Няколко личности от България, Европа и света, които имат потенциал да променят нещо, за добро или лошо

През тази година има президентски избори в България. Също така има президентски избори в САЩ. Очевидно е, че искаме или не, няма да можем да избягаме от някои лица - например това на Росен Плевнелиев или тези на Доналд Тръмп и Хилари Клинтън. Вероятно ще има и други, доста по-интересни персонажи, с които новата година ще ни запознае.
Тук се опитахме да съберем (съвсем неизчерпателна) колекция от лица, които мислим, че също ще имат значение през 2016 г. Опитахме се да избягаме от най-очевидните, като например Бойко Борисов, защото е ясно, че фигурата на премиера винаги е във фокуса на внимание, или Ангела Меркел, защото е ясно, че миграцията ще продължи да бъде тема номер 1. Дори онези, които ви изглеждат очевидни, са тук поради доста конкретни поводи, заради които ще ги следим през следващите месеци и които зависят до голяма степен от личния им принос или действия. Например, въпреки че референдумът във Великобритания ще бъде решителен момент в следващите 12 месеца, Дейвид Камерън не може да бъде изваден като личността, от която ще зависи този резултат.
Хората, които ви посочваме като важни през следващите 12 месеца, или имат потенциала да променят нещо сериозно в своята област и усилията им със сигурност заслужават по-голямо внимание, или ще се откажат от тази възможност и чрез този си избор също ще ни повлияят.

 Димитър Радев, гуверньор на БНБ

Новият гуверньор на БНБ пое поста през лятото на 2015 г. с ясното съзнание, че не го чака лесно начало. В края на първата си година той трябва да е превел банковия сектор през пълна проверка, която да покаже всичките му слабости, но по възможност без това да го срути. Предстоящата оценка на качеството на активите на 22 банки в страната е най-мащабното подобно изпитание в страната и при него залогът е голям. А това, което прави ситуацията още по-опасна, е тежкото наследство на сринатата репутация на "Банков надзор" покрай фиаското й с КТБ. То е причината централната банка да не може да разчита, че при негативни резултати ще успее да респектира публиката със спокойствие.
Освен това БНБ има много ограничени функции на кредитор от последна инстанция и затова трябва да е двойно по-внимателна в подготовката и в комуникацията на всяко свое действие по проверката. Преди 2 години ЕЦБ скъса десетки банки с уговорката, че повечето идентифицирани проблеми от тях са били вече адресирани и че те ще имат време да наберат капитал. В България, и особено при местните банки през солидни централи зад гърба си, това няма да е случаят и за всяка провалила се банка ще трябва да има координиран план какво следва - дали ще се спасява, как и колко склонно е правителството и данъкоплатците да го правят.
Тук ключовата роля на Радев и екипът му ще е да балансира правилно твърдостта, с която действа. Прекалено рестриктивен стрес тест може да доведе до паника, но пък ако е прекалено снизходителен, едва ли някой ще му хване вяра. Освен това, ако някоя банка, "минала" теста, след това се окаже проблемна, това ще доубие доверието в БНБ. Радев вече пое риска да работи с подуправителите на предшественика си Иван Искров и сега всяка тяхна евентуална грешка ще се мултиплицира.

Ирина Бокова, ген. директор на ЮНЕСКО

След дълга битка за номинацията за генерален секретар на ООН ръководителят на ЮНЕСКО изглежда все по-близо до целта си. Възможно е още до края на януари правителството да обяви кого издига за поста и има голяма вероятност това да бъде Ирина Бокова. Ако България се обедини зад кандидатура скоро, напълно възможно е най-високият пост в световната организация да е в обсега на София. Поради странно стечение на фактори - Русия, редът на Източна Европа, полът на Бокова - 2016 г. може да се превърне в голям триумф за българската дипломация.
Бокова ще бъде фигурата, която ще трябва да понесе това бреме и да спечели подкрепа за себе си. Тя води битка със зъби и нокти за номинацията и вече подготви сериозна кампания, но финалният спринт предстои. Прекалено демонстрираната й близост с Москва обаче може да създаде препятсвия в последните метри.

