Скандалният свищовски ректор В. Адамов може да се прости с докторската си степен със задна дата

Просветното министерство се залавя с плагиатството, пише в. "Стандарт". За първи път с промени в Закона за насърчаване на научните изследвания ще бъдат въведени текстове, свързани с интелектуалните кражби и начините, по които ще се процедира с техните извършители. Очаква се тези промени да бъдат предложени наесен и да влязат в парламента през октомври, въпреки че провеждането на изборите най-вероятно ще забави тяхното приемане.

В България за плагиатството все още се говори като в бележка под линия - леко свенливо. Дори и в законите. Въпреки че в научните среди се разказват редица случаи на интелектуални кражби, включително и за хора на високи постове в науката. Величко Адамов например изкара два мандата като ректор на Стопанската академия в Свищов въпреки публичната тайна, че е
откраднал своя дисертационен труд от френски икономист
И въпреки че негови колеги публикуваха многократно документи, доказващи тази кражба.
Причината е, че към момента единственият орган, който може да се произнася по случаи на плагиатство, е съдът. При това от интелектуалната кражба могат да се жалват само пряко засегнатите от нея. Ако те са вече покойници или са чуждестранни учени, едва ли Темида въобще ще обърне внимание на случая, дори и ако за него има железни доказателства, представени например от колеги на извършилия кражбата. Страната ни не познава до момента осъдени за плагиатство. И знае един-единствен случай на научен работник, отстранен заради подобно нарушение - в Техническия университет. Познава обаче и куриози - човек от университета в Шумен, посочил, че негов колега е преписал цели страници от друг богослов, да бъде наказан заради "уронване на доброто име" на висшето училище.
Ако измененията в закона станат факт, и Адамов, и други негови колеги ще се простят с докторските си степени. Те ще могат да бъдат отнемани и със задна дата, ако специален орган, създаден от МОН, докаже, че научните изследвания, с които са се хабилитирали, не са оригинални. Промените ще бъдат въведени със специална глава, свързана с научната етика, която ще бъде част от Закона за насърчаване на научните изследвания. Неотдавна за пръв път идеята лансира заместник-министърът на образованието проф. Николай Денков. Той посочи, че
това е не само български проблем
а в последните години все по-често се превръща и в световен. При това става дума не само за кражби, а и за фалшифициране на научни данни - нещо, което е зачестило, откакто науката се финансира масово. В Съюза на учените също трупат документи за ситуации, в които български учени или са откраднали своите трудове, или чисто и просто с неверни данни са защитили тези, които няма как да бъдат доказани. В същото време водещи научни издания ни наредиха в списъка на европейските шампиони по плагиатство. Изследването е правено със специални засичащи програми и обхваща само текстове, качени в мрежата. Всеки копиран текст "светва" в червено и така България се оказва сред държавите, в които най-масово се копират и крадат чужди трудове - около 20%.
Идеята на МОН за промени е първоначално да бъде дадена възможност на самите университети да се справят със случаите на нарушена научна етика - тоест откраднати трудове, некоректни данни и други нарушения. Те трябва да си създадат контролни механизми за проверка и сами да отстраняват хората, които не са я издържали. Ако имат докторска степен, тя да им бъде отнета.
А ако са професори или доценти, да бъдат уволнени
тъй като според закона в момента това са академични длъжности и човек е професор, само докато е назначен в съответното висше училище или институт.
Ако обаче университетът не се справи с решаването на задачата, последното място, което може да бъде сезирано, е специален отдел към новата Агенция за научни изследвания и иновации. Освен че тя ще приюти и фонда за научни изследвания, и този за иновациите, нейна ще бъде грижата и да следи за прозрачността в науката - от оповестяването на научните данни до раздаването на парите. Сигнали до нея могат да подават всички, които са констатирали кражбата, а не само засегнатите лица. Към хората, които са уличени в плагиатство, ще има и други санкции. На тях вече няма да им се позволява да водят проекти, кандидатстващи за публични средства - независимо дали става дума за наши или за европейски пари, казва заместник-министърът на образованието проф. Костадин Костадинов. Ще се следи също дали има дублирано финансиране на едни и същи изследвания. Както и дали не се финансират проучвания, за които вече са изнесени отрицателни резултати - тоест друг екип е правил изследването и то не е довело до очаквания резултат. За целта обаче всички данни, включително отрицателните и експерименталните, трябва да бъдат качвани на интернет страниците на университетите или на съответния орган, финансирал проектите. Така ще бъде избегнато и още нещо - учени да напасват експерименталните си данни или направо да ги фалшифицират, за да защитят резултат, до който иначе няма как да достигнат. И в момента в научните среди се спряга името на роден изследовател, който се е хабилитирал, доказвайки теорията си с напълно измислени данни. Знае се и името на изследовател, освободен от един институт на БАН за плагиатство, който впоследствие става директор на друг. Съществува и човек, който е пострадал пет пъти от откраднат интелектуален труд, разказва Николай Поппетров от Съюза на учените. Въпреки това много от тези хора продължават да са на постовете си, тъй като липсват механизми университетите да санкционират плагиатството и всичко е оставено на съда, който най-вероятно не притежава капацитета да се произнесе има ли интелектуална кражба или не. Особено когато става дума за природни или точни науки и като се има предвид, че такива случаи са подсъдни на районните съдилища.
Разказват се и други типични случаи на плагиатство - има например научни ръководители, които ползват разработките на свои студенти и докторанти
като от 100 страници дипломна работа с нужните съкращения например правят 30 страници монография. Много популярна е и практиката на натрапено съавторство - прилагат я шефове на институти и катедри, както и ректори и декани, които обещават съответните облаги или директно прилагат натиск върху подчинените си, за да впишат имената им като свои съавтори. Ако промените в закона станат факт, вероятно самите университети ще могат да се справят поне с част от сигналите. Едва ли с всички. Особено предвид факта, че в последните години депутати и министри също се впуснаха да се хабилитират, наемайки "писатели в сянка" да създават научните им трудове.