Режисьор твърди, че обезглавеният полско-унгарски крал е заровен край балчишкото село

Българи намериха гроба на крал Владислав ІІІ Ягело Варненчик! Това  твърдят в писмо Станислав Шуманов - режисьор и продуцент на научно-популярния филм „Последните кръстоносни походи на Балканите - 1443-1444 г." и сценаристът на филма Снежана Стоянова. „Повод за написването на това писмо е низ от събития, които ни дават основание да смятаме, че сме установили къде се намира гробът на Владислав III Ягело Варненчик, полско-унгарски крал и велик Литовски княз, загинал в битка край Варна през 1444г.", пишат Шуманов и Стоянова.Те представят фактологията по въпроса, с която търсят съдействие от български и полски културни държавни институции за окончателното разкриване на истината за гроба на Владислав III Ягело и популяризирането на този факт,   пише vsekiden.bg.

В понеделник - 10 ноември, се навършват 570 години от битката при Варна. По този повод публикуваме проучванията на авторите на филма, които бяха разпратени до българските и полските институции миналата година в средата на лятото.

„Във връзка със създаването на научно-популярния филм, посветен на походите на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело на Балканите от 1443-1444 г. и битката при Варна, екипът ни проучи огромна по обем информация за похода, разполжението на войските, развоя на битката и събитията след нея. Ние имахме възможност да посетим лично много от местата, свързани с походите и битките на Владислав Варненчик в България и да изградим ясна визуална представа относно фактите и събитията.

Сведенията за гибелта на краля са почти напълно единодушни - той е загинал, предвождайки елитния си отряд в нападение срещу еничарския корпус, охраняващ султан Мурад ІІ.

Какво се е случило с тялото на краля след неговата смърт? Безспорно е, че Владислав е бил обезглавен и главата му е поднесена в дар на султана, който заповядал тя да бъде забодена на кол и разнасяна по бойното поле за назидание на противника. След това я потопили в мед и я отнесли в Одрин, а после в Бурса, където я показвали на населението. Но какво се е случило с тялото на краля?

Съществуват твърдения, че узнавайки за кралската смърт, унгарският пълководец Янош Хуняди атакува еничарския корпус, за да може да прибере тялото на крал Владислав. Дали е успял?

Писмен източник, засягащ темата за погребението на Владислав Ягело, е поемата на немския поет Бехайм „За това как крал Владислав се бил с турците", написана по разказ на Ханс Мьогест - участник в битката при Варна. В поемата се казва:

И след това отиде той на бойното поле.

На трупа на краля накара веднага

да отсекат главата

На султана изпрати той главата

В знак на почит, повярвайте ми в това.

Младеж и вече мъртвец

Наредиха с помощта на гърците, че

Трупът да бъде погребан в един гръцки параклис

и това направиха веднага.

Нищо повече, нищо конкретно. В началото на 20 век археологът Хермин Шкорпил предприема проучване на историческите данни относно битката при Варна и провежда издирване на гроба на Варненчик.

Ръководейки се от данните в поемата на Бехайм, че кралят е погребан в „стара гръцка църква", той проучва всички храмове във Варна, но стига до извода, че най-старата запазена църква в града е „Св. Богородица Панагия", строена през 1602 г. Шкорпил проучва и легендите, свързани с тази църква, но не открива никакви потвърждения, че кралят е погребан в нея. Ученият е извършил проучвания на местата в близост до битката - могили, текета и др., за които се споменава в предания, легенди и други източници, но тялото на краля не е открито в близост до Варна.

Усилията на Шкорпил, както се вижда, не са дали резултат, но за нас е логично, че кралското погребение не е открито край Варна. Абсурдно е кралят да бъде погребан във Варненската крепост, защото в онзи момент тя е заобиколена от 40 хилядна османска войска, а християните бързат да се оттеглят към Дунав.

Освен това крепостта от 50 г. е османско владение и, както казва Евлия Челеби - турски пътешественик и хронист, ,,в крепостта има само една джамия". Никъде никой не споменава за наличието на параклис във Варненската крепост. Пък и самата крепост, според проф. Ал. Кузев, през Средновековието не е била голяма. Проф. Кузев цитира османския хронист Мустафа Селаники, който през 16 век посещава Варна и отбелязва това посещение в хрониките си. Селаники нарича Варна castello, замък, а не „крепост".