Екатерина Захариева, министър на правосъдието

Новият правосъден министър Екатерина Захариева беше издигната за поста с обяснението, че за разлика от предшественика си Христо Иванов може да работи с всички парламентарни групи и не влиза в конфликти. Именно тези качества ще й трябват, за да прокара ключовите законопроекти, които да продължат постигнатото с промените в конституцията, приети в края на миналата година.
Предизвикателствата пред Захариева ще започнат още след две седмици, защото именно тя ще трябва да "преведе" доклада на Европейската комисия за недостатъците в областта на правосъдието и вътрешните работи до засягащите го институции - парламент, Висш съдебен съвет, прокуратура и т.н.
Следващата й задача ще бъде да успее да прокара, при това за по-малко от три месеца, мащабните промени в Закона за съдебната власт, които могат до известна степен да оберат недостатъците от орязването на промените в конституцията.
Встрани от съдебната реформа на плещите й ще седи и продължаването на други мащабни започнати реформи, като подобряване на условията в затворите, младежкото правосъдие, електронното правосъдие и т.н.

Томислав Дончев, вицепремиер по еврофондовете

Вицепремиерът, отговарящ за икономическите въпроси и еврофондовете, трябва да внесе изцяло нов Закон за обществените поръчки. Не е нужно да се казва, че в икономика, изцяло движена от обществени поръчки, това е един от най-важните закони. В новия му вариант, който беше дълго обявяван и забавян, още от кабинета "Орешарски" и първия кабинет на Борисов, трябва да бъдат транспонирани Директиви на ЕК в областта на търговете и концесиите. Законът се очаква с огромен интерес от почти всички сектори на икономиката и най-вече строителството. В зависимост как бъде направен, новият закон може да изчисти до голяма степен блатото на обществената корупция или да го остави все така мътно и удобно. Говори се за изцяло електронни търгове, и най-вече за типови поръчки, които ще отнемат възможността на различни общини и институции да правят търгове кой както реши, давайки различни тежести на странни изисквания и така манипулирайки законно резултата.
Дончев също така ще трябва да носи отговорност и за спазването на всички предварителни условия, с които България получи новите европейски пари. Повечето от тях трябва да бъдат изпълнени до края на тази година. Вицепремиерът беше натоварен и с много отговорности в областта на енергетиката, като например за създаването на газов хъб в България или с преговорите за нови ядрени мощности в България, все неща, за които данъкоплатците в страната трябва да изпитват сериозни притеснения.

Радан Кънев, политик

След разкола в Реформаторския блок Кънев остана видимо изолиран от доскорошните си съюзници и дори не всички членове на собствената му партия ДСБ не го последваха в опозиция. Като например министърът на здравеопазването Петър Москов, който доскоро беше негов близък сподвижник. Видно е, че Кънев върви по път, който го отдалечава от РБ, която претендираше да работи за реформи в управлението и конструкцията на държавата.
След провала на основната от тези реформи и напускането на управляващото мнозинство за Радан Кънев една от възможните стъпки би могла да е създаването на нова формация. Това беше план още от 2015 г., но Кънев се надяваше след него да тръгнат повечето от неговите колеги, като в лоното ГЕРБ и ДПС да останат само опортюнистите с гъвкав морал. Това обаче не се получи и пред него има изключително трудна задача. Ако тръгне по този път, той не само ще трябва да вдъхне надежда на онези разочаровани избиратели, които продължават да са мълчаливо мнозинство, но и да създава нова организация. Ситуацията не работи за него, но ако успее да я преодолее, това ще бъде истинска добра новина, тъй като ще докаже, че принципите имат значение дори в българската политика.

