И не говорим за онази последна равносметка, а за първата!

В един момент от живота за всеки от нас идва момент, когато правим равносметка на извървяния път. И не говорим за онази последна равносметка, в последния ни час, а за първата! Първият път, когато сте си задали въпроса: „Това има ли смисъл?“ или „Кое е наистина важното?“

Доста е писано по темата за истинските мигове в живота ни и за онова, което ни прави щастливи, но колко пъти сме успявали да намерим отговорите на всичките си въпроси? 

Хорхе Букай ни изправя пред съвсем простичък тест, който съдържа един единствен въпрос. За да отговорите трябва да прочетете внимателно следващия текст, да си дадете време за размисъл и да бъдете честни... със себе си!

„Имало едно време един човек, който минавал през непознат за него град и попаднал в гробищата. Започнал да чете надгробните плочи и това, което му направило впечатление било, че на повечето от тях пишело, че там почива някой живял три, четири или две години. На човека му станало много мъчно и се разплакал, като си помислел колко много деца са починали в този град.

Тогава покрай него минала жена от същия град и го попитал защо плаче. Мъжът отговорил, че е потресен от това, колко много деца умират в този град. Тогава жената му се усмихнала и казала, че повечето от тези хора са починали като възрастни и то на преклонна възраст. После разяснила мистерията с годините по следния начин:

„В нашия град всички жители си водят дневници, в които записват случките и времето, в което се чувстват щастливи. Когато някой умре, ние събираме всички дни от дневника и така получаваме времето, през което този човек наистина е живял и се е радвал на живота. Това за нас е времето, което си заслужава да се отбележи като изживяно.”

„А ти колко време си живял страннико?” – попитала го накрая тя.”

Източник: beu.bg