Друг източник, на който Кузев се позовава, е същата поема на Бехайм, която споменахме по-горе. В поемата Варна е наречена sloss warnan, сиреч „замъкът Варна". Тези и други сведения дават основание на проф. Кузев да заключи, че Варна през Средновековието е била с незначителни размери.

Заключението на Кузев, сведенията на Евлия Челеби и проучванията на Шкорпил ни дават основание да смятаме, че през 1444 г. във Варна едва ли е съществувала църква, достойна да приюти тялото на владетел от ранга на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело.

И още за Ханс Мьогест - участникът в битката, по чийто разказ пише поемата си Бехайм.

След битката той прекарва 16г. в османски плен. Това ни навежда на мисълта, че Мьогест е получил сведения за погребението на краля от хора, които са можели да останат без страх на бойното поле, но той самият не е участвал пряко в това събитие. Може би за това и не е конкретизирал точно мястото на гроба в поемата. Но сведението, че кралят е погребан в гръцки параклис, вероятно е достоверно.

И друго - в една от легендите, разказвани от жителите на село Кестрич (сега Виница - квартал на Варна), категорично се казва, че кралят и турският паша, паднали в сражението, са погребани извън стените на Варненското кале.

Ако обобщим казаното до тук, гробът на Владислав Ягело със сигурност би следвало да търсим извън Варна в гръцки параклис. Водейки се от тази хипотеза, в продължение на няколко години систематично проучвахме терена около Варна. Ето какво открихме.

В село Оброчище, на 20 км. северно от Варна, се намира текето Ак Язълъ Баба. Данните за това теке сочат, че то е построено през Средновековието на мястото на гръцкия манастир „Св.Атанасий", а много преди това е било тракийско светилище. Характерно за него е, че в момента то е двуобреден дом. В него мюсюлманите почитат паметта на Ак Язълъ Баба, а християните - на Св. Атанасий. Историята на текето е много интересна, но тук ще отбележим само значимото за нашия случай.

Когато посетихме текето, уредничката - г-жа Филипова, ни разказа няколко легенди. В една от тях се говори, че погребаният тук Св.Атанасий се влюбил в турска девойка и за наказание турците го заловили, отрязали главата му и я изпратили на султана в Истанбул. Тази легенда почти дословно повтаря разказа за главата на Владислав Варненчик. След обезглавяването на краля, Мурад ІІ изпраща главата му в столицата Одрин, а след това и в Бурса.

Втора легенда разказва, че когато управниците и богатите започвали много да тормозят населението, Св. Атанасий се ядосвал, качвал се на хълма Гюза и там със страхотен вик размахвал огромния си меч, който му стигал до брадата, хвърлял го и той се забивал насреща в Каратепе. Смятаме, че този меч се асоциира с двуръкия меч на рицарите от онова време.

Трета легенда разказва, че гробът е построен от трима братя само за една нощ с помощта на една секира. Възможно е тази легенда да има връзка с факта, че когато оттеглящите се рицари са погребвали краля, в района вече е имало османска войска, която ги е преследвала, и затова те са бързали да погребат краля и да се оттеглят към безопасни земи.

Ето още няколко податки, които заслужават сериозно внимание.

През 1652 г. Евлия Челеби посещава текето и пише, че е построено от Арслан бей, син на гази Михал, като допълва, че това е станало по времето на султан Мурад II (1421- 1451 г.)

Смятаме, че е много важен следният факт - селището Теке, (дн. село Оброчище) не е съществувало преди построяването на текето. Доказано е, че местността е заселена след появата на гроба и според нас причина за заселването е именно построяването на кралската гробница.

В сказка, публикувана в Известия на Варненското археологическо дружество от началото на ХХ век със заглавие „Походът на Владислава през България в 1444г. и битката при Варна - съобщава Х. К. Шкорпил" на стр. 64 и 65 под линия четем „ Във времето на руската окупация Д. Т. Стамболиев в село Теке бил очевидец, когато гробът в текето бил отворен. Той се спуснал в гроба и на дъното му, върху пет чамови дъски, видял човешки скелет без глава и със сложени ръце на гърдите. Краката положени към източната страна. Гробът е дълъг около 2 метра, широк около 1,5 метра и дълбок около 2 метра. Страните му са съградени от дялани камъни, а покривът от мраморни плочи. Отвън гробът е 4,5 метра дълъг и 2,10 м широк."

