрантската вълна. Но не е само за милионите българи, които дирят щастието си навън. А и за душите, които са чужденци в родината си.

И защото не може да избяга от призванието си на журналист Баев написал, че репортерството е втората най-древна професия в света. "Книгата има освен драматичен и пародиен план", обяснява авторът. "В този смисъл отделни реплики в нея не бива да се тълкуват като постулати. Те са заиграване, за да е интересна за читателя, провокативна." Но и друго, идеята на романа не е да носи наслада само три нощи, а да се връщаш, да поглеждаш повторно отделни текстове, да има над какво да се замисляш...

Живей тук и сега е другата нишка в "Рай друг не чакай". Вечното сега, което ни кара в този миг да се срещаме, говорим, обичаме, разделяме. С други хора сега няма да можем. Те се виждат в миналото или бъдещето, където ние няма да сме частица.

"Затова и формата на дневниковия запис в романа е опит да се опише не толкова разпада на времето, а нашата идентичност в него и последващият опит да слепим от тези отломки  истинското си лице. Това е и смисълът на използваната метафора за корабокрушенеца. Идеята е да надмогнеш, да продължиш. Истината не е в острова, на който си изпаднал, а в пътя нататък и в следващия остров..."

Името на романа е взето от стих на Хорхе Луис Борхес, "Мигът":

Неосезаемо и вечно мимолетното Сега е;

Рай друг не чакай, нито Ад друг ще познаеш.

Антон Баев е автор на романите "Американци" (1997) и "Белези от българин" (2006), на книгите с разкази "Жени и планети" (2005) и "Victor Bulgari" (2010); на поетическите антологии "Целият свят и други апокрифи" (2002), "Даровете на света. Нови апокрифи" (2004) и "Дневник на Корабокрушенеца" (2012). Написал е още книгата с фрагменти "Ноев ковчег" и монографията "Иван Пейчев /Романтична формация. Романтически мотиви/" (2010) -докторска дисертация на автора.