Предлагаме ви 5 факта, който правят това постижение толкова ценно и неповторимо

Събитието бе на 7 март на световното първенство в зала в Сопот, Полша. 

1.В Сопот Георги Иванов стана част от най-силния финал на световно първенство в зала. Досега никога в общо 15-те шампионатни финала петият не е преминавал границата от 21 метра. Максимум четирима са били досега атлетите, които са били над тази магична граница – това се е случвало на последните два шампионата в Доха 2010 и Истанбул 2012. В първенствата на открито само два пъти заелият пета позиция е с постижение над 21 м. През 2009 г. В Берлин Адам Нелсън остава извън медалите, въпреки своите 21.11. През 1987 г. Улф Тимерман /ГДР/ е пети с 21.35 м. във финал, в който първите шест преминават 21-метровата граница.

2.С резултата си Георги Иванов се превърна във втория по сила южноевропеец в историята на световните шампионати в зала. С по-добро постижение от него е само Мануел Мартинес. През 2003 г. В Бирмингам испанецът тласна 21.24, които му бяха достатъчни за победата.

3.Това е третото по сила постижение в българската мъжка лека атлетика от световни шампионати в зала. С по-добри класирания са само златните медалисти Христо Марков (в тройния скок през 1985 г., Маркони има и едно четвърто място от 1987 г.) и Николай Антонов (на 200 м. през 1991 г.). Георги Иванов поделя третото място с Ростислав Димитров (пети на троен скок през 2001 г.) и Николай Атанасов (също пети в скока на дължина през 2008 г.), но постижението на атлет №1 за 2013 г. е несравнимо по-силно.

4.Резултатът на Георги Иванов 21.02 м. е едва вторият национален рекорд в мъжката ни лека атлетика, поставен на световно първенство в зала. Първият е през 1985 г. – 17.22 м., с които Христо Марков печели титлата на Световните игри в зала в Париж. На световни шампионати на открито рекорди са поставяли Николай Антонов на 200 м. (20.20 сек. през 1991 г), Христо Марков на троен скок (17.92 м., с които побеждава през 1987 г.) и щафетата 4х400 м. – Станислав Георгиев, Цветослав Станкулов, Кирил Райков и Антон Иванов – 3:01.61 мин. от 1993 г. И трите рекорда са валидни и до днес.

5.Петото място на Георги Иванов е чудесен дебют за български гюлетласкач на световно първенство в зала. Досега нито един наш атлет не е стартирал на планетарен шампионат под покрив. Това е и един от най-значимите успехи в тази дисциплина на големи първенства. България има два медала при гюлетласкачите, но те са от еврошампионати в зала – златото на Вълчо Стоев от Катовице 1975 и бронза на Георги Тодоров от Будапеща 1988. От световни шампионати най-доброто ни представяне досега беше пак на Георги Иванов, който миналата година в Москва се класира осми. Националният рекорд – 21.02 м. също е най-добрият резултат, който български гюлетласкач е постигал на световни и европейски първенства или Олимпийски игри.

По материал от Списание "Атлетика"