Слави Трифонов

В края на миналата година шоуменът даде най-явната досега заявка за влизане в политиката. С предложенията за национален референдум, свързани с мажоритарни избори, задължително гласуване и други въпроси, екипът на Трифонов започна набирането на подписи в цялата страна. Покрай активизирането на Слави Трифонов сайтове, като ПИК, "Блиц" и други знайни и незнайни войни на кафявата онлайн война, започнаха истински поход срещу него, вадейки непрекъснато компромати за миналото на шоумена, вкарвайки го и в конспиративни теории.
Заедно с евентуалните нови формации на Кънев, а може би и на Лютви Местан Трифонов остава друга голяма неизвестна в политическия живот през тази година, като е възможно да разбърка картите на статуквото, но е възможно и, разбира се, да остане само медийна кампания в полза на референдумите. Неочаквано добър ход за него може да се окаже насочването към неизползвана активно досега част от електората - студентите. Трифонов и екипът му започнаха разяснителна кампания в университетите в страната, където се радват на голям успех, не на последно място заради звездния статут на певеца.
Това обаче не е първият намек на шоумена за влизане в политиката, така че през годината ще бъде интересно да се види дали този път ще рискува.

Николина Ангелкова, министър на туризма

През тази година министърът на туризма вече няма да може да повтаря, че министерството й и самата тя са нови и имат нужда от време. Годината ще е важна защото тя направи сериозни заявки, с които ще концентрира голяма власт. Към нея може би ще премине управлението на плажовете и концесиите им, а стратегията й по темата трябва да е готова скоро. Сега услугата е лошо организирана, а цените - високи, а също така има редовни нарушители, като например Слънчев бряг-север.
Освен това скоро трябва да бъде предложен за обществено обсъждане и новият закон за туризма (част от който ще бъдат стратегиите за плажовете). След плачевния миналогодишен сезон през това лято ще стане и ясно това трайна тенденция ли е и има ли полза от рекламирането на страната. Ангелкова даде заявка да сложи ред в бранша да повиши качеството на туристическата услуга. 2016 г. ще е показателна за това.

Опозицията в СОС

Преди два месеца хегемонията на ГЕРБ в Столичния общински съвет беше прекратена, след като на партията на Борисов не й достигна един общински съветник, за да има мнозинство в управлението на столицата. Това се случва за първи път от два мандата насам. Въпреки че Йорданка Фандъкова привидно, увеличи резултата си на изборите, влиянието на партията й в органа за управлението намалява. Там опозицията има точно толкова гласове, колкото и ГЕРБ - 30, поделени между Реформаторския блок, БСП, "Движение 21", Коалиция "Сердика", "Атака", ВМРО, "Глас народен" и Зелените. На пръв поглед това улеснява доста задачата на ГЕРБ - един глас се пазарува или привлича лесно, особено в такава компания. Но има няколко елемента, които правят този нов СОС по-различен.
Всяка от по-малките партии влезе в общината с обещания за радикална промяна. Много от новите съветници нямат никакъв опит (както например сами си признаха Светльо Витков и Венци Мицов от "Глас народен"), а с новите партии в общината влязоха и доста съветници под 30-годишна възраст. Това може да се окаже положителен фактор за разваляне на рутината. Влязоха и активни съветници с обществена позиция като Иво Божков, които имат желание да правят все по-публични делата на общината.
В първите месеци след изборите не видяхме особено присъствие на опозицията в СОС. А не е като да липсват предизвикателства - системното несправяне на общината с големи проекти за ремонт, изборът на нов главен архитект на София, затлачените решения за концесиите за спирки и реклама, управлението на общинските дружества.
Досега много рядко политиката е надделявала над интересите в общинския съвет на най-богатия български град. През 2016 г. ще стане ясно дали тази тенденция ще се промени.

Новият главен архитект на София

След по-малко от месец главният архитект на столицата Петър Диков приключва десетте си години начело на градоустройството в София. Неговият пост беше една от най-проблемните точки в общината, особено след като той не успя да проведе нито един успешен публичен конкурс (например с международно жури и участници) докрай. Йорданка Фандъкова не порица нито веднъж публично Диков, но обеща наследникът му да бъде избран с честен, открит и качествен конкурс, в който да докаже опит, качества и визия.
Рискът, както винаги в София, е състезанието да се проведе проформа, само за да насочи към предварително избран кандидат. Ако - за изненада на всички - този път конкурсът наистина бъде честен, то ще дойдат и първите изпитания пред новия главен архитект. Като за начало той ще трябва да докаже, че може да включва гражданите в управлението чрез истински обществени обсъждания. Пред него ще стоят и недовършените от Диков казуси като бъдещето на паметника "1300 години България" и огромните планирани ремонти на централните градски части. И най-вече - възстановяването на усещането, че в София побеждава законът, а не договорките.