Важно е да се отбележи, че малко след 1908г. известният полски ориенталист Ян Гжегожевски посетил България с намерениерто да открие гроба на краля. Той открил гроб, но в последствие се оказало, че това е гробът на Караджа паша - бейлербей на Анадола, загинал в битката при Варна през 1444 г. Този факт сочи, че и други изследователи са търсили гроба на краля в тюрбе. А дали всъщност Гжегожевски не е търсил тюрбето в Оброчище?

През 1575 г. полският летописец Матей Стрийковски предприел пътуване из България, за да търси информация за битките и гибелта на крал Владислав Варненчик. Той споменава, че местното население е съхранило песни и предания за сраженията и за смъртта на краля.

В едно от преданията се казва: „...настигнали един големец (крал или главатар) не се знае какъв е бил, при Балчик, близо на един час, убили го и го погребали там. Гробът му преобърнали в теке и го нарекли Ак Язалъ Боба.(Архив на ВАД) Г. Антонов Шукаров съобщава, че гагаузите от с. Кестрич разказват за кървавия път (канлъ-йол), който отива от с. Кестрич към с. Екрене (с. Кранево), „че при тоя път станало голямо сражение между турците и християните и че бил убит някой си цар, който бил погребан в близкото село Теке. Главата му била занесена в Стамбул на султана и той я изпратил в град Бурса. В сражението паднал и турски паша, който бил погребан както и краля вън от Варненското кале."

И не само това. Самият Шкорпил казва в една от сказките си, че френският учен Ами Буе, който пътувал през България в 1837 г., споменава, че в текето на с. Теке, т.е. Оброчище е погребан Владислав Варненчик. Шкорпил цитира Буе, но той самият никога не е предприемал проучване на текето, за да търси в него тялото на краля.

След всички споменати факти за нас е безспорно, че търсенето на кралския гроб трябва да бъде подновено в текето Ак Язълъ Баба в село Оброчище. Нашата хипотеза е подкрепена и от Шанко Апостолов - директор на Парк-музей „Владислав Варненчик" от 1966г. до 2007 г., понастоящем пенсионер, който е на мнение, че подобно проучване в текето си струва усилията.

Съвременните технологии позволяват костите, които се намират в текето, да бъдат изследвани. И тъй като в замъка Вавел в Република Полша са погребани братът и бащата на Владислав III Ягело, е напълно възможно да се направи сравнителен анализ, който да установи дали тялото, погребано в текето, е на крал Владислав Варненчик.

Поради всичко изложено по-горе се обръщаме към вас, институциите, които имат отношение към Варненската битка от 1444 г., с молба за съдействие. Надяваме се да подкрепите според правомощията, компетенциите и интереса си усилията ни за проучване на текето в с. Оброчище. Ние вярваме, че е дошло времето да бъде разбулена една дълбоко пазена шествековна тайна и се надяваме да помогнете това да се случи.

Според историците на 10 ноември 1444 г. се състои битката при Варна, в която войските на крал Владислав ІІІ Ягело (поляци, унгарци, чехи, власи и българи) и на трансилванския воевода Янош Хуняди се срещат с османската армия на султан Мурад ІІ (1421-1451).

Сборната християнска армия преминава р. Дунав в края на септември 1444 г. и с помощта на българското население разбива османските войски при Видин и Оряхово. В средата на октомври с. г. тя стига до Никопол и подкрепена от влашкия княз Влад Дракул с 4000 конници, продължава пътя си на изток, като на 9 ноември достига варненското поле.

С помощта на венециански кораби султан Мурад II успява да прехвърли през Босфора големи сили от Мала Азия и през Айтоския проход се озовава също край Варна. Въпреки че османските войски заемат по-изгодни позиции, в последвалото сражение те претърпяват големи загуби. Поради непредпазливите си действия крал Владислав III Ягело е обкръжен от малък отряд еничари и обезглавен.

Убийството му внася смут сред обединените войски и впоследствие те са разбити. Тяхното поражение открива пътя на османските турци за окончателното завладяване на Балканския полуостров. В памет на героичната му смърт Владислав ІІІ Ягело остава в историята с името Владислав Варненчик.