Боримир Марчев е на 13 години, от Разград, с туморно образувание в малкия мозък

След операция в България голяма част от образуванието е отстранено, но лекарите оставят една малка част от 5 мм, за да не причинят увреждане. Лечението – химио и лъчетерапия, е продължено в Анадолу Медицински Център.

Историята на Боримир разказва майка му Мирела

Мирела, как се стигна до тази диагноза?
През зимата на 2014 г. забелязахме, че Боримир започна леко да губи равновесие, имаше спорадични повръщания. Първоначално мислехме, че е във връзка с пубертета. Направихме изследвания, които показаха добър резултат. Докато един ден той отново повърна и отидохме на консултация. Лекарката, като го видя как залита по стълбите, докато се изкачва до кабинета, ни изпрати на ядрено-магнитен резонанс, който показа, че Боримир има тумор в малкия мозък. Вариантите, които ни предложи, бяха или проф. Романски в София или кибернож в Турция. Но ние не можехме да се организираме за един следобед за Турция и решихме да останем тук. Обадихме се на професора, който веднага ни прие. В резултат на последващата операция се оказа, че има много малък участък, който не е отстранен, тъй като лекарите се притесняваха да не увредят детето.

Какво предприехте за този неотстранен участък?
Докато бяхме в болницата се сетих за моя позната, която се е лекувала успешно в Анадолу Медицински Център. Свързах се с нея и тя ми даде контакти на Мустафа Мехмедов – българския представител на истанбулската клиника. Междувременно се свързах и с една от преводачките, която е от Разград – Жулиде, да ме посъветва, какво да правя. Изпратих до клиниката епикризите и всички документи, с които разполагам. Оттам се обадиха да кажат, че чакат детето за лъче и химиотерапия, че трябва незабавно да дойдем. Но ние нямаше как да пътуваме, защото бяхме в болница. Първоначално в софийската болница стояхме 10 дни. Но тъй като на Боримир му протече раната, се върнахме отново за още три седмици и половина.

Изписаха ни на 28-ми април 2014 и на 29-ти сутринта тръгнахме за Турция. Веднага ни приеха и направиха изследвания отново. Оказа се, че сме дошли почти на края – след операция, до 40-ия ден трябва да се започне лъче и химиотерапия. А ние отидохме на 39-ия. Първите няколко дни преминаха в програмиране, изследвания, ЯМР, провериха как е извършена операцията, дали трябва да се направи отново. Лекарите установиха, че всичко е направено много добре и ще се пристъпи към комбинирано лечение – лъче и химиотерапия.

Колко време останахте в Анадолу?
Месец и половина бяхме там. Мустафа и Жулиде поеха нещата по организацията. За няма и седмица всичко беше уредено – какво ще се прави, какво ще е лечението, запазване на часове, настаняване. Всичко беше изпипано от тяхна страна. Там ни пое Айтен, също преводачка, която беше нявсякъде с нас – по време на прегледи, на изследвания, ЯМР, лъчетерапия, химиотерапия. Тя е много опитна, предразполагаше ни, внасяше атмосфера, не беше с нас просто, за да ни превежда.

Д-р Кайъхан Енгин и проф. д-р Алп Йозкан назначиха комбинирано лечение от лъче и химиотерапия, през две седмици по един курс. Медицинската сестра, която беше за химиотерапията, Ширин, тя е детска сестра, беше изключително внимателна. Заедно с нея за химиотерапията отговаряше и още една сестра, която проверяваше серийния номер, вида на лекарството, за да се увери, че не е допусната грешка преди да се започне вливането на лекарството.

Имаше планиран по дълъг курс химиотерапия, но на Боримир му бяха много ниски показателите на левкоцитите. Цял месец стояхме с надеждата да започнем отново с химиотерапията, но професорът каза, че какво е трябвало, вече сме направили и не може да рискува повече със здравето на Боримир. И с това прекратихме химиотерапията.

Лъчетерапията с какъв уред се извърши?
Лъчетерапията се проведе с Трубийм. В началото беше с продължителонст от 20-25 минути, тъй като му облъчваха и част от гръбначния стълб, за да предотвратят евентуални разсейки. След това продължиха да облъчват само главата. За негов комфорт, както и за всички пациенти, правят специално легло по формата на тялото и маски, които са надписани. Като се отиде на процедура има съблекални и гардеробчета. Има еднократни мантии, чехли. Взимаш си маската, коритцето и влизаш. Когато приключи процедурата от рецепцията ми съобщават името Боримир и аз отивам, изчаквам го, посрещам го и му помагам да се облече. Лекарите въобще не го оставят сам. Сам е единствено вътре, на процедурата.

Къде се настанихте през този период?
Докато беше лъчетерапията, трябваше да сме близо до болницата. Тъй като всеки ден имахме процедури, а и Боримир трябваше да е под лекарски контрол, през този месец и половина се настанихме в Хотела към болницата – Титаник. След това, за следващите процедури, които вече бяха през седмица, през две, си наехме квартира, като Международния отдел и в частност Сивил ни организира транспорт, микробус на болницата, който ни взимаше и връщаше в определен час.

Разкажете ни за условията в Анадолу Медицински Център.
Впечатлих се много от болницата. Вътре няма никаква болнична атмосфера. Всичко е като в хотел – комфортни фоайета, удобни места за изчакване, мека мебел, картини, изключително чисто. И как да кажа – във всяко отделение си има нещо като гише за обслужване, където се извършва плащането, записват се часове, извикват пациентите за съответния кабинет и ти въобще не трябва да чакаш, да се притесняваш, че някой ще те пререди. Максимално спокоен се чувстваш.

Какво е отношението на лекарите към пациентите?
Ведрият тон, отношението, добрината се чувстваше навсякъде. Никой не ти вика, не ти се кара, даже нещо да си направил. От каквото и да имаш нужда, независимо дали е от битово или медицинско естество, веднага откликват. Докато тук в България все се страхуваш, че можеш да направиш нещо, че сестрите ще те навикат, че санитарките ще ти се накарат.

Как е Боримир сега?
На всеки три месеца ходим на контролен преглед за по два-три дни, като му правят кръвни изследвания и ЯМР. Следваме стриктно препоръките на проф. д-р Йозкан - Боримир да не яде никакво сладко, да пие много вода, което е с високо PH, тъй като унищожава раковите клетки, да не се излага на слънце, да не се къпе в басейни. Има страшно много ограничения, но той свикна, не се инати. Към момента вече прави леки натоварвания - играе тенис, федърбал, кара колело.

Ходи ли на училище?
Боримир в момента е в 7-ми клас, на индивидуален план, вкъщи идват учители и завършва с текущи оценки. Решихме да не се явява на тест за матури след 7-ми клас, а на есен ще е в езикова гимназия - ние кандидатствахме по документи, защото има ТЕЛК и той има това право. Това, което му липсва е самата атмосфера в училището и контактите с учениците.

За повече информация посетете www.anadolumedicalcenter.bg