Явор Джонев, предприемач

Ако не можеш да промениш системата, направи си сам училище - до този извод стига основателят на софтуерната компания "Сирма груп холдинг" Явор Джонев заедно с екипа си в неправителствената организация "Институт за прогресивно образование". От години те обсъждат с експерти и хора от образователния сектор какво искаме от училището и изследват успешни световни практики. Спрели да чакат от държавата да направи решителната стъпка в посока истински качествено образование, те поемат нещата в свои ръце.
През септември 2016 г. трябва да отвори врати първото прогресивно основно училище в България. Неговата основна цел е да направи от учениците свободни, отговорни и самостоятелни личности, които изграждат ефективни взаимоотношения с другите, мислят, решават проблеми и творят, отстояват тезите си, водят здравословен живот и имат принос към общността. Програмата ще залага на изграждането на умения, разбиране на връзките между предметите, обща култура, учене чрез изследване. Всичко това ще бъде преплетено с развиване на умения за мислене и чувстване. Около училището ще бъде създадена нова образователна среда, в която учителите ще допълват квалификацията си, а експерти ще анализират резултатите от обучението. Голямата идея на Явор Джонев и екипа му е, ако техният прототип на нова образователна среда се докаже, тя да бъде внедрена навсякъде.

Марио Драги, гуверньор на ЕЦБ

Ако има институция, благодарение на която Европа успя да не се разкъса под центробежните сили на дълговата криза и дори отчита растеж, то това е ЕЦБ. Водена от президента си Марио Драги, централната банка навлезе доста дълбоко в некартографираните води на паричната политика. Ако само преди няколко години експертите гледаха с притеснение на близката до нула лихвена политика и печатането на пари в САЩ, сега ЕЦБ прави същото, само че вече с отрицателни лихви.
Макар и могъща обаче, централната банка си има граници, които едва ли са далеч, ако не са и вече достигнати. Вече се вижда отслабващият ефект от допълнителните мерки и проличават дефектите от изключително разхлабената политика - игнориране и неправилно калкулиране, което води до изкривяване на пазарите. През тази година ЕЦБ може да се окаже в сложната дилема дали и доколко може да продължава с експериментите си, както и доколко може да спре да ги прави. По всичко личи, че купеното от нея време за структурни реформи не се оползотворява и така излизането и извънредният режим ще стават все по-трудно. Още повече ако забавянето в развиващите се икономики се пренесе в нов дефлационен шок върху ЕС.
Ако досега за противоречията в ЕЦБ се знаеше, но никой не говореше за тях, Драги вече има гласовити опоненти в лицето на президента на Бундесбанк Йенс Вайдман и други северноевропейски централни банкери. През тази година италианецът ще е във все по-трудната си роля на балансьор между желанията на политиците, ударите на глобалната икономика и възможностите си. Драги ще трябва с един лост да настрои механизъм, движещ се на 28 скорости. Някои от които на задна.

Си Дзинпин, президент на Китай

За китайските финансови пазари 2016 г. започна бурно – на 4 януари, първият работен ден, индексът CSI 300, обединяващ акциите на най-големите компании, регистрира най-лошия си старт на годината със спад от 7%, довел до затваряне на борсите. Китайският юан падна с 0.6% спрямо долара, което е значимо движение предвид множеството ограничения на валутната търговия. Първият ден може да не е показателен какво предстои, но със сигурност това не е било началото на 2016 г., което би си пожелал китайският президент Си Дзинпин. Както отбелязва колумнистът на FT Гидиън Рахман, една от тайните на китайския успех в последните две десетилетия беше, че лидерите успяваха да запазят икономиката вълнуваща, а политиката – скучна.
Това обаче може да се промени през тази година и резките движения на финансовите пазари съвсем няма да са най-голямото потенциално главоболие за Си Дзинпин. Той започна лично сериозна антикорупционна кампания и помете някои от най-влиятелните и богати фигури в страната – ръководителят на службата за вътрешна сигурност, висши генерали, директори на компании. Чистката върви на фона на забавяща се икономика и нарастващ ропот срещу нивата на замърсяване и поредицата индустриални инциденти.
Под привидно спокойната повърхност в Китай се усеща тътен и вероятността за избухване, било то под формата на обществени протести или ответен удар от някое могъщо лоби, засегнато от антикорупционната метла, расте. Това, което ще помогне най-много на Си, е икономиката да се закрепи и да не продължи да се забавя. Ако позицията му се разклатят точно когато китайската икономика взима сложния завой към нов модел за растеж, вибрациите ще се усетят надалече.

