Скъсването на отношенията с Русия ще има сериозни последици

Това само укрепва убеждението, че в действителност нищо подобно няма да се случи, за Европейския съюз и на първо място за Германия и Източна Европа.

Това заяви в интервю за френското издание "Атлантико" Никола Мазучи, специалист по геополитика и енергийни въпроси, съобщава БГНЕС.

Атлантико: Целият западен свят и по-конкретно европейските страни спонтанно реагираха на руската намеса в Украйна. Франция и Великобритания даже обявиха "спиране" на подготовката за участие в срещата на върха на Г-8 в Сочи. Какво означава за Европа разрива на отношенията с Русия?

Никола Мазучи: Последиците могат да бъдат много тежки и за двете страни. Та нали те вече дълго години говорят за сътрудничество и успяха да установят много дипломатически, икономически и други връзки. Тези отношения получиха голямо развитие в елцинската епоха и продължиха в същия дух и при Путин, който възприема Европейския съюз като един от главните партньори, преди всичко в икономиката.

Европа в широкия смисъл е естествен пазар за Русия. Представете си колко връзки бяха установени за последните 25 години! Следователно от последиците от прекъсването на отношенията могат да бъдат изключително тежки. Честно казано не мога да си представя такова развитие на събитията в дипломатически и икономически план.

Атлантико: Как ще се отрази евентуалното нарастване на напрежението върху енергийното снабдяване на ЕС? Кои страни най-много зависят от руските енергоносители?

Никола Мазучи: Ударът ще бъде много силен, а за някои страни просто съкрушителен. Голяма част от руския износ на газ и петрол отива на Запад. ЕС и европейските страни са главните потребители на руските енергоносители.

Освен това, не трябва да изхвърляме от сметките и технологичния аспект: в огромен брой европейски страни има руски атомни електростанции. Те имат подписани договори с Русия за доставката на гориво. Със строителството и техническото обслужване на атомните централи се занимава "Атоменергопром". Той работи в Чехия, Словакия и други страни. Освен това, тази компания е сключила с "Арева" договор за доставките на уран, който ще отиде като гориво за британските АЕЦ.

Германия зависи най-много от Русия. От 90-те години тя се превърна в истински енергиен хъб на Русия в Европа. Главното европейско представителство на "Газпром" е разположено в Германия, която също така е и главният вносител на руски петрол. Следователно, в случай на изостряне на ситуацията Германия може да пострада повече от всеки друг. Огромна зависимост изпитват и разположените между нея и Русия държави, т.е. цяла Централна и Източна Европа. Полша, Словакия и Чехия вече пострадаха по време на газовите войни между Русия и Украйна през 2006-2009.

Освен това, Русия диверсифицира маршрутите за доставка в Европа със строителството на газопровода "Северен поток" и днешният проект "Южен поток". Това води към усилване на зависимостта даже на тези страни, които в миналото особено не са разчитали на Русия. Така, например, във Франция делът на руския газ за последните пет години се увеличи от 12% на 15%. Това, като цяло, не е чак толкова много, но значението на Русия в тези отношения явно расте.

Следователно, скъсването на отношенията ще има сериозни последици /това само укрепва убеждението, че в действителност нищо подобно няма да се случи/ за Европейския съюз и на първо място за Германия и Източна Европа.

Атлантико: Енергийните отношения между Русия и Европа съществуван вече повече от 30 години: споразуменията за доставки на съветски газ за страните от Европейската икономическа общност бяха подписани още през 1981. Тези договори устояха, независимо на всички кризи и яростта на администрацията на президента Роналд Рейгън /1981-1989/. Трябва ли да очакваме скъсване на дипломатическите отношения с едновременното запазване на прекалено важните и за двете страни енергийни връзки?

Никола Мазучи: Двете сфери са тясно свързани една с друга. Русия доставя енергоносители по преференциални тарифи в зависимост от качеството на отношенията с една или друга страна. Голяма част от доставките се осъществява по дългосрочни договори с отстъпки за близките до нея страни, такива като Германия. Ако в бъдеще тя реши да премине към краткосрочни договори, това няма да означава скъсване на енергийните връзки, но все пак ще има много сериозни последици. Владимир Путин веднага след идването си на власт прекрасно разбра този момент и го направи основа на "газовото оръжие" в дипломацията.

