Равносметката обаче не е толкова черна-2015 г. приключва без спад в броя на туристите, но със спад в приходите

След като през 2014 г. българският туризъм попадна под ударите на продължилата икономическа криза у нас и кризата Русия-Украйна, 2015 година добави още кризи към така важния сектор за икономиката ни, пише в свой анализ investor.bg. Геополитическата конюнктура се усложни и постави туристическата индустрия пред нови стрес тестове.

Наред с продължаващата криза Русия-Украйна и локалните проблеми на сектора, които още стоят на дневен ред, българският туризъм се оказа притиснат от допълнителни фактори - гръцката криза, санкциите срещу Москва, несигурността, идваща от засилващите се военни конфликти в света, общата икономическа криза. На пръв поглед все неблагоприятни ветрове, срещу които българската туристическа индустрия трябваше да си проправя път.

Равносметката обаче не е толкова черна. 2015 година приключва без спад в броя на туристите в България, но със спад в приходите. Причината – очакваният отлив на руски туристи, но и компенсация заради поевтиняването на енергоресурсите.

В средата на годината обаче и браншът, и държавата определиха 2015-та като изключително трудна за туристическия сектор. И ако 2014-та вещаеше трудни времена за българския туризъм, то 2015-та усети и първите сериозни удари.

През изминалата година като цяло не се случи апокалипсисът, който някои вещаеха за туризма. В същото време очакванията на бранша за стабилен гръб в лицето на туристическото министерство като че ли не се сбъднаха. И ако спадът на руския пазар беше очакван, то неочакван беше отливът на туристи от западноевропейските пазари, който беляза летния туристически сезон, и така той остана некомпенсиран.

Празно Лято 2015 без апокалипсис

Очакванията и на държавата, и на туристическата индустрия за слаб летен сезон се оправдаха, въпреки че като цяло сезонът не беше тотален провал. Лятото приключи с очакван, но не и катастрофален спад на руските туристи. Драмата с отлива от тези пазари се разигра по-скоро преди началото на активния летен сезон, когато прогнозите и негативните очаквания взеха връх. Коментарите стигаха до крайност – дори за отлив до 60 или дори 80 на сто от руския пазар, който в крайна сметка не се случи. Сезонът приключи със спад на руския пазар от 25 на сто. Всъщност летният сезон започна доста колебливо след спадовете от юни и юли, но август внесе успокоение, след като се оказа най-силният месец, който приключва с ръстове по всички параметри – по приходи от нощувки, брой туристи, заетост на легла.

Въпреки всичко данните за масовия морски туризъм, който е и най-нискобюджетният, бяха очаквано слаби - спад от близо 20 на сто, който дойде от отлива от руския пазар, но и от спада от немския и скандинавския пазар и този от Източна Европа. За съжаление, тези спадове не можаха да бъдат компенсирани от туристи от други дестинации през лятото. Някои туроператори и туристическите агенти коментираха, че летният сезон през 2015 година за туризма е бил най-слабият в България от осем години насам. Други пък не бяха толкова крайни в оценката си и го определиха като доста труден за бизнеса, но не и катастрофален.

Изненадващи спадове от важните пазари

И ако спадът на туристи от руския пазар не ни изненада, то като цяло неприятна изненада за всички бе отливът на посетители от други западноевропейски пазари. Туроператори и хотелиери отчетоха рязък спад на посещения от европейските пазари, както и от съседните ни традиционно силни пазари. От приемането ни в Европейския съюз насам до днес делът на европейските туристи всяка година намалява, отбелязаха от Асоциацията на българските туроператори. По техни данни през 2007 година този дял е бил 75%, а към днешна дата се е понижил до 50 на сто.

Драстичен отлив на туристи беше регистриран включително и от съседните ни държави - Гърция и Румъния, които в други години регистрират сериозни ръстове в туристическите посещения. Най-сериозен отлив беше отчетен от Гърция - 100%, от Румъния също - 65%.

Като цяло туроператорите регистрираха намаление на почти всички важни пазари. А очакванията на бранша за компенсация от пазари от Западна, Северна и Централна Европа и Балканските страни не се случиха.

Трудно, но не и невъзможно

Като цяло туристическата индустрия през 2015 година издържа стрес теста на изключително сложната геополитическа конюнктура, каза за Investor.bg Румен Драганов от Института за анализи в туризма в общата си оценка за годината и сектора. Той смята, че туристическият бизнес е доказал, че е стабилно стъпил на земята в кризи и може да издържи на стрес ситуации.

Като отчете, че кризата Русия-Украйна е довела до значителен спад на руски и украински туристи у нас, експертът коментира, че не може да се говори за спад по параметъра брой туристи. Не можем да кажем, че сме загубили по този показател, въпреки че загубихме много от пазари като Германия и Великобритания, но в същото време са се увеличили посещенията от други дестинации у нас, което нулира спада, каза експертът.

Понижение обаче има по отношение на приходите – те са с около 180 милиона евро по-малко спрямо миналата година. Дължи се най-вече на отлива на руските туристи, но до известна степен се компенсира от поевтиняването на горивата и други енергоизточници.

Министерството на туризма – охлаждане на ентусиазма Изминалата 2015 година ще се запомни и с друга отчетлива тенденция – все повече се разминават очакванията на бранша от държавата с реалните политики на ресорното министерство. Липсата на правилна или въобще отсъствието на комуникационна стратегия беше основна критика на туристическата индустрия към ресорното министерство. Тя бе адресирана както към идеи на ведомството, като например идеята за безплатните чадъри на плажа у нас по подобие на Гърция, така и към стратегията по промотирането на българския туризъм.

В същото време браншът остава постоянен в очакванията си от Министерството на туризма. Иска конкретни резултати в две посоки - да се промени отношението към легалните играчи в бранша и структурите, които го представляват, и да се промени фокусът на националния маркетинг и реклама, като се измести от Източна Европа към Европейския съюз.

За едногодишното си съществуване Министерството на туризма успя да положи началото и на важни за индустрията политики и инициативи.

Първи стъпки

Дългоочакваният онлайн регистър на туристическите атракции в България стана факт. Той предоставя на едно място наличната информация за различните видове туристически атракции на територията на цялата страна – културни и природни обекти, фестивали, религиозни храмове и др. Предстои обаче по-важната работа – изготвянето на стратегия за управлението на тази туристическа собственост, така че тя да стане конкурентоспособна и да носи приходи на общините. Министерството на туризма има за цел да стане one-stop-shop за големи инвеститори, стана ясно още през годината. Беше обявено и разработването на инвестиционна карта на България за туризма.

Национална стратегия за туризма, която залага обособяването на регионални туристически брандове чрез туристическо райониране, също беше анонсирана. Голям проблем остана и изграждането на България като туристическа дестинация – индустрията продължава да твърди, че е наложително да се промени нашата комуникация със света по отношение на туристическия продукт, защото към днешна дата в чужбина все още не ни възприемат като европейска дестинация. По всичко личи, че това ще е основно предизвикателство и следващата година.