Още древните римляни са разбрали, че обединението изгражда малкото, разединението разрушава голямото!

Проф. д-р Александър Чирков е най-известният български кардиохирург, баща на сърдечносъдовата хирургия у нас, извършил през 1986 г. първата трансплантация на сърце в целия Източен блок, включително и бившия Съветски съюз. Той е създател на елитната университетска болница “Св. Екатерина” и основоположник на модерната българска школа по кардиохирургия и кардиология.
Как да живеем по-добре в напреднала възраст? Навярно този въпрос мнозина от вас са си го задавали вече не един път.
Аз също често се питам и ще споделя онова, което силно ме вълнува. Наскоро прочетох едно интервю на възрастна холандка, която живяла 115 години. Питаха я, как е достигнала до тази възраст (без деменция) и с толкова пъргава мисъл в разсъжденията. Основното, което ми направи впечатление в нейните отговори, бе, че на първо място тя поставяше даденото й от Бога качество да обича семейството, децата, внуците и правнуците си със същата сила, както и на младини. На второ място бе нейното отношение изобщо към хората. Най-важното, казва тя, на което се радвала, били успехите на нейните приятели, на всички, които живеят дори по-добре от нея. И забележете: това е така, защото тя смята, че и най-богатият може да живее добре само тогава, когато цялото общество е здраво и силно и успява в набелязаните си цели; не я дразни например, че някой друг е постигнал преди нея онова, което тя е пожелала да има... Възрастната жена благодареше на Бога, че й е отнел най-лошите качества, които притежават хората - завистта, злобата, омразата и желанието за мъст! Напротив, отговаря интервюираната, много пъти, когато лично чувах нелепи неща по мой адрес, аз се усмихвах и наистина мога да потвърдя, че онова, което казва жената, е задължително изискване и качество, което трябва да притежава съвременният модерен човек. С негативните качества в едно гражданско общество е трудно да се живее; при липса на желание да се разбереш с останалите граждани и да демонстрираш своето превъзходство ти създаваш проблеми както за тях, така и за самия себе си…Такива хора с архаична представа за живота в едно цивилизовано общество живеят в непрекъснато напрежение и постоянен стрес. В стремежа си да не бъдат прецакани (извинявам се за жаргонния израз) те умират много по-рано, дори и да са постигнали голяма кариера, без да са дали нещо съществено за обществото! Давам ви следния пример, извлечен от живота на най-големия кардиохирург на наше време проф. Дебеки. Той беше алтруист, отзивчив човек, готов да научи всеки на своя труден занаят. Имах честта лично да го познавам и го наричам с признателност мой учител и приятел (Бог да го благослови!). По моя покана Дебеки посещава два пъти България и съм длъжен да отбележа, че при него са специализирали едни от най-големите светила в сърдечната хирургия на Западна Европа и света. Също и някои от моите ученици (единият от тях ме замести като шеф на Университетска болница “Св. Екатерина”!). Както и да е, преди време обаче проф. Дебеки ме помоли да организирам екип и с него да замина за Москва. Там трябваше да бъде опериран предишният руски президент Борис Елцин. По това време (1992-1993 г.) проф. Дебеки бе вече навършил 96 години и не беше желателно да пътува, но продължаваше да бъде шеф на най-големия сърдечен център в Тексас. Прецених, че след промените у нас, извършени на 10 ноември 1989 г., стратегията на времето не позволяваше да ходя в Москва. Отказах да отида, но казвам всичко това и навярно всеки може да си зададе въпроса как човекът, който е оперирал в продължение на 74 години (проф. Дебеки живя 99 години и 8 месеца), и до последните си дни бе в състояние да върши това безупречно като истински перфекционист… Значи възрастта не е преграда въпреки потребността от точност и издръжливост при всяка сърдечна операция… Има нещо друго, което пропущаме…
Изучих историята на една друга жена, родом от Франция, която е на 126 години и все още е жива. Тя има завидна памет и при нея нещата са сходни с живота на столетницата от Холандия. Веднага се сещам, че след пристигането ми в Западен Берлин (1966-1967 г.) моите колеги често ми казваха: ”Ти идваш от страната на столетниците…” Трябваше да им обяснявам, че това е било по времето преди Втората световна война, когато 85 на сто от населението на България е живяло по селата и се е занимавало със селско стопанство. По същото време завистта и злобата между хората почти не е съществувала или ако я имало, е била далече по-малка, не в тези промишлени размери каквато днес се лее ден и нощ… 90 на сто от кметовете тогава на малките селища са се стремели да помагат на хората, не да им пречат чрез своята незаинтересуваност към тяхната житейска съдба. За същото време в един лондонски вестник прочетох, че България през 1943 г. е била сочена за истинско стопанско чудо, която след 500 години османско владичество, след няколко тежки войни попадала в десетката на света по брутен вътрешен продукт… Как става това?
И още един интересен факт, който почерпих от елитно медицинско проучване, извършено от Холандия, Дания, Германия и Скандинавските страни съвместно с Харвардския медицински университет. Заключението, което правеха учените, е, че човек, който изпитва злоба, завист и желания за мъст, гони кариера, която е без особена полза за обществото, а за лична изгода - умира много по-рано или се разболява от високо кръвно налягане, появяват се сърдечни проблеми, покосяват го инфаркти, инсулти и левкемии… Всъщност той трудно намира способност да изпитва радост. Дори светската тъга с плач успокоява мозъка и човешкото тяло, е казал Овидий (Публий Овидий Назон (43-18 пр.Хр.) - той е римски поет, който по неизвестни причини изпаднал в немилост и бил заточен в град Томи (дн. Кюстенджа) на Черно море, където умрял. В своите “Тъжни песни” и “Понтийски поеми” Овидий споделя, че има някакво блаженство в плача. Защото в моменти на радост и на скръб мозъкът изпраща импулси до клетките на тялото и те отделят ензими, които намаляват тяхното стареене…
Моят съвет след дългогодишно изучаване на човешкото тяло и най-вече на човешкото сърце е: за да живеете дълго и щастливо, се хранете разумно, преди 18 ч, правете разходки, извършвайте много движения, от които всяка ваша клетка изпитва въпиеща потребност. Всеки от нас, когато е в стрес, когато е сприхав, злобен и обладан от желание да мъсти, вдига кръвното, появяват му се сърдечни болести - всичко туй е реакция на мозъка, че не го оставяме на спокойствие да си върши работата, за която е предназначен, а го товарим с толкова отвратителни качества, които са дело на дявола…
В горецитираното научно проучване се доказва, че хората, които се усмихват най-малко по 20 до 30 пъти на ден, които полагат максимум усилия да бъдат любезни, да са отзивчиви, да се хранят бавно и да изпитват радост от храната в умерени количества, които се движат всекидневно - живеят с 12 до 13 години по-дълго. Живеят здрави, без болки и в радост!
Още древните римляни са разбрали, че обединението изгражда малкото, разединението разрушава голямото! Нека да се обединим около това разумно начало и да бъдем добри и към лошия, тъй като това е начинът да го култивираме и приобщим към цивилизованото общество. Ако желаем нашите възрастни, и особено самотните българи, да се радват и те на живота както младите хора, чието израстване и подготовка за живота са продукт точно на възрастните хора, трябва да изградим една институция в администрацията, която да се грижи за тях както здравословно, така и в хуманно-обществено отношение. Едва тогава можем с гордост да се наречем цивилизована страна…