Петев и играчите взаимно се бяха заразили с малодушие

Любим израз на футболисти и треньори след загуба е "гледаме напред". Само,че когато губеха мача от Норвегия с 0:1, и оставаше близо цяло полувреме игра, "гледащите напред" трябваше да се втурнат в предни позиции. Дори и да бяха загубили, никой нямаше да ги обвини поне в малодушие.

Вярно е, че и Петев изглежда няма да има шанс при сегашното поколение футболисти в националния отбор. Но и той можеше отстрани да накара играчите да излязат от малодушието което ги бе обхванало. А се получи така,че и той в доста моменти от мача показа слаба психика от треньорската скамейка.



Явно, когато залогът в даден мач е голям за тези футболисти, и колкото певече се навиват да направят нещо, толкова повече не става нищо на терена.


Проблемът е,че повечето от тях не играят редовно в срещите на техните клубни отбори. И са изгубили елементарен тренинг за футболна решителност на терена.

Със сигурност като дойдат в националния тим имат желание да направят нещо. Но факта,че не са титуляри в своите отбори изостря психиката им до такава степен,че  се сковават напълно на терена с екипа на националния отбор.


Може да звучи парадоксално,но сега, същите тези футболисти след като вече няма да играят и за баражи, трябва да са освободени в следващите мачове с Италия и Хърватия като гост и с Азербайджан в София.

Ясно е,че срещу азерите отново ще блъде бит рекордът на празен стадион. Но просто това са националите ни в момента. И трябва, ако не могат да играят за класиране, да играят поне за честта на националната фланелка. А за нея не се искат победи на всяка цена, а здраво хвърляне. Ако бият, добре дошло. Ако загубят, да го направят с чест. Да не им се налага да казват след мач "вдигаме главите". И разбира се любимото "гледаме напред"...