Споровете около „Визия 2020", състоянието на армията и отношенията ни с НАТО са сред актуалните теми на вестниците във вторник

„Съветът по сигурността прие редактираната "Визия 2020"
Съветът по сигурността към Министерския съвет одобрил с консенсус работния документ „Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана", съобщиха от Министерския съвет. В утвърдения вариант на документа са отразени становищата на всички отговорни институции. В следващите дни визията ще бъде публикувана за обществено обсъждане.
Във „Визия 2020" се предлага актуализирана оценка за външната среда за сигурност, обосновават се ползите от инвестиции в отбраната, определя се пътят за достигане на по-високи разходи за отбрана в съответствие с дискусията в НАТО. Работният документ посочва също така основните необходими способности за съвременната отбрана на България, посочват от правителствената информационна служба..." - в. „Сега".

„Както е известно, през миналата седмица възникна скандал с публикувана на сайта на Министерството на отбраната версия на "Визия 2020", която обяви Русия за заплаха за националната сигурност. Тя така и не влезе за обсъждане в Съвета по сигурността към МС, тъй като премиерът обяви, че е нужно допълнително обсъждане.
Според Би Ти Ви в новата версия на "Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана" текстовете, които директно посочват Русия като заплаха, са смекчени, но запазват смисъла за променената среда за сигурност след анексирането на Крим от Руската федерация. Формулировката за хибридната война е запазена. В документа е запазен и ангажиментът за 1,5% от БВП за отбрана още през 2015 година и отделяне на 15% от военния бюджет за инвестиции в отбраната.
В следващите дни визията ще бъде публикувана за обществено обсъждане...
На базата на тази визия и решенията на срещата на върха на НАТО през септември 2014 г. МС ще приеме Национална програма "България в НАТО и в европейската отбрана - 2020" в съответствие с приоритетите и задачите на служебното правителство.
Националната програма ще бъде предложена на 43-то Народно събрание, като експертната работа по бъдещия документ има за цел да бъде улеснено и максимално ускорено постигането на политически консенсус по стратегическите приоритети в областта на отбраната..." - в. „Дневник".

„Велизар Шаламанов: Армията има нужда от трансформация
„Присъединяването към НАТО беше най-важната стъпка, която България е правила през последните години", заяви министърът на отбраната Велизар Шаламанов днес, 1 септември, при откриването на новата учебна година във Военна академия „Г. С. Раковски". По думите му това е „Стъпка на споделени ценности и цивилизационен избор".
В лекцията пред командно-преподавателския състав на академията министър Шаламанов постави акцент на необходимостта от разработване на Национална програма „България в НАТО и Европейската отбрана 2020"... - в. „24 часа".

„Според министъра на отбраната една от основните причини за нуждата от документа е изтичането на срока на действащите планиращи документи за развитието на въоръжените сили, както и констатираното лошо управление на инвестициите в отбраната през последните години и липсата на развитие на бойни способности. Страната ни е инвестирала над 2 млрд лева, а придобитите бойни способности са на практика трудно забележими, каза министър Шаламанов.
Министър Шаламанов обяви и принципите, по които ще се изработва националната програма „България в НАТО и Европейската отбрана 2020", която ще зададе насоките на трансформация в армията и на единен план за модернизация на въоръжените сили. „Най-важното, което ми се иска да постигнем е оптимизъм и мотивация за промяна", заяви министърът на отбраната..." - в. „Труд".

Развитието по случая с КТБ също е сред най-отразяваните теми.

„Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев, който се издирва от Интерпол, е обявил пред БНБ, че в следващите дни инвестиционна компания ще внесе в централната банка и правителството "структурирано предложение" за капиталова и ликвидна подкрепа на КТБ.
Другият голям акционер - фондът на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман, също е изразил принципното си желание за подкрепа на поставената под специален надзор институция.
Това съобщиха от БНБ, след като бяха дали срок до 31 август на двата акционера да заявят конкретни предложения за подкрепа на КТБ.
Получените отговори не съдържат конкретни предложения и финансови ангажименти, но в тях се декларират принципни намерения за евентуални бъдещи действия, допълват от централната банка
Оманският фонд е заявил намерение за създаване на консорциум от инвеститори, които ще направят предложение за преструктуриране на КТБ. Това предложение ще бъде основано на оценката на активите, която в момента се извършва от квесторите; на допълнителна оценка (дю дилиджънс) и на адекватна държавна подкрепа от страна на българското правителство, допълват от централната банка..." - в. „Дневник".

