Православната църква отбелязва въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен

Православната християнска църква отбелязва днес един от най-важните си празници - въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен. Именници са Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кристина, Кръстина, Кънчо, Ставри и техни производни.

След страданията и разпятието на Спасителя, кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост.
Църквата извършва поклонение пред пречестния Господен Кръст четири пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово, на 1 август и на 14 септември.
В народната традиция съществува поверието, че говеенето на празника помага срещу болки в кръста. Народът вярва, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.
Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздобера.
На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.