Руско-украинската и гръцката криза поставиха под съмнение ценностния консенсус, върху който се изгражда Обединена Европа

Гръцката криза доближава точка на пречупване. Правителството на Ципрас прилича на плувец, който се е отдалечил от брега на такова разстояние, че не е ясно дали ще му стигнат силите да се върне обратно. Независимо от конкретния изход през следващите дни, щетите вече са нанесени и техните последствия ще определят не само перспективите за развитие на Гърция, но и на Европейския съюз като цяло. Кризата прераства в бедствие и опитите за неутрализиране на нейните последствия ускоряват процеса на разпад.

Разрушителният потенциал на кризата продължава да нараства, тъй като основните й фактори все още не са неутрализирани. Продължителната "спасителна операция" създаде нагласа, доближаваща се до еуфорията. Разрастването на кризата активира други, паралелно съществуващи рискове, които разширяват обхвата на очакваните поражения.

Официалното признание за огромните загуби в публичните финанси от правителството на Папандреу нанесе тежки щети върху публичния образ на Гърция и влоши шансовете за преодоляване на кризата. Правителството на Самарас не успя да предприеме мерки за разширяване на подкрепата за реформи вътре в самата страна. Политическата криза изведе на преден план радикалния ляв и десен популизъм, а задълбочаването на политическата криза може да се окаже по-опасно от проблемите с гръцкия дълг.

Временното решение на кризата най-вероятно ще предизвика отстъпки от страна на гръцкото правителство, които ще доведат до ново равнище на политическата криза в страната. При тези условия предсрочните парламентарни избори няма да доведат до генерирането на необходимата политическа воля за ефективно управление на кризата. В гръцкото общество няма съгласие относно източниците на кризата и отговорността за нейното разрастване до мащабите на бедствие.

През изминалите десетилетия две политически фамилии и техните корпоративни периферии успяха да превърнат корупцията в начин на управление.  Гръцкият опит показва, че корупцията не е нито лява, нито дясна, че тя може да бъде консолидирана и укрепена до степен, в която да подмени напълно механизмите на демократично управление. Проблемът е в това, че гръцките граждани не се противопоставиха на собствения си политически и стопански елит. Това позволи популизмът да пренасочи отговорността за случващото се към кредиторите на Гърция, встрани от добре защитените интереси на онези, които наистина носят отговорност за днешното състояние на страната.

Вторият източник на риск продължава да бъде извън Гърция - в десетките институции на Европейския съюз, които са имали възможността или задължението през всички тези години да идентифицират корупционния риск и да противодействат срещу разрастващата се корупция в Гърция. Традиционно стратегията на гръцките управляващи даваше резултати. Десетилетия наред Гърция пледираше за това, че Европа е длъжна да продължи да помага на страната, защото тя е оградена от врагове - на север от съветския блок, на изток - от Турция. Тази стратегия даваше резултат прекалено дълго време. И до днес изглежда, че не всички са готови да неутрализират или поне да ограничат до минимум инерцията на този процес.

 Цената на необходимите решения нараства 

Тя надвишава многократно стойността на гръцкия дълг. Най-тежкият проблем е в това, че гръцките граждани, поне следващите две поколения, ще трябва да платят тази цена. От гледна точка на днешния ден, в контекста на българската среда това твърдение изглежда недостоверно заради все още високите равнища на пенсионно и социално осигуряване в Гърция и сравнително високите доходи, осигурявани от публичния сектор. Но истинският политически цинизъм е в това, че днешните управляващи, които насърчават гражданите да скандират "Няма да платим! Няма да платим!", много отдавна ще са се оттеглили от активната политика, когато гръцките граждани вече ще са започнали да плащат тази непосилна социална цена.

Гърция бе обирана систематично и нейните граждани ще трябва да платят цената за това. Ние знаем какво означава това. Изглежда, че няма толкова бедна страна, която да не може да бъде обрана. Проблемът е в това, че началото на края на кризата ще започне, когато гражданите постигнат съгласие помежду си относно това как са били ограбени и каква е отговорността на политическия и икономическия елит. Докато липсва това съгласие, всички останали спасителни мерки ще имат частичен и временен характер. Докато популизмът успява да промени до такава степен перспективата към разрастващата се криза, създавайки илюзорни очаквания за някакви магически решения, продължаваме да се отдалечаваме от възможния изход.

Предварителните анализи за възможните рискове пред България в резултат от разрастването на гръцката криза се основават на секторни оценки. Анализът на риска по сектори на пръв поглед не дава основания за тревога. Успокоителните послания у нас имат съществено значение, за да бъдат неутрализирани рискове от паника. Секторните рискове пред България остават сравнително ниски, но част от негативните влияния от гръцката криза ще се реализират по-скоро на хоризонтално равнище, развивайки се във връзките между отделни сектори. Този тип системни рискове трябва да бъдат изследвани внимателно.

Вторият рисков контекст, в който задълбочаването на гръцката криза ще окаже влияние върху развитието на България, е в регионален план. Съществена част от крайграничните територии, устойчиво формираха своя стопански профил спрямо определен тип потребление от страна на гръцки граждани. Свободният обмен и мобилност не изградиха стабилна перспектива за развитие на българските съседни региони, но повлияха върху формирането на определени очаквания. Трудно е да се оцени налице ли е риск от имиграция на бизнес, капитали и хора към България в резултат от влошаването на ситуацията в Гърция. Но гръцката криза без съмнение ще окаже съществено влияние върху българското регионално развитие.

Деморализиращото влияние на гръцката криза върху Европейския съюз изглежда по-дълбоко от очакваното. Не би трябвало да се очаква, че съществена част от страните - членки на Европейския съюз, биха се поколебали дали международното право и договорите трябва да се спазват. За съжаление, по отношение на Русия се оказа, че подобно, дори минимално съгласие е трудно да се постигне. Не би трябвало да има съществени колебания дали дълговете трябва да се плащат, или не. Оказа се, че и в това отношение европейските страни трудно постигат съгласие. Изглежда, че руско-украинската и гръцката криза поставиха под съмнение ценностния консенсус, върху който се изгражда Обединена Европа.

Независимо от междинните решения по отношение на системните рискове, поставянето под съмнение на този ценностен консенсус, самата възможност този консенсус да бъде разколебан формира ново ядро от рискове. Неговото преодоляване няма да бъде постигнато само чрез структурни промени в европейските институции. Ако под действието на различни външни или вътрешни фактори в Европейския съюз е възможно да бъдат разколебани принципни позиции, то тогава всяка външна провокация срещу европейски и международен ред би могла да води само до задълбочаване на проблемите.

Отвъд преките щети, които ще понесе гръцкото общество, както и всички останали страни, имащи отношение към развитието на кризата или нейните решения, гръцката криза се отразява върху общественото доверие към ефективността на европейските институции. Този негативен ефект ще задълбочи недоверието в институциите, а именно тази политическа по своя характер криза винаги е била в самата основа на всички други кризисни явления.