Изцяло срутените къщи така си стоят

Шест месеца след страшната нощ на 19-и срещу 20 юни, когато водната стихия уби един човек в Добрич и остави стотици семейства без всякаква покъщнина, мебели и дрехи, а голяма част от тях – и без дом, пострадалите все още спят при роднини и приятели, пише "Монитор". По една от най-засегнатите улици - „Копривщица”, все още има купчини с пясък, струпани строителни материали, а дворовете на хората са пълни с дървени дъски и цигли – единственото оцеляло от къщите им. Десетина палета с газобетон кротко чакат да дойде и тяхното време. Изцяло срутените къщи така си стоят. Хората си получиха парите от фактурите, с които са купували строителни материали. Ама то с 2-3 хиляди лева нова къща не се вдига, вдигат рамене пострадалите. Възстановяването на унищоженото от водната стихия става бавно. Повечето от пострадалите разчитат на приятели в строителните и ремонтните дейности. Това обаче може да стане извън работно време или през уикендите.Такава е ситуацията в семейството на Елка и Стефан на „Копривщица” 13 А.  В нощта на потопа две от стаите, където живеели двамата със сина си Гошко, инвалид първа степен, напълно рухват. Пороят отнася всичко –  легла, шкафове, дрехи, покъщнина. За щастие всички успели да се спасят, в това число и майката на Стефан – Елена, която живеела в другата част на къщата. Разполагала със стая, баня и кухненски бокс. Грижела се и за своята майка – 90-годишната баба Стефанка, която Господ спасил, тъй като през деня на 19 юни заминала на селото, където си има къщичка.„Ако и тя беше с нас, сигурно нямаше да можем да я спасим. Нивото на водата стигна до 1.60 м, излязохме ей през туй прозорче”, обяснява Елена. В момента тя е щастлив новодомец, тъй като от цялото семейство единствено нейната стая е възстановена и годна за живеене. По традиция Елена прибира възрастната жена всяка зима в Добрич. Малка кръгла маса е в единия край на стаята, в другия – печка камина. В тази дядова ръкавичка цялото семейство посрещнало Коледа и Нова година, отпразнувало Стефановден, тук се хранели и майсторите.Елка, Стефан и Гошко пък всяка вечер пътуват до гарсониера в кв. „Балик”, където спят. Жилището е на тяхна близка, не плащат наем. През деня Стефан е на работа, а Елка хуква по борсите за материали. Въпреки че Гошко е инвалид първа група и се нуждае винаги от чужда помощ, Елка не получава заплата като негов личен асистент. „Преди съм била, но свършиха ресурсите и сега разчитаме само на пенсията на сина ми и на заплатата на мъжа ми. Изключително съм благодарна на всички хора, които ми помогнаха. Много от тях дори не познавам. Получих много колети от българки, които живеят в Брюксел – храна, дрехи, препарати. Веси от Враца изпрати на Гошко телевизор и игра. Непознат дарител му изпрати легло, библиотека и маса. На практика неговата стая е оборудвана, остана само да завършим строежа. Благодарна съм на Диян Стефанов, който ни дари газобетона. Покрива го направихме за 5 дни, благодарение на Божидар Янков, който не ни взе нито стотинка. Върбинка от „Господинов и синове” пък ми помогна за латекса и за други материали. Не съм вярвала, че има толкова много хора, които са съпричастни към мъката на другите”, разказва Елка. Непознатата Дора от София, която изпраща няколко пъти дарения, сега опакова компютър за Елка, който вероятно вече е пристигнал по куриер. Новото жилище на семейството е на финала. През уикенда майсторите направиха замазка на пода, остава да се боядиса с латекс и да се сложи ламинат. При споменаването на думата Стефан веднага се сеща как в нощта на потопа техният ламинат вървял след тях. „Смятай каква вода беше – ние бягаме, ламинатът се носи след нас”, разказва той и продължава да бърка пясък на пода в очакване на майсторите. Елка и Стефан се надяват жилищните им мъки да приключат през април.