Обществената поръчка, обявена от Министерството на образованието и науката на 13 август тази година, е пример как фирми и външни обединения могат да припечелват от парите по европроекти, отпускани на родните ведомства. Въпреки че се появи на страницата на МОН по времето на служебния кабинет обаче, тази оценка е заложена още при старта на проекта за средищни училища през 2011 година, каза експертът от министерството Йовко Йовчев, цитиран от stadrartnews.bg По заданието на самата поръчка пък се работи от началото на 2013 година, така че тя е плод на труда на няколко министерски екипа. Експертите, работили по нея обаче, са едни и същи от самото начало.
Смущаващото е, че част от нещата, които се искат от изпълнителя, всъщност реално могат да бъдат събрани като бази данни от училищните директори и регионалните инспекторати. Една от основните задачи е да се изготви методология за анализ на резултатите и напредъка на децата. Смущава обаче изискването изпълнителят на поръчката да събере годишните оценки на децата от 6, 7 и 8 клас, които са участвали в целодневното обучение. Той трябва също да извади справки за резултатите от миниматурите на тези деца, когато са били в четвърти клас, за да се проследи развитието им. Въпросът е, че тези данни всъщност фигурират в училищната документация и тяхното събиране би могло да стане и от самите хора, работещи в системата, при това срещу по-малко пари. В заданието е записано, че "възложителят" не се ангажира с предоставяне на готови бази данни, а единствено със съдействие пред директора на съответното училище, който да допусне фирмата до школската документация. В действителност, ако до този момент се е водила стриктна документация по проекта, тези данни за учениците трябва вече да ги има и тяхното получаване да не представлява изкачване на някакъв информационен Еверест.
Освен това въпросната фирма изпълнител трябва да предложи методология за анализа на образователните резултати на децата, като за целта проведе и тестове на 10 000 деца от 3 до 8 клас. След като въпросните тестове би трябвало да отговарят на държавните образователни изисквания на МОН, далеч по-логично е самото министерство да тества учениците по същия начин, по който това се прави на външните оценявания. През миналата година по този начин бяха тествани и осмокласници по математика, за да анализираме къде е "дупката" в техните постижения.

Това означава, че не е необходимо чак до такава степен подобно оценяване да бъде поверено на външен изпълнител. Да не говорим, че към МОН съществува и ЦКОКО - Център за контрол и оценка на качеството, чиято задача поначало е външното оценяване на децата. Не е ясно и на какви критерии ще отговарят тестовете, след като ги прави компания, чужда за образователната система. В екипа ще има специалисти по български и математика, но все пак изготвянето на образователни тестове, които при това да измерят напредъка на децата, е по-специфична област.
По думите на Йовко Йовчев обаче министерството няма ресурса да се справи с тази задача, затова трябва да бъде избран външен оценител. Отделно от това няма как МОН като изпълнител на проекта да оценява сам себе си, заяви той. Сумата от близо 2 млн. лева пък е била заложена в бюджета на проекта още в самото начало. Цялата стойност на самия проект е около 200 милиона лева. По-голямата част от тези пари са отишли за заплащане на преподавателите, участвали в проекта. 
"Целта е да бъде направена външна оценка на икономическия ефект от въвеждането на този начин на обучение. Естествено, данните, които МОН има, ще бъдат предоставени на екипа. Няма да има дублиране на дейности. Има обаче много теренна работа и анализи, които са по силите само на външен екип", коментира и главният секретар Красимир Вълчев. 
Сред задачите на фирмата изпълнител има и типични социологически изисквания като например анкетно проучване на мотивацията на преподавателите, участвали в този процес. Такава анкета обаче също би могла да се направи от МОН, дори онлайн - след като министерството успя да се организира да анкетира 9000 учители по български за учебните програми, значи има ресурса да направи същото и с много по-малък брой средищни учители. 
Вярно, стара практика не само в МОН е чрез европари да се стимулират дейности, за които в оскъдния бюджет на министерството просто не могат да бъдат намерени нужните средства. Въпреки това обаче 2 млн. лева 
изглеждат твърде много за събиране и анализ на данни които МОН вече има. Другото, което изпълнителят трябва да изготви, е "предложение за структура на анализа на образователните резултати". Сред задачите му е и да събере "данни за елементите на целодневната организация и за начина на нейното функциониране" - също нещо, което експертите в МОН би трябвало да знаят най-добре. 
Спечелилият заданието най-вероятно ще бъде някакъв вид консорциум, за да отговори на изискванията. Те са: в екипа задължително да участва социолог, както и специалисти по български език и математика. Изискването е също тя да разполага със сформирана анкетьорска мрежа в страната с поне 40 участници, които трябва да тестват учениците и преподавателите. На практика това означава, че в обединението победител ще има социологическа агенция, защото само тя би могла да отговори на част от изискванията. Сред тях между другото не фигурират изисквания за проверка на икономическото и финансово състояние на изпълнителя на поръчката. Цялото изследване трябва да завърши на 30 юни 2015 година.