„Консорциум от инвеститори с участието на Оманския фонд ще направи предложение за преструктуриране на КТБ, съобщи вчера БНБ. Банкерът Цветан Василев пък, който е едноличен собственик на другия голям акционер в КТБ - "Бромак", е заявил, че в следващите дни инвестиционна компания ще внесе в БНБ и правителството структурирано предложение за банката.
Двете намерения са заявени, след като на 22 август БНБ изпрати писма до Оманския фонд и "Бромак" с искане да представят конкретни предложения за подкрепа на КТБ. Отговорите им трябваше да бъдат изпратени в централната банка до края на август. В предложенията и на двамата акционери липсват конкретни параметри и финансови ангажименти, уточниха от пресцентъра на централната банка.
Не е ясно как точно БНБ е установила връзка с Цветан Василев, който официално в момента се издирва чрез Интерпол.
Офертата на оманците ще бъде направена, след като приключи оценката на активите на банката, която в момента се извършва от квесторите, уточниха от БНБ. Планира се още да бъде изготвена допълнителна оценка или т.нар. дю дилиджънс. От Оманския фонд са посочили, че разчитат и на "адекватна държавна подкрепа от страна на българското правителство".
Оценката на активите на КТБ щеше да позволи разделянето на "добра" и на "лоша" банка. Обикновено този модел на преструктуриране се използва в Западна Европа. Според БНБ той не може да се приложи у нас, без да бъде приет специален закон за КТБ. Оттам са категорични, че това се налага, защото нямаме законодателство за преструктуриране на банки.
Експерти от консултативния съвет за КТБ към работодателите и синдикатите обаче са категорични, че това не е така. Според тях сегашното ни законодателство дава възможност за преструктуриране. Негови членове казаха вчера пред "Труд", че до края на седмицата ще подготвят официална позиция по въпроса...
Протестите на вложители продължават... Вложителите в КТБ излязоха на поредния си протест. Следващия понеделник ще има нов, съобщи Даниел Божилов от групата във фейсбук, чрез която пострадалите граждани се организират. Протестите ще бъдат пред БНБ и президентството.
Вложителите не са съгласни да получат само малка част от сумите по сметките си в КТБ..." - в. „Труд".

„Протестиращи спряха движението по столичния бул. „Цар освободител", пред сградата на Народното събрание, съобщи „Фокус". Недоволните граждани издигнаха  лозунги, на който пише „Искров, ще те държим лично отговорен", „ БНБ - Бездействие и наглост"..." - в. „24 часа".

Задлъжняването на държавата и на гражданите също е сред темите на всекидневниците.

„Държавният дълг вече доближава 23% от БВП
Държавният дълг на България в края на юли възлиза на 9,4242 млрд. евро, показват данни от последния месечен бюлетин „Държавен дълг" на Министерството на финансите. Това означава, че само в рамките на месец българският държавен дълг се е повишил с близо 1,31 млрд. евро (с над 2,5 млрд. лева), коментира Money.bg.
Вътрешните задължения през юли са в размер на 3,9253 млрд. евро (понижение от 4,1292 млрд. евро през юни), докато външните са се увеличили значително до 5,4989 млрд. евро след ръст от 3,9867 млрд. евро към края на юни.
Според Министерството на финансите в края на отчетния период (края на юли) делът на държавния дълг възлиза на 22,8% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната (при 19,7% през юни). Делът на външния държавен дълг е 13,3% (при 9,7% в края на юни), а на вътрешния - 9,5% от БВП.
Основна причина за повишението на дълга е емитирането на еврооблигации на международните капиталови пазари, показва докладът на финансовото министерство. Със събраните от външната емисия средства ще се покрие плащане по облигациите на т.нар дълг на Милен Велчев, чийто падеж е в началото на следващата година..." - в. „Сега".

