Заплатите на учителите ще отчитат и качеството

Първите ученици, които ще учат по изцяло нов училищен закон, ще се дипломират през 2027 г. Депутатите от образователната комисия в парламента са предвидили законът да бъде приет до юни тази година, а действието му ще започне през 2016-а, пише "Стандарт". Някои от дейностите, като например финансирането на частните училища от държавния бюджет, обаче ще бъдат отложени за 2018 г. Вчера председателят на просветната комисия Милена Дамянова се срещна с представители на българския бизнес, за да изслуша неговите предложения за промени в българското училище, така че то наистина да извежда подготвени специалисти.
Българското училище започва да разчупва стереотипите си. Педагози и бизнес все по-често ще имат възможности да се намесват и променят учебните програми така, че те да пасват на конкретните нужди на учениците. Съгласно образователния закон целият втори етап на гимназията в 11 и 12 клас е оставен в техни ръце. Те ще могат не само да избират учебниците, по които се преподава, но и да кроят и прекрояват учебни програми, да определят какво съдържание да включва всеки предмет, така че учениците да бъдат максимално подготвени за бъдещето. Нещо повече - за първи път българското училище ще се отвори към по-различни образователни модели. Сега по някои от тях се преподава в частни училища - например постулатите на Валдорфската педагогика са залегнали в едно от частните ни училища, финансирано изцяло от родители, които заплащат и обучението на педагозите. В други училища и детски градини е заложена педагогиката на Мария Монтесори. В центъра и на двете по различен начин е заложено обучение съобразно индивидуалните потребности на детето. Валдорфската школа обаче залага на максимална близост до природата - в детската градина у нас, работеща по този модел, дори играчките са направени само от органични материали.

След влизането на закона в сила иновативни програми ще могат да предлагат и държавните училища. При това не само математическите - всяка гимназия и дори всяка детска градина ще имат възможност да предлагат обучение по оригинални програми, включително и разработени от родни педагози. И в момента има някои забавачки, които са базирани на такива разработки. В училищата обаче след закриването на сендовския образователен модел няма държавно или общинско школо, което да обучава по алтернативни програми. Шефът на просветната комисия Милена Дамянова разказа, че ще има строги критерии, преди едно училище да получи статута на иновативно. Така ще се гарантира, че няма всички училища да се впуснат в образователни експерименти със съмнителен резултат.

Във всеки от 18-те образователни стандарта ще има разработени специални глави, които са свързани с иновативните училища. Самите школа ще кандидатстват пред МОН, за да получат подобен статут.

Друга сериозна промяна, която държавата предвижда, е свързана с финансирането на училищата, при което делегираните бюджети ще се коригират така, че учениците вече да не бъдат ходещи касички. Единният разходен стандарт от средно 1300 лева на ученик се запазва и дори може да нарасне, но над него вече ще се надграждат и други суми. Една от тях е т.нар. добавка за условно постоянни разходи - например осветление и отопление. След като тези пари са гарантирани, учителите вече няма да се чувстват длъжни да пускат в по-горен клас ученици със слаби оценки, само за да могат да платят парното на училището. Втората добавка е за качество и тя ще се базира на резултатите от инспектирането на училището. Замисълът е тази сума да отчита не само факта дали училището има висок резултат на матурите - особено като се има предвид, че такива добавки ще получават и детските градини. Сумата ще се определя на базата на цялостния резултат от проверката на Националния инспекторат, който ще бъде нова структура по британски модел и ще е на подчинение не на просветния министър, а директно на министерски съвет. Инспекторатът не само ще извършва проверки, а ще отчита и оценките, които например родители и ученици поставят на школото. Училищата и детските градини, постигнали най-висок резултат от тези проверки, ще получават допълнителни суми, които могат да харчат по своя преценка. Тези, които имат най-ниски резултати, също ще получават допълнителни пари, но те могат да бъдат харчени единствено за подобряване на резултатите от обучението.

В заплатите на учителите също вече ще се отчита качеството

на тяхната работа, включително и това дали се квалифицират. Всеки от тях ще бъде длъжен да натрупа 48 кредита от изкарани квалификационни курсове между двата периода на атестиране, което се провежда веднъж на 4 г. Учители посочват, че в момента наистина има диференцирано заплащане, което уж трябва да поощрява качеството. На практика обаче това не се случва, тъй като критериите са размити, а директорите на много места раздават еднакви суми "на калпак", за да не създават конфликти в колектива.

Има IT гимназии, няма бизнес за тях

В десетки селища има професионални гимназии, но на практика няма бизнес, който да назначи техните кадри, стана ясно на срещата. Теодора Върбанова от "Майкрософт" например посочи, че в България има около 30 училища, които подготвят кадри в областта на програмирането. Част от тях обаче са разположени в населени места, където няма подобни компании. В Смолян например единствената фирма от тази сфера е сервиз за компютри, но въпреки това там има такава професионална гимназия. Как децата на такива места ще карат например дуално обучение, попитаха работодатели.

Много от фирмите подчертаха, че от училищата идват недобре подготвени кадри, затова те предпочитат сами да обучават стажантите си. Американският колеж например посочи, че идващите при тях млади педагози не притежават основни знания и умения. От "Заедно в час" пък акцентираха на статистиката, според която едва 7% от педагозите са под 30 г., а повечето млади учители напускат между 6 и 12 месеца от назначаването си. В същото време в близките 5 години ще се пенсионират около 25% от учителите. В най-скоро време няма да ни достигат дори преподаватели по математика.

Държавата ще плаща транспорта на деца

Държавата вече ще заплаща транспортните разходи и на гимназистите, които учат в други населени места. Милена Дамянова подчерта, че за този разход вече има съгласие и от финансовото министерство. В момента учениците от горните класове, които учат например в професионална гимназия в съседен град, сами поемат цената на билетчето си. Най-евтината карта е около 80 лева. Няма обаче да се покриват разходите на децата, които учат в същото населено място, дори ако ползват градски транспорт.
Вече ще има и защитени и средищни детски градини, които да обхванат по-пълно и малките деца от селища, където забавачките са закрити. Те обаче ще бъдат извозвани на по-малки разстояния от учениците, защото все пак става дума за малчугани на 3-4 годинки, поясни Милена Дамянова.