Беата Шидло, премиер на Полша

Полша беше златното дете на нова Европа - все по-богата, все по-просперираща, все по-успешна, единствената държава, която не изпадна в криза. Бившият полски премиер Доналд Туск дори оглави ЕС. Изборите в страната обаче донесоха вятъра на промяната. Новото правителство начело с Беата Шидло бързо даде да се разбере, че не мисли за последните години като за успех и има доста, което ще промени.
Започвайки със скандали като спорни назначения на конституционни съдии и нов закон за медиите,новият полски кабинет си навлече съмненията на ЕК и вниманието на европейските медии. Но как ще продължи ще е още по-важно не само за него, но и за региона, който представлява в ЕС и в който, за добро или лошо, влиза и България. Намекът на полския външен министър, че може да има сделка с Великобритания за намаляване правата на трудовите имигранти от новите страни членки в замяна на контингенти на НАТО по източните граници, показа колко дълбоко могат да влияят на България решенията, взимани във Варшава. Полша е ключова част от политическия пъзел в ЕС и България досега знаеше какво да очаква оттам. 2016 г. очевидно ще промени това. Беата Шидло е човекът, който ще носи отговорността за новата политика на Полша.

Илон Мъск, Tesla/Space X

ази година със сигурност ще бъде вълнуваща за серийния предприемач и изобретател, който ще се бори на "няколко фронта". Изпълнителният директор на Tesla трябва да представи през март първия си достъпен електромобил - Model 3. Колата ще струва около 35 000 долара. Поръчките ще започнат от тази година, а първите доставки ще са през 2017 г.
Производството ще зависи много от мегазавода за батерии в Невада - Gigafactory, който също трябва да заработи до края на тази година. Мъск очаква предприятието да намали разходите по производството на акумулаторни батерии с 30%.
Друга сфера, в която очакванията към магната са големи, е Космосът. В края на 2015 г. компанията на Мъск SpaceX за пръв път успя да приземи основното тяло на ракетата Falcon 9. Това е първото успешно изпитание на проекта, чиято цел е създаването на ракета за многократна употреба. Повторното използване на Falcon 9 значително ще намали цената на космическите полети. Но още по-вълнуваща новина от магната ще е очакваното обявяване на плановете му за колонизация на Марс. През миналата година Мъск съобщи, че скоро ще разкаже стратегията си за системата Mars Colonial Transport. Подробностите все още са малко, но идеята на милиардера е да изпрати колония от 100 души на Марс.

Весна Пушич, външен министър на Хърватия

Загреб номинира през септември 63-годишния доктор по социология Пушич за генерален секретар на ООН. Вторият и последен мандат на Бан Ки Мун изтича в края на 2016 г. Неговият наследник трябва да бъде ясен преди годишната среща на Общото събрание през октомври. Това прави Пушич силен кандидат за поста и пряк конкурент на евентуална българска номинация.
Така хърватският дипломат е важна за нас не толкова сама по себе си, колкото за да ни напомня, че основно заради бездействието си България може да изпусне голям исторически шанс. Не че би било за първи път. През 1912 г. например България изпуска единствената си сериозна възможност за Нобелов лауреат за литература, след като предложената от шведски писател кандидатура на Пенчо Славейков така и не постига широка подкрепа основно заради яростни разногласия с Иван Вазов и кръга около него. България не номинира никого.