Родолюбците посетиха български места в Северна Добруджа

Поклонение пред паметната плоча на Апостола на свободата Васил Левски в севернодобруджанското село Еникьой и обиколка на места, свързани с хилядолетното българско присъствие в Северна Добруджа организираха в края на миналата седмица Националния младежки комитет на ВМРО и структурите на родолюбивата организация в Добрич. Поводът бе 178-годишнината от рождението на Апостола. Преди 4 години по предложение на Инициативен граждански комитет, с активното участие на ВМРО и родолюбци-доброволци и с финансовата подкрепа на Фондация “Българска памет” бе поставена паметна-плоча барелеф на Васил Левски в севернодобруджанското село Еникьой /днес Михаил Когълничану/. Тук през 1866-67 г. Дяконът е бил учител и е пял в местната българска църква. От четири години насам структурите на ВМРО в Добрич и Варна организират поклонения в дните около годишнината от рождението на великия революционер. Тази година в мероприятието се включиха младежи от цялата страна. Поклонението бе комбинирано и с посещение на знакови места – свидетелства за българския характер на Северна Добруджа.

Обиколката започна с посещение на крепостта Истрия. Районът около нея е запазил следи на уседнал живот още от каменната епоха, а в църквата на днешното село, което допреди седем десетилетия е било с преобладаващо българско население са запазени и църковни книги на старобългарски. Следващата спирка бе българската средновековна крепост Ново село /Ени сала/, част от укрепителната система на Първото и Второто българско царство, а след това и на полунезависимито феодално българско княжество на деспотите Добротица, Балик и Иванко. В двора на църквата „Свети Георги” в Бабадаг участниците в обиколката видяха съхранени и до днес граждански български надгробни камъни и военен паметник, върху който е поставена плоча на румънски език.

Младите патриоти почетоха паметта на Апостола, като се поклониха пред барелефната му плоча, поставена върху сградата на бившето българско училище /днес здравен пункт/ в Еникьой, където Левски е даскалувал. Поднесени бяха венци пред паметния знак, сведени бяха глави за минута мълчание. В местния храм, носещ името на светите братя Кирил и Методий,  Дяконът е пеел по време на църковните служби. Иконите в старата църква са прекрасни образци на възрожденската българска иконопис, дело на майсторите от Тревненската зографска школа Захария Цанюв и сина му Цаню Захариев.

Обиколката продължи в Тулча – градът-крепост на българщината в Северна Добруджа. Надписите в църквата „Свети Георги” недвусмислено говорят за преобладаващо българския характер на града през Възраждането. На български са изписани и надгробните плочи на българите, дарили средства за построяването на храма. В съседство е сградата на бившето българско девическо училище. Върху фасадата й е запазен надпис, поставен при откриването на школото. Посетена бе и къщата, в която Стефан Караджа е живял осем години. На нея е монтирана плоча, която напомня за престоя на прославения войвода в севернодобруджанския град.

Следващата спирка е манастирът Кокош, създаден от български монаси през 30-те години на 19-ти век. Старото крило на светата обител е запазено в автентичния му вид – типичен образец на възрожденската архитектура, характерна за българските манастири. В манастирското гробище са погребани подофицер Неделчо Ламбов и трима войници от Седми преславски полк, загинали в края на Добруджанската операция на Трета българска армия през декември 1916 г.

Стигаме и до Онгъла. Укрепеният лагер на кан Аспарух се е намирал на мястото на днешното село Никулицел, в подковообразна долина. Именно тук през 680 г. българите разгромяват войските на Източната римска империя и поставят началото на държавата ни отсам Дунава. В Никулицел спираме и в средновековната българска църква „Св. Атанас Летни”, строена през 13-ти ли 14-ти век – най-стария запазен в Добруджа храм. Той е умалено копие на Боянската църква.

Посетените от младежите български места далеч не са единствените свидетелства за хилядолетното ни присъствие в тази забравена българска земя. В Северна Добруджа все още има ценни за историческата ни памет места. Българската държава трябва да прояви по-сериозен интерес за тяхното съхранение и опазване. Наследството ни в тази изконна българска земя трябва да се пази и популяризира сред съвременните българи.