А може да е просто ден като ден...

14 февруари. Големият ден, в който трябва всичко да е строго организирано и подредено, така че да ти е забавно, влюбено, спонтанно, изненадващо, вълнуващо, вълшебно. Цялата подготовка и планиране на съвършената романтичен вечер ти нанася стрес, граничещ с този при защита на магистърска теза или кумуване на близка двойка младоженци.

Вследствие на напрежението от престараване и секси температурите навън от -16 градуса, усещащи се като -20, в ранния следобед започваш да чувстваш леки мускулни болки и специфично стягане в гърлото.

Четири часа и половина до върховния миг на романтична вечеря в ресторант в центъра на града. Лошо ти е. Мериш си температурата и се оказва, че е 37.5. Да, това е гадният вирус, от който абсолютно всички са, били са или ще бъдат болни в следващите 72 часа. Хем можеш да ходиш, хем не ти се напряга и искаш да си починеш. Но нищо на света не може да те откаже от това да бъдеш истинска принцеса със своя любим тази вечер. На традиционния национален български празник Свети Валентин. А и до довечера може да ти мине.

Ще ти мине друг път. Носът ти е подут и червен и колкото и усилия да полагаш да го замажеш с фон дьо тен, така че да не си личи, всичко е обречено. Сещаш се, че си забравила да вземеш на своя любим подарък за празника, а остава само час до срещата. Изпадаш в паника и започваш да плачеш в истерия. Обаждаш му се и му казваш, че няма смисъл, че си болна и си забравила за подаръка, понеже си имала много работа и че, ако иска, може да отмените вечерята. Няма да се сърдиш. Той ти отвръща "добре" и ти го обвиняваш, че е егоист и лъжец, и явно не те обича, и не иска да вечеря с теб. Затваряш.

Звъни ти и ти се моли все пак да отидете на вечеря. Съгласяваш се с половин уста и обясняваш, че ще ти идва и нещо си свръхчувствителна и напрегната, оставяйки си вратичка за още неадекватно поведение в развитието на вечерта. Ако случайно се наложи.

Закъсняваш с 20 минути за срещата. Посреща те с букет, който трябва да носиш в ръка 300 метра до ресторанта. Нямаш ръкавици. За момент ти се струва, че на светофара виждаш пингвин, който шофира маршрутка номер 8. Отдаваш го на температурата. Пръстите ти замръзват за 2 минути, но стоически стигаш с букета до входа на ресторанта.

Кихаш 8 пъти един след друг. Може би е знак! Оказва се, че ресторантът е изискан, все пак е Свети Валентин, и затова пред себе си имаш няколко лъжици, няколко вилици, платнена кърпа под формата на лебед, която не знаеш дали се ползва или е за украса и 5 чинии една върху друга.

Влизаш в нета, за да провериш отгоре-отгоре как се процедира в такива ситуации, но не издържаш и си отваряш фейсбука. Там те заливат щастливи лица на весели двойки с портрети в сърца, скачащи с парашути, танцуващи професионално танго, вечерящи с октоподи, спасяващи заедно бедстващи панди и т.н....

Най-сетне ти носят храната. Супа от аспержи и морски дарове с кориандър, мащерка и див чесън и салата с прясна рукола, горчичен сос, еменатал, нещо, което не можеш да прочетеш в менюто, и бейби спанак. Почти като при баба... Размерът на блюдата е обратнопропорционален на цената им в менюто. За момент ти се случва нещо необичайно – дояжда ти се шкембе. Игнорираш тази мисъл.

Помежду ви настъпва лек смут и тишина, което те влудява, защото днес е Денят на влюбените и трябва да си говорите и да се смеете обилно и непрекъснато. Повдигаш темата за „50 нюанса сиво“, чиято филмова премиера е днес. Всичките ти приятелки – разкрепостени млади жени – са там с половинките си, събирайки опит относно последните тенденции в любовното изкуство – бой, камшици, изтезаване от страна на шефове и богати мъже и т.н. Пълна романтика. А ти какво? Решаваш, че трябва да направиш нещо по-добро от просто гледане на филм. Тази вечер е моментът.

Тъкмо сте се прибрали. Гладна си по обясними причини, спи ти се и те обливат студени тръпки, но все пак искаш вечерта да е неповторима и затова даваш ясни сигнали, че си готова за палави приключения с мъжа на твоето сърце. Въпреки че не сте се прибрали с личния му хеликоптер, разговорът за свободната от задръжки любов в стил "50 нюанса сиво" още те държи.

В разгара на страстта заявяваш, че желаеш да получиш шамар, той се дърпа, но ти настояваш. Какво толкова - всички го правят. В крайна сметка след десетки увъртания от негова страна получаваш, каквото си пожелала. Разреваваш се, заплашваш, че ще викнеш полиция, гониш го и най-сетне си лягаш...

А можеше да е просто ден като ден...

Източник dama.bg