Като гардероб е изглеждал един компютър през 1960 г.

"Може би си мислите, че информацията е сила. Грешите, споделянето на информация е сила", гласи крилата реплика на Винтън Сърф, един от бащите на интернет.
Преди малко повече от 45 години калифорнийският студент Чарлз Клайн изпраща първото съобщение чрез ARPANET - прародителя на съвременната глобална компютърна мрежа. То е кратко, съставено е от 2 букви и гласи LO, пише classa.bg.
Това не е съкращение от Hello - младежът се опитвал да напише LOGIN, за да се включи към компютър в изследователския институт на университета "Станфорд".
Машината от другата страна на линията обаче "забила", преди Клайн да успее да натисне клавиша G. Въпреки това 29 октомври 1969 г. остава в историята като официалния рожден ден на интернет. Трябва да минат обаче още около 3 десетилетия, преди глобалната мрежа да престане да е запазена територия за учени, инженери и програмисти и да влезе в домовете на обикновените хора.

Революцията Internet Explorer

Използването на интернет започва да нараства в геометрична прогресия някъде във втората половина 90-те години на миналия век. В този период се ражда първият онлайн браузър Netscape Communicator, позволил на хората да виждат интернет страниците по начина, познат ни и в момента.

В отговор софтуерният мастодонт Microsoft решава да вгради своя конкурентен продукт Internet Explorer директно в операционната система, опитвайки се да монополизира интернет достъпа. За щастие американското министерство на правосъдието успява бързо да спре тази офанзива.

По това време американските телекоми също за пръв път започват да предлагат на крайни клиенти комерсиален достъп до глобалната мрежа. Инвеститорите на „Уолстрийт” пък масово започват да влагат астрономически суми в екзотични интернет компании, подхранвайки лудостта, наречена по-късно дотком балон, чието спукване срина фондовите пазари в началото на XXI век.

Съзидател и разрушител

В началото на XXI век бумът на интереса към интернет се оказва златна мина за производителите на компютри. Ако до този момент PC съвместимите машини се приемат предимно като средство за работа, то възможността за сравнително бърз и качествен онлайн достъп до най-разнообразни информационни ресурси вкарва компютъра в домовете на все повече хора.. Така в зората на настоящото столетие продажбите на компютри започнаха да се увеличават не в проценти, а в пъти.

За други индустрии обаче масовизацията на интернет се оказа по-скоро шамар. Например за медиите, които бързо започнаха да губят своя монопол върху разпространението на новини и във все по-малка степен се оказваха посредник между събитията и аудиторията.

Замислете се например колко често сте си купували вестници преди 10-15 години и колко често го правите сега. Глобалната мрежа започна да изсмуква и основния финансов ресурс на новинарските организации - рекламата, тъй като предлага прецизно насочени послания към точно определени групи хора. И то за много по-малко пари.

А когато няколко години по-късно медиите се научиха да се адаптират към онлайн реалността, изведнъж стана ясно, че вече почти няма как да искат пари за продукта си, а приходите от онлайн реклама в повечето случаи се оказват крайно недостатъчни за производство на качествено съдържание.

Трима естонци създават Skype

Децентрализираното разпространение на съдържание с нарушени авторски права парадоксално се оказва най-мощният катализатор за еволюцията на интернет. Пиратстването на музика, а после и на филми силно мотивира хората да си закупят домашни компютри и да се свържат към глобалната мрежа, от една страна, и увеличава многократно интернет трафика, от друга.

Последното пък провокира все повече телекомуникационни оператори да припознаят тази технология като обещаващ пазар и да инвестират във все по-бърза инфраструктура. И така изведнъж dialup модемите, свързани към стандартни телефонни линии и издаващи странни звуци, бързо отстъпват място на броудбенд интернет чрез DSL технология, или кабел, гарантиращ в пъти по-бърз онлайн достъп.

От този момент нататък еволюцията на интернет започна да се развива с толкова бесни темпове, че се превърна в заплаха дори за самите телекоми, благодарение на които съществува. Така през 2003 г. трима естонски програмисти създават софтуера за пренос на глас (по-късно и на изображение) Skype.

Също както и Napster той бързо набира глобална популярност и разбива бизнес модела на телефонните компании, особено по отношение на скъпите международни разговори. 2 години по-късно пък трима бивши служители на системата за онлайн разплащания PayPal създават платформата за потребителско видео YouTube, която има почти същия ефект за киното и телевизията, какъвто Napster има за звукозаписния бизнес. (Със съкращения)