"Първият законопроект, който ще внесем, е този за фалита на физическото лице". Това заяви в интервю за БНР Мария Капон от коалиция "Десните". Мачкането на гражданите от банките и високите лихви доведоха до това хората да останат без единствения си дом, обясни тя. Затова "Десните" искат да има защита на единствения дом на хората. Според тях това може да стане само със специален закон.
"Ние вече имаме законопроект, който е готов за публичен дебат", добави Капон, която ще е начело и на листата във Велико Търново. "Десните" обещаха промени и в здравеопазването.
"Мисля, че с факта, че д-р Илко Семерджиев е председател на нашата коалиция, даваме ясен знак, че колабиралият стълб - здравеопазване, е наш приоритет", каза Капон. Тя допълни, че без здрави хора няма как да се възроди икономиката..." - в. „Стандарт".

Наближаващите парламентарни избори неизменно са сред темите на всекидневния печат.

„ Хората, които имат намерение да гласуват, вече могат да проверят данните си в избирателните списъци и адреса на избирателната секция за предстоящите предсрочни парламентарни избори по електронен път. Това може да стане на страницата на главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО).
На сайта всеки може да направи справка по ЕГН и собствено име или по постоянен адрес за това къде може да гласува на 5 октомври.
Ако имат електронен подпис, на сайта избирателите могат да подадат по електронен път искане за гласуване по настоящ адрес. Избирателните списъци се съставят по постоянен адрес.
Срокът за заявленията е 20 септември. Те могат да се подават и по пощата до общината по настоящ адрес." - в. „Стандарт".

„Държавата отказва да признае 1 милион "фантоми" в избирателните списъци
Директорът на ГРАО Иван Гетов (вдясно) обяви, че "мъртви души" няма, и отдаде разминаването между избирателните списъци и данните на НСИ за пълнолетните българи на различните методи, по които работят двете ведомства.
Тежък спор за "фантомите" в избирателните списъци се заформи вчера между представители на държавните институции и неправителствените организации, участващи в новосъздадения граждански борд за честни избори. Двете страни застанаха на противоположни позиции по въпроса дали има или не "мъртви души" в списъците. Според чиновниците такива няма. Мнението им се споделя и от служебния премиер Георги Близнашки. Според гражданските сдружения обаче проблемът е повече от очевиден. Казусът изникна отново преди дни, когато Централната избирателна комисия (ЦИК) обяви, че избирателите у нас са 6 931 855 при население от 7 364 570 души според последното преброяване през 2011 г. Приблизително същият брой - 6.8 млн. души, са били избирателите у нас още през далечната 1990 г., преди последвалата огромна емигрантска вълна.
Социологът проф. Михаил Мирчев посочи, че има редица странни несъответствия между статистиките, предоставяни от различните държавни ведомства. Така например данните на Националния статистически институт (НСИ) за числеността на пълнолетните българи се разминават драстично с броя гласоподаватели в списъците на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО). За парламентарния вот през 2005 г. разликата е 300 хиляди души, през 2009 г. - 600 хиляди, а сега е около 900 хиляди, отбеляза Мирчев. Съответствието става още по-фрапиращо, ако се сравнят списъците на ГРАО за 6.9 млн. гласоподаватели с броя на издадените от МВР лични карти - 5.5 млн. души. Разликата е около 1.4 млн. души.
Директорът на ГРАО Иван Гетов призна, че числата са точни, но категорично отрече това да е доказателство за наличие на избиратели фантоми. По думите му преброяването на НСИ не обхваща всички българи, докато избирателните списъци включвали всички наши сънародници у нас и в чужбина..." - в. „Сега".

„Авер на свищовския ректор се озова в реформаторска листа
Две номинации на Реформаторския блок в търновската и хасковската листа разбуниха духовете в коалицията. От партията на Меглена Кунева във Велико Търново разпространиха протестна декларация срещу втория в местната листа - свищовския кмет Станислав Благов, който кара четвърти мандат. В позицията си областната структура на ДБГ се казва, че не може човек "тежко обвързан с ректора на Стопанската академия Величко Адамов и близък на скандалноизвестния Красьо Черничкия да има каквото и да е място, в която и да е листа на Реформаторския блок". От там припомнят още, че Станислав Благов на евровота е оглавявал предизборния щаб на "Синьо единство", а в момента формацията работи срещу РБ.
Много от десните симпатизанти скочиха и срещу водача в Хасково - Станислав Иванов, син на дългогодишния хасковски кмет Георги Иванов, който управлява града четвърти мандат и всеки път бе издиган от различна формация (СДС, ББЦ, ДПС, ВМРО). Окончателната хасковска листа на реформаторите още не е обявена заради спор за мястото на представителя на БЗНС в нея..." - в. „Сега".