И това не засяга само енергетиката. Русия - лидер в доставките на суровини от всички видове: от редките и стратегически метали /тя е един от главните доставчици на титан за "Еърбъс/ до земеделската продукция като пшеница. Осве това, напрежението може да създаде трудности за износа в Русия на европейската агропромишленост.

Цялата система на износ на суровини така или иначе се контролира от Кремъл. Например, корпорацията "ВСМПО-АВИСМА" е 2/3 собственост а държавата.

Атлантико: Но защо тогава, въпреки всички тези връзки, отношенията на ЕС и Русия стават все по-лоши през последните години, особено след завръщането в Кремъл на Владимир Путин? Така, например, по въпроса за отмяната на визите все още не се работи истински.

Никола Мазучи: Всяка от страните в някаква степен усеща заплаха от другата. ЕС зависи от Русия на енергийно ниво, но и самата Русия след разпадането на СССР се сблъска със сериозна деиндустриализация, поради което тя чувства все по-голямата необходимост не само от европейска индустриална продукция, но и от технологично сътрудничество. Това се вижда в самолетостроенето, където дъщерните компании на "Еърбъс" помагат на руските предприятия. "Рено" и "Фиат" също установиха партньорски отношения с руските производители...

Всяка страна изпитва нужда от другата и играе на това. Тази взаимна обвързаност в някои случаи пречи на създаването на спокойни и уравновесени отношения: всяка страна подозира другата в намерение да се възползва икономически и да увеличи своята сила в ущърб на другата.

Освен това, Европейският съюз далеч не е едно цяло. Ние имаме блок страни, които не се отнасят добре към Русия по исторически /Прибалтика/ или геоикономически причини /Великобритания/. Освен това, съществува проруски блок /Германия, Словакия и редица други страни/ и трета група /Франция, Португалия, Испания.../, които нямат прекалено големи връзки с Русия. Много често последната група се превръща в буфер, и именно позицията на Франция влияе върху окончателното решение.

Следователно в Европа има сериозен разнобой на мненията за Русия. А ако вкараме в играта САЩ чрез НАТО, тогава всичко става още по-сложно.

Атлантико: Малцина говорят за това, но 2014 беше обявена за "Година на науката Русия-ЕС". Съществуват ли още някакви области на сътрудничество, които могат да пострадат от разрива на отношенията между Европа и Русия?

Никола Мазучи: Русия винаги е разглеждала науката като едно от своите ноу-хау. Преди всичко що се отнася до естествените науки. Владимир Путин от години се опитва да изведе руските университети на преден план. За целта той акцентира върху сътрудничеството с Европа в областта на културата, образованието и науката. Т.е. това може да засегне редица програми.

Русия също така иска да възстанови своята промишленост и се прицелва в наукоемките отрасли като ядрена промишленост, самолетостроене, космически програми и нанотехнологии. Руснаците разчитат на европейското индустриално ноу-хау. Затова скъсването на отношения може да се отрази лошо и на Русия.

Атлантико: Получава се, че и двете страни взаимно се уравновесяват?

Никола Мазучи: Да, но и едната, и другата имат начин да излязат от ситуацията. Макар и те да не са леки. Така например, САЩ все повече се утвърждават като производител на газ и в бъдеще могат да се превърнат в износител. Те призовават някои държави да купуват "синьо гориво" от тях, а не от Русия. Прибалтика и Северна Европа са много заинтересувани от подобно предложение.

Русия има вариант да диверсифицира доставките си към Китай, макар за отношенията между Пекин и Москва да е характерно още по-голямо недоверие, отколкото за отношенията между Русия и Европа. Китайците искат все повече суровини и по-конкретно руски газ, заради което Русия понякога размахва тази заплаха пред ЕС: "Ако вие престанете да купувате нашия петрол, ние ще го продадем на Китай"

Подобна перспектива ще се появи едва в средносрочна или даже дългосрочна перспектива и следователно Китай не може да заеме мястото на Европа в руския външнотърговски баланс още утре или вдругиден. Същото се отнася и до замяната на Русия със САЩ в